Решение № 73 от 28.05.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Свиленград, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200181 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-0351-000603 от 18.01.2024година на ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУСвиленград,с което на Д. Т. П. с ЕГН ********** от гр.************ за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 15 точки .

Жалбоподателят Д. Т. П. в законно предвиденият срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което моли съда да го отмени. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Твърди се,че поискал да даде кръвна проба,но не му била дадена възможност за това.

Поради изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща представител .

Административнонаказващият орган/АНО/- ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.

Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

1

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д. Г. В. и М. Д. Д., се установява, че на 17.12.2023година , св.Д. Г. В. - полицейски служител,а св. М. Д. Д.-сътрудник по охраната в РУ Свиленград , изпълнявали служебните си задължения ,когато били извикани за съдействие във връзка с настъпило ПТП ,около 02,00часа-02,10ч. в общ.Свиленград в района на село Михалич между движещ са лек автомобил марка Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№ ************ EAX по земен път без номер в посока от село Михалич към село Студена ,общ.Свиленград и автомобил на гранична полиция.

При извършената проверка на място полицейските служители,констатирали,че водач на лек автомобил марка Гранд Чероки Лимитид с великобритански рег.№ ************ EAX е жалбоподателя, а собственик на лекият автомобил бил И. Г..

Полицейските служители обяснили на водача-жалбоподател,че ще му извършат проверка за употреба на наркотични вещества,като св.Д. Г. В. разяснил на водача правата и задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което полицейският служител в 02,45часа ,поканил водача-жалбоподател да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер „ DRUG TEST 50 0 0 , но същият отказал да бъде изпробван, поради което в 03,00часа бил издаден талон за медицинско изследване №100446,но жалбоподателя отказал да му бъде връчен процесния талон,който отказ бил удостоверен от св.М. Д. Д. в 03,10часа.

За така възприетото нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП/описано нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за извършено административно нарушение, серия GA с №1049478 от

17.12.2023г. в негово присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният АУАН,за което обстоятелство се е подписал, без да изложи възражения по него ,като екземпляр от АУАН му е бил връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 15 точки .

НП е връчено на жалбоподателя на 29.02.2024г.,видно от отбелязването в разписката,инкорпорирана в самият документ.

2

По административно наказателната преписка има и приложена справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,но е Лишен от право да управлява МПС с присъда на РС Харманли за срок от 1година и 6 месеца,като наказанието му е приведено в изпълнение и същият е неправоспособен в периода 14.07.2023г. до 14.01.202г. ,и има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,ЕФ и ЗППАМ.

По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване № 100446.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.

Г. В. и М. Д. Д., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,картон на НП, талон за медицинско изследване №100446 и писма ,последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелите Д. Г. В. и М. Д. Д., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.

Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство 3 за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба за употреба на такива,въпреки че е управлявал МПС.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,картон на НП, талон за медицинско изследване № 100446 и писма се потвърждават фактическите констатации изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.

Материалната компетентност на издателя на НП – ВПД Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 351000-1767 от 14.03.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.

Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираната в тези два акта дата и място, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотици и му е издаден 4 талон за кръвна проба,но не е изпълнил предписанието за това. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган е изписал пълният й текст, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви обстоятелства, какъв автомобил е управлявал, в какво състояние, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП. В този смисъл е Решение № 282 от 07.12.2017 година, постановено по КАНД № 255/2017 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Д.а и др. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят , безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.