Решение № 1644 от 07.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7730/2023
- Вид
- Решение № 1644
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл.424 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.444, ал.1, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 456, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.457, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75 · Граждански процесуален кодекс
- чл.76 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 и ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1644 гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120107730 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Ж. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес с. М.
***, чрез адв. Г. П. (уточнена с молба от 09.02.2024г.), против “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
131001375, седалище и адрес на управление гр. С. ****** представлявано от управителите Р. И. М.
- Т., с която иска да бъде признато за установено по отношение на “EОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:
131001375, че ищцата не дължи принудително изпълнение на сумата от 9616, 59 лева, представляваща просрочена главница, 1708, 73 лева, представляващи договорна лихва за периода от 06.09.2008г. до 03.08.2010г., 89, 74 лева, представляващи наказателна лихва за периода от 06.08.2009г. до 03.08.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.08.2010г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 229 лева държавна такса и 574 лева адвокатско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 11.08.2010г. по ч.гр.д. № 6114/2010г. на БРС, поради изтекла погасителна давност. В исковата молба се твърди, че въз основа на издаден в полза на “Юро Банк И Еф Джи България” АД, изпълнителен лист от 11.10.2010г. по ч.гр.д. № 6114/2010г. на БРС, било образувано изпълнително дело № 124/2011г. на ДСИ при БРС за посочени по-горе вземания. Твърди, че от края на 2013г. по изпълнителното дело не били предприемани конкретни принудителни действия. Сочи, че последното плащане от нея по делото било извършено на 11.12.2013г., а наложената възбрана като неправилна била вдигната. Сочи, че извършения опис на движими вещи също бил от 2013г. и нямала осъществена продажба на тези вещи, с оглед на което считала, че още на 11.12.2015г. била настъпила перемпция и прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона. Твърди, че от тази дата до настоящия момент били изминали повече от 10 години, поради което следвало да се приеме, че съгласно чл.112 от ЗЗД вземанията са погасени поради изтекла абсолютна давност. Изтекли били и пет години съгласно чл.110 ЗЗД, в който текст било предвидено, че се погасяват по давност вземания, за които законът не предвиждал друг срок, а в случая това са главните вземания, с оглед на което била изтекла и давността за акцесорните вземания. Застъпва се становище, че всички вземания по изпълнителното дело са погасени на 11.12.2018г., когато били изтекли пет години от последното конкретно изпълнително действие.
Излага се, че на 08.12.2016г. без спазване на изискването на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД за личното уведомяване на ищцата от страните по договора за цесия, ДСИ издал постановление за конституирането на ответника като нов взискател на основание чл.429 ГПК, с оглед на което се твърди, че цесията не е произвела правно действие. Излага доводи, че извършените от ДСИ действия по конституиране на ответника, извършените справки по делото и поисканото 1 осъществяване на запор върху трудовото й възнаграждение не представляват годни изпълнителни действия, които по смисъла на ТР 2/26.06.2015г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, които да прекъсват изпълнителната давност. Ищцата сочи, че след издаване на постановлението за конституиране на ответника като взискател, последният поискал предприемане на едно единствено принудително действие – запор върху трудовото й възнаграждение, което реално не било осъществено, тъй като имало постъпило писмо № 83 от 14.06.2018г. от нейния работодател, че размера на трудовото й възнаграждение бил под размера на минималната работна заплата. На 18.07.2018г. постъпила последната молба от ответника за предприемане на изпълнителни действия по делото, като оттогава до настоящия момент не били нито поискани, нито предприети други такива, в резултат на което на 15.12.2023г. било издадено Постановление от ДСИ при БРС за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Независимо от това, ищцата твърди, че същото следва да се счита прекратено по силата на закона още през м.декември 2015г. Дори да се приемело, че ответникът бил валидно конституиран като взискател, то моли да приеме при съобразяване постановките на ТР 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. и предвид обстоятелството, че след издаване на постановлението от 08.12.2016г. нямало други изпълнителни действия, а до този момент погасителната давност следва да се счита спряла – че петгодишната погасителна давност за вземанията е изтекла на 08.12.2021г., а перемпцията е настъпила на 18.07.2020г.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество чрез неговия пълномощник – юрк. К. В., с която искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Излагат се доводи, че ищцата не разполага с правен интерес от иска, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство, а видно от материалите по изпълнителното дело, от взискателя не е поискано връщане на оригиналите на изпълнителните листи с намерение за образуване на ново изпълнително производство. Ответникът оспорва иска по основание. Излага, че след прекратяване по право на горепосоченото изпълнително дело не са предприемани действия по принудително изпълнение от кредитора повече от пет години.
Независимо от това застъпва становище, че с изтичане на давността не се погасява самото вземане, а единствено възможността да бъде принудително изпълнено. В процесния случай, с исковата молба не се оспорвало не изпълнението по сключените договори за кредит, нито дължимостта на сумите, а единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение, което не следвало да се приравнява на несъществуване на вземането. Ето защо, намира, че искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника процесните суми е неоснователен, тъй като вземането продължавало да съществува, но вече под формата на естествено вземане. Цитира съдебна практика. По изложените съображения, намира предявеният иск за недопустим, поради липса на правен интерес, представляващ положителна процесуална предпоставка за предявяването му. Моли да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай на уважаване на иска и в случай, че ищецът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се релевира възражение за прекомерност В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява. Представлява се от нейния процесуален представител – адв. Г. П., която пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет заверен препис от книжата по изп. дело № 124/2011г. по описа на ДСИС при РС – Бургас.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че на 11.08.2010г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6114/2010г. по описа на БРС, по силата на който ищцата Ж. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес с.****, е осъдена да заплати на “Юробанк И Еф Джи България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище гр. С. ****, представлявано от законните представители А. В. Я., П. Н. Д., А. Х., чрез адв. Ч., следните суми, дължимостта на които се установява по извлечение към 03.08.2010г. от счетоводните книги на банката, съставено въз основа на сключен договор за потребителски кредит № FL439783 от 03.08.2008г.: 9616, 59 лева /девет хиляди шестстотин и шестнадесет лева и 59 ст./, представляваща просрочена главница 1708, 73 лева (хиляда седемстотин и осем лева 73 ст.), представляващи договорна лихва за периода от 06.09.2008г. до 03.08.2010г., 89, 74 лева /осемдесет и девет и 74 ст./, представляващи наказателна лихва за периода от 06.08.2009г. до 03.08.2010г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 06.08.2010г. до окончателното изплащане на вземанията, както и сумата от 229 лева държавна такса и сумата от 574 лева адвокатско възнаграждени.
2
Видно от данните по изпълнителното дело е, че същото е образувано на 09.02.2011г., въз основа на процесния изпълнителен лист. От представената по делото молба на взискателя “Юробанк И Еф Джи България” АД от 08.02.2011г. се установява, че същият е поискал след образуването на изпълнително дело, да бъдат наложени поисканите с молбата запори и възбрани, да бъдат извършени справки относно притежавани от длъжника МПС, земеделски земи и селскостопанска техника.
Към първоначалната молба на взискателя са приложени следните молби: молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, получавано от “Феликс Комерс и С-ИЕ”, ЕИК: 130643327, молба за налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата, представляваща ½ ид.част от поземлен имот, находящ се в с.Б..
С писмо от 10.02.2011г., взискателят е уведомен, че спрямо имотът, представляваща ½ ид.ч. от дворно място и първи етаж от жилищна сграда не може да бъде насочено принудително изпълнение на основание чл.444, ал.1, т.7 ГПК.
Изискани са били справки относно имущественото състояние на длъжника, била е уведомена НАП за започналото принудително изпълнение.
С постановление на ДСИ при БРС от 09.03.2011г., вписан в СВ на 10.03.2011г. е била наложена възбрана върху следния недвижим имот – ½ ид.част от ПИ – дворно място с площ 400 кв.м. ид.части, представляващо парцел II-842 в кв. 58 – бивш парцел II-153 и бивш кв.45 по плана на с. Б., ****, целия с площ 800 кв.м., ведно с ½ ид. ч. от първи жиищен етаж от построената в така описаната в дворното място масивна жилищна сграда, със застроена площ от 84 кв.м., както и принадлежащата на този етаж изба, с площ от 11 кв.м., със стамостоятелен външен вход, както ½ ид.ч. от общите части на сградата и толкова от правото на строеж.
С покана за доброволно изпълнение от 25.02.2011г., получена лично от ищцата на 14.03.2011г., на същата е била връчено копие от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, била е уведомена за размера на дълга и поканена да изпълни задължението си в двуседмичен срок.
С разпореждане на ДСИ от 12.04.2011г. до Началника на Сектор ПП при ОДП – Бургас, е бил наложен запор върху притежаван от ищцата лек автомобил “***”, с ДК № ***. Ищцата е била уведомена за наложения запор на 03.05.2011г. с уведомление от 20.04.2011г.
На 10.05.2011г. е било изходирано запорно съобщение адресирано до ****, в качеството му на трето задължено лице, за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Няма данни съобщението да е стигнало до знанието на работодателя, като същото се е върнало непотърсено.
С разпореждане на ДСИ от 26.05.2011г. е бил насрочен опис на притежаваното от ищцата МПС “***” с ДК № *** за дата 08.06.2011г. от 11ч. Ищцата е била уведомена лично за насрочения опис на МПС на 30.05.2011г.
На 08.06.2011г. е извършено посещение на дома на длъжника, в негово присъствие, като са събрани данни, че запорираното МПС е било продадено през 1997г. Извършен е бил опис на находящите се в дома на длъжника движими вещи, за което е бил съставен протокол от 08.06.2011г. на ДСИ при БРС.
С разпореждане на ДСИ и запорно съобщение от 03.06.2013г., получено от работодателя на ищцата “МИДИЯ ГРАНД РИЗОРТ” ООД, с адрес гр. Б.*** на 10.06.2013г. е наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
По изпълнителното дело, на 10.06.2013г. е постъпил отговор от третото задължено лице “МИДИЯ ГРАНД РИЗОРТ” ООД, с което същото уведомява ДСИ, че ищцата работи при него считано от 14.05.2013г., че няма претенции от други лица върху същото вземане, че няма наложен запор по други изпълнителни листове върху това вземане и дължимите вноски ще започнат да се удържат при изплащане на заплатите през м.май – след 25.06.2013г.
Разпечатката съдържа 30 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ce016434-c949-4042-97b3-4bb1a1e284ff