Решение № 298 от 14.07.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Сливен , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20202230102499 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявен положителен установителен иске за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК..

Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение. Сочи се, че ответницата дължи сумите, за които срещу нея е издадена заповед по чл.410 ГПК по ЧГД № 1119/2020 г. на СлРС, която е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че между ищцовото дружество и ответника е сключен конкретно и подробно описан в исковата молба договор за мобилни услуги. Подробно са посочени задълженията на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1119/2020г. на СлРС. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземанията, като се претендират и разноските по делото.

Назначеният от съда особен представител на ответника е представил отговор на исковата молба, като оспорва нейната основателност.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковата претенция.

1

Ответникът се представлява в съдебно заседание от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.В.С. от АК-Сливен. Исковата претенция се оспорва като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 29.08.2017г. между ищцовото дружество и ответницата С.И. е сключен договор за мобилни услуги.

Ищцовото „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, в качеството му на кредитор е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника С.И.. Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.№1119/2020г. на СлРС за сумата 150,99 лева, както и за законна лихва и разноски. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заповедният съд е указал на кредитора да предяви установителен иск.

В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящите положителен установителен иск.

Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Между страните са съществували валидни договорни отношения за предоставяне на далекосъобщителни услуги, като договора е подписан от ответника.

Ищцовата страна е изпълнила задълженията си по сключените договори, а ответникът не е изпълнил своите задължения, поради което дължи сумата по заповедта за изпълнение.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.

№1119/2020г. на СлРС , а именно-главница в размер на сумата 150,99 лева, ведно със 2 законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 09.04.2020г. до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на процеса, следва да се уважи и искането на ищцовата страна за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС, заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1070 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. И. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр.С., кв.“******“ *-*-*, представлявана от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.В.С. от АК-Сливен ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №464/19.05.2020г. по ч.гр.д.№1119/2020г. на СлРС , а именноглавница в размер на сумата 150,99 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 09.04.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. К. И. с ЕГН-********** с постоянен адрес гр.С., кв.“****“ *-*-* ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 1070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляваща разноски по делото, включваща разходите по заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

3