Решение № 50 от 24.06.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Дулово, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100430 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК предявен от Ш. Е. И. с ЕГН ********** против Т. И. И. с ЕГН ********** – прекратяване на сключен граждански брак с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, по вина съпруга. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са съединени следните небрачни исков : иск с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК във вр. с чл.127, ал.2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права след развода, за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните отношения между детето и родителите, иск за издръжка на дете от родител с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и иск с правно основание чл. 53 от СК за фамилното име на ищцата след развода.

Ищцата Ш. Е. И., твърди че с ответника Т. И. И. , са сключили граждански брак на ***г. в с.**** . От брака си имат родено едно дете *** И. с ЕГН **********, което понастоящем не е навършило пълнолетие.

Твърди, че от месец юли 2023г. са във фактическа раздяла, като ищеца живее с детето при своите родители в с.****, обл.Силистра.

Сочи, че към датата на подаване на молбата за развод ответникът се намира в Федерална Република Германие, където живее на семейни начала с друга жена.

Заявява, че същият не крие връзката си с другата жена и публикува снимки с нея в социалните мрежи.

Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, изпразнен е от съдържание, не изпълнява своята социална функция и съществува само формално. Между съпрузите липсват обич, взаимно уважение и доверие, отчуждили се един от друг и не общували като семейство.

1

Моли съда да постанови решение, с което:

-Да прекрати сключеният между страните на ***г. в с.***, граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.

- Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете *** И. с ЕГН **********, да бъде предоставено на майката Ш. Е. И.;

-Да се определи местоживеене на роденото от брака дете *** И. с ЕГН **********, при неговата майка Ш. Е. И. в с.*****, обл.Силистра;

- На бащата Т. И. И. да бъде определен следния режим на лични отношения с детето *** И. с ЕГН ********** – всяка първа и трета събота от месеца, от 09.00 часа до 18.00 часа, и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.

- Бащата Т. И. И. да бъде осъден да заплаща на детето *** И. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ш. Е. И. ежемесечна издръжка в размер на 300.00 лева, считано от датата на подаване на молбата за развод до настъпване на обстоятелства изключващи плащането й.

-Да постанови след развода съпругата Ш. Е. И. да носи предбрачното си фамилно име „***“.

Съпрузите няма да си дължат издръжка след прекратяването на брака.

Посочва че с ответника нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.

Излага съображения за това как е протекъл живота на страните след сключването на гражданския брак чието прекратяване се иска, какви са били отношенията между съпрузите, относно фактическата раздяла.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на гласни доказателства относно фактическата раздяла между съпрузите и причините довели до нея. Не претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. И. не е депозирал писмен отговор на молбата за развод. Не е представил доказателства и не е направил доказателствени искания.

По делото е депозирано писмо от ДСП-Тутракан, с който са изразили становище по предяйвените искове.

С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представените като доказателства удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за раждане, че страните са сключили граждански брак на ***г. в с.*** , и че от брака имат родено едно дете *** И. с ЕГН 2

**********, което понастоящем не е навършило пълнолетие.

Не се спори по делото, че понастощем ответникът живее и работи в чужбина.

По делото са допуснати гласни доказателства на ищеца, чрез разпит на двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание.

Ищецата Ш. И. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание, заявява че желае да се разведе, представлява се от процесуален представител, който заявява че поддържа молбата за развод и моли да бъдат уважени освен предявеният брачен иск и обективно съединените с него небрачни искове за родителски права, местоживеене и издръжка на детето, както и за фамилното име на доверителката й след развода.

Претендират се разноски, съгласно представеният в съдебно заседание списък по чл.80 от ГПК.

Ответника Т. И. – редовно призован, явява се лично в съдебно заседание. Не оспори предявените искове и заявява, че е съгласен с всичко.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Е. *** ***/баща на ищеца/ и *** *** ***/чичо на ищеца/, които под страх от наказателна отговорност заявиха, че страните са във фактическа раздяла от около една, че не са се събирали да живеят заедно, че ищеца живее с детето *** И. при родителите си в с.*** и само майката полага грижи за него, и че ответника в момента живее с друга жена във ФРГ, като не се претеснява да публикува снимки с нея в социалните мрежи.

Ответникът Т. И. не оспори показанията на разпитаните свидетели. Не представи доказателства че от момента на фактическата раздяла между страните е подпомагал финансово ищеца в издръжката на детето и че е полагал грижи за детето наравно с другият родител.

От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им така, както изискват чл. 14, чл.15 и чл. 17 от СК.

По делото се установи, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.

ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:

Искане за произнасяне по въпроса за брачната вина е направила ищеца още с молбата за развод и се поддържа в съдебно заседание.

3

Ответникът не е оспорил това искане и не е възразил срещу него.

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения.

Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен, на основание чл. 49, ал.3 от СК. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от около една година и контактуват помежду си само по въпроси сврзани с общото им дете, което говори за прекъсване на връзките между двамата съпрузи - духовни, физически и имуществени.

Поведението на ответника също е станало причина за разстройството на брака.

Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните свидетелски показания се установи, че ответника с поведението си – неполагане на грижи за детето и семейството и заживяване с друга жена в чужбина където се е установил да живее, са допринесли за разстройството на брачните отношения.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на всички водени свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на ответника.

ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА:

Такова искане е направил ищеца с молбата за развод, а ответника не е възразил срещу това нито с писмен отговор, нито в съдебно заседание.

При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава 4 правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.

Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Видно от изложеното в молбата за развод и от събраните по делото гласни доказателства, ищеца е родителя, който единствен е полагал грижи за роденото от брака дете *** И. с ЕГН **********, и продължава да полага грижи за неговото отглеждане, възпитание и израстване..

По делото е депозиран социален доклад от ***, в който е изразено становище че ищеца полага всички необходими грижи за детето, и че между тях е изградена силна емоционална връзка. Бащата звъни веднъж в месеца по месинджър за да види детето.

В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото по време на брака дете и неговата възраст, от двамата родители в момента майката е по-пригодна да полага грижи за него.

Предвид изложеното и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че изцяло в интерес на детето е то да не променя сегашната среда на живот и развитие, към която се е приспособило успешно, да не бъде откъсвано от своята майка от чийто грижи и напътствия има нужда с оглед възрастта в която се намира, тъй като в този етап на неговото развитие и съзряване, именно той е този, който има нужния родителски капацитет и качества успешно да развие възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа за по-нататъшното му развитие.