Решение № 1080 от 20.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1080 гр. Плевен, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20224430106685 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвди следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ’’Източна индустриална зона” 128, представлявано от и.д.и.Й.В.В., чрез ю.Ц.В. против Й. А. И., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното : дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Й. А. И., ЕГН **********, адрес: ***. Издадена е заповед за изпълнение срещу длъжницата. Заповедта за изпълнение е връчена на същата, като уведомление за производството е връчено чрез залепване по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК, е оглед на което и след указания от заповедния съд се предявява настоящата искова молба за установяване съществуване на вземане спрямо ответната страна за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за неин топлоснабден имот - апартамент, находящ се на адрес: ***, аб. № ***.

Вземането се обосновава със следното : като наследник и съсобственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на чл. 153. (1) (Изм.ДВ, 1 бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Съгласно чл. 150. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал. 2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр. 239/13.12.2007 г. С тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл. 31, ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.

Посочва се, че вземането на ищеца включва следното : Сума за отопление с ИРУ, начислена за периодите посочени в цетитума на исковата молба в размер на 1371,27 лв.; Сума за отопление без ИРУ за периодите посочени в петитума на исковата молба в размер на 151, 78 лв.; Сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, начислена за същия 2 период от време, в размер на 334, 40 лв.; Сума за битово горещо водоснабдяване /БГВ/, начислена за периодите, описани в приложението в размер на 732,58 лв.; Суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 64, 66 лв., начислени за периодите, подробно описани в приложението;

Корекции - 0 лв. Заявява се, че има монтирани измерващи уреди в имота на ответната страна, както следва: 1 бр. водомери за БГВ; 4 бр. уреди/ИРУ/,щранг-лира в баня. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Й. А. И., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на „Топлофикация - Плевен” АД сума за консумирана топлинна енергия в имота, *** в размер от: Главница - 2654,69 лв. за периода 01.01.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно с 2. Мораторна лихва -127,01 лв. - за периода 02.03.2021 г. до 04.05.2022 г.; Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2584/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се разноски.

Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, а исканията в тази връзка – да се уважат, вкл. с оглед оспорванията на ответната страна.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез назначен особен представител адвокат Й. Д. - АК – Плевен с адрес на кантората в ****, в който е изложено, че исковете са неоснователни поради следното : от представените с исковата молба доказателства не се установява по категоричен начин, че в процесния период от 01.01.2021г. - 31.03.2022г ответницата е имали качеството на собственик или е притежател на ограничено вещно право на ползване спрямо топлоснабдения имот. Към исковата молба не е представен документ за собственост на имота, от който да е видно, че тя е били собственик в периода, за който се претендира вземането.

Оспорвам твърдението изложено в исковата молба, че имотът е присъединен към топлопреносната мрежа на „Топлофикация Плевен” ЕАД.

Доказателства в тази насока не са ангажирани.

3

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено реално отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, както и стойността на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. Не са представени доказателства, че за процесния период в имота е потребявана енергия за отопление и/или топла вода. Съгласно чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, следва да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление.

Ответника не участва лично в настоящото производство, тъй като не е намерена на адреса на топлоснабдявания имот, поради което още веднъж възниква въпросът обитава ли изобщо жилището. Следователно дори да се установи, че ответницата има качеството потребител, не се установява цената да е дължима, доколкото няма доказателства, че ищцовото дружество реално е доставило топлоенергия. Остава неясен начина на формиране на стойността и количеството начислена топлоенергия за тази услуга, предвид липсата на данни дали е бил осигурен достъп до жилището на представител на дружеството за дялово разпределение. От исковата молба не става ясно по какъв начин е измерена ТЕ, как е отчетена, по какъв начин е разпределена и каква е цената, която следва да се заплати.

Към исковата молба е приложен договор от 17.11.2001г. сключен между Етажната собственост на блок, находящ се на *** и Топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз „Нелбо инжинеринг” ООД с предмет осъществяване на индивидуално отчитане на разходите за отопление по показанията на индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла вода. От съдържанието на договора е видно, че срокът му на действие е 5 години, считано от датата на неговото подписване - 05.12.2001г.

Следователно към процесния период, за който се претендира плащане на цената на доставена топлинна енергия, по отношение на жилищен блок, находящ се на *** не е имало валиден договор с дружество осъществяващо дялово разпределение. В тази връзка оспорва обстоятелството, че в имота е извършвано реално отчитане на топломера в абонатната станция.

На следващо място навежда възражение, че дяловото разпределение не е извършено в съответствие с Методика за дялово разпределение към чл. 61 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007г., както и Наредба № Е4 РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването.Счита, че приложените към исковата молба документи не следва да бъдат приети като доказателства по делото, тъй като представляват копия/преписи, които не са подписани, а и не са заверени от страната, която желае приобщаването им по делото.

Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

В о.с.з. ищцовото дружество се представлява от ю.С.Ц. , който поддържа исковата молба.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.Й.Д. от ПлАК - назначена за особен представител, която оспорва иска и прави искане за отхвърлянето му като недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е допустим, като предявен в указания едномесечен срок, регламентиран в закона. Вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. №2584/2022год. по описа на ПлРС е идентично с предмета на настоящото дело, образувано по реда на чл.422 от ГПК, а и спор по този въпрос не е налице.

Претенцията на ищеца обхваща искане за присъждане на суми за отопление с ИРУ, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за дялово разпределение- посочени подробно в исковата молба и отразени по-горе в настоящия съдебен акт.

Налице са доказателства за това, че ответницата е собственик на процесният имот, като в хода на делото са събрани доказателства и за това, че този имот е топлоснабден – л.24 и сл. от делото,л.26 и сл. от делото. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експретиза се установява, че размерът на дължимата, като неизплатена, главница и лихва е именно претендираният от ищеца – л.77 и сл., заключение на ВЛ В.В.. Размерът на лихвата епо-голям, но съдът се съобразява с претенцията на ищеца, която освен, че не е изменяна надлежно е еднаква с размера, в която е присъдена в заповедното производство. От приетото и неоспорено от страните заключение 5 на ВЛ Й. Й. /л.82 от делото/ се установява, че сградата, в която се намира топлоснабденият имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция. До процесния имот се доставя ТЕ.

Извършеното дялово разпределение е напревно съгласно Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год.

Разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. При изготвянето на индивидуалните сметки от топлинния счетоводител са спазени изискванията на Методиката за разпределение на ТЕ. Начиселните суми, отразени коректно в индивиуалния мейлинг за всеки месец от процесния период, са в съответствие с Наредба за топлоснабдяването от 06.04.2007год.

Отчитането на общата ТЕ в АС става чрез топломер, който епреминал изискващите се държавни проверки. Монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на поризводителя. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани. За целия процесен период са правени реални отчети на водомера за топла вода и за топлоразпределителите. Показателите и изискванията по отношение на качеството на топлоснабдяването са спазени. В о.с.з. ВЛ заявява, че индивидуалната сметка на ответника съдържа 4 компонента – делът на имота от сградна инсталация, топлинна енергия за отопление в банята и ТЕ за загряване на гореща вода. Всеки един от тези компоненти е пресметнал отделно, напълно съвпадат с дяловете, които е пресметнала фирмата за дялово разпределение. Реален отчет е правен всеки месец.