Решение № 57 от 02.03.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Дупница, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20231510200030 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG23052022/5800/P8983/14.11.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на С. Д. В. , с адрес: гр. *** ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл.

179, ал. 3а от ЗДвП.

Жалбоподателят, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. Г. Н. от САК, обжалва НП в срок. В жалбата си излага множество твърдения, че при издаването на НП не са спазени изискванията на закона, с оглед което същото е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прави доказателствени искания и Моли за отмяната на атакуваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован на посочения в жалбата адрес, не се явява, като се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП и претендира разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 500,00 лева.

Въззиваемата страна е редовно призована, представлява се от процесуален представител в съдебно заседание, който представя 1 доказателства, взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение относно размера на претендираните разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 12.05.2022 г., в 07:46 часа, по Автомагистрала А-3 „Струма“, отсечка при км. 52 + 049 м., който е част от РПМ, за преминаването по която се дължи тол такса, съгласно Приложение към т. 1 от Решение № 101/20.02.2020 г., на МС, е било засечено от контролно устройство на АПИ с № 20331 да преминава без заплатена такса по чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП ППС с марка и модел *** с рег. № ***, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Съставен е от техническото средство доказателствен запис с номер на нарушение DF941478C95967FFE053031F160AD6B2, ведно със снимков материал на ППС.

Н а 23.05.2022 г., около 21:03 часа, на ГКПП-Илинден, в направление към р. Гърция същото ППС е било управлявано от жалбоподателя, като при направена проверка в информационната система по номера на ППС от митническите служители Е. К. и св. Г. Б. било установено горепосоченото управление на ППС в цитирания пътен участък /сегмент/ без заплатена ТОЛ такса.

С оглед на това и поради незаплащане на компенсаторна такса от жалбоподателя митническия служител Е. К. съставила на водача АУАН, който е подписан от него, от свидетеля Б. и от жалбоподателя без възражения.

На последния е връчен и препис от акта срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG23052022/5800/P8-983/14.11.2022 г., издадено от Директор на „Национално тол управление“ към Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен със Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., на Председателя на УС на АПИ, с което на С. Д. В. , с адрес: гр. *** ***, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 1800,00 лева, за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление не съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания, чрез видеоконференция свидетел Г. Б., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, представени от страните и служебно изискани от съда, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят в по-голямата им част от приложените по делото писмени документи, не съдържат сериозни 2 противоречия или рамзинавания, и са логични и ясни. Свидетелят добросъвестно заявява какво си спомня по случая и поддържатизцяло констатациите отразени в представения му АУАН, който е подписал.

Писмените доказателства, вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните също спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че и АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и поточно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението, и отделно с неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП. Последното е посочено и в найновата съдебна практика на касационната инстанция, а именно: Решение № 18 от 31.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 4 / 2023 г. на Административен съд – Кюстендил.

Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в Решение № 2240/29.11.2022 г., по КАНД № 6368/2022 г., на АС-Пловдив, че така установеното съдържание на НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и ясно описание на фактическите признаци на нарушението. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „ За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“. От друга страна в т.1 и т.2 на чл. 10, ал.1 ЗП са изброени и двата вида пътни такси:

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“;

3

-т.2: „такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или действителният водач на МПС .

С оглед на установените от законодателя три категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали същият е бил собственик/водач или евентуално вписан ползвател на ППС на датата на нарушението/, за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място в иначе просторното като съдържание и пълно с излишна и неотносима информация НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил именно водач на МПС към датата на извършване на нарушението 12.05.2022г., или алтернативно че е собственик на същото или евентуално само негов регистриран ползвател. По този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което:

- от една страна съществено накърнява правото на защита на наказания субект,

- а от друга прави изцяло непроверима волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по делото.

Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на етап въззивно съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно административно наказателната му отговорност ангажирана със съставяне на НП.

Това е така доколкото с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията. Именно срещу тези факти 4 нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда. В същия смисъл са и посочените с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт. При липса на надлежно изложение на съставомерните факти, обаче /в случая специално качество на нарушителя, което го превръща в годен субект на нарушението/ единственото правомощие на съда е само да отмени НП. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая не е налице такава хипотеза, тъй като констатираните няколко пороци в съдържанието се отнасят именно до текста на НП, а не само до съставения АУАН, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.

На следващо място и на самостоятелно основание следва да се посочи, че е налице и грубо нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото нито в АУАН, нито в НП е посочена словесно или дори само цифрово приложимата и единствено относима, като нарушена материалноправна норма от ЗДвП, а именно тази на чл. 139, ал.7 от ЗДвП, която описва дължимото поведение и предвижда следното: „Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице“. Вместо това неправилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена, като нарушена законова разпоредба единствено и само санкционната такава – чл.