Решение № 272 от 23.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Варна, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. М. при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. М. Гражданско дело № 20253110106285 по описа за 2025 година

Предявен е иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК от страна на ищците С. В. С., ЕГН **********, с адрес: **; Ж. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***; С. В. И., ЕГН **********, гр.Варна, с адрес: *** и Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Д. К. от ВАК, против ответника О.Б., Булстат ***, с адрес: ***, представлявана от Кмет П.Н., с процесуален представител адвокат В. М. от ВАК.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на основание наследство на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ по документ за собственост: Дворно място с площ от 2620, представляващо пл. №*** по плана на селото, при граници: парцели ***. Към настоящия момент имотът бил с площ от 2756 кв.м., представляващ имот с ид.

№*** по ККИКР, със статут земеделска земя-нива, пета категория, при съседи: ***. Имотът бил придобит през 1995г., чрез осъществено владение по давност от общия наследодател на ищците В.С.Е., за което имало съставен констативен нотариален акт от 1995 г. на Нотариус О.С.. Имотът бил владян от В.Е. до смъртта му през 2005 г., а оттогава насам се владеел от ищците. През цялото това време ищците владяли необезпокоявано имота, обработвали го и се грижили за него. Имотът граничил и с други техни имоти, описани в цитирания по-горе нотариален акт. В началото на настоящата година ищците разбрали, че има акт за общинска собственост за описания имот. След справка разбрали, че АОС е №***/2020 г., но те твърдят, че не са били налице законовите изисквания за съставяне на АОС, както и че съставеният АОС е неверен, тъй като удостовереното в него не отговаряло на действителното фактическо положение. Ищците твърдят, че не са загубвали правото си на собственост, нито 1 имотът им бил отчуждаван през годините, нито бил с неизвестен собственик.

Предвид така изложените обстоятелства ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответната страна, че те са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, представляващ по документ за собственост: Дворно място с площ от 2620, представляващо пл. №*** по плана на селото, при граници: парцели ***, който към момента е с площ от 2756 кв.м., представляващ имот с ид. №*** по ККИКР, със статут земеделска земя-нива, пета категория, при съседи: ***, на основание наследство, а в условие на евентуалност-на основание продължило повече от 40 години давностно владение, чрез присъединено владението на техния праводател. Твърдят, че всеки от ищците притежава по ¼ идеална част от имота. Претендират и да им бъдат присъдени направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В представения писмен отговор ответната страна, чрез процесуалния си представител, е заявила, че исковата молба е неоснователна и следва да се отхвърли. Сочи, че с молба, депозирана в администрацията на О.Б. с вх. № ***/025 г., ищецът С. С. поискал деактуване на имот № ***, като са били представени документи, в това число нотариален акт на молителя. Във връзка с искането било отправено запитване до Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Варна, откъдето постъпил отговор, че имотите, собствениците на които имат документ за собственост /в това число ищците/ са включени в списъците с имотите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, неразделна част от Протоколно решение №***/2009 г., тъй като не се разполагало с информация за техните собственици и документите, които притежават. В тази връзка със Заповед № ***/2025 г. на Кмета на О.Б. бил отписан от актовите книги за общинска собственост недвижим имот по АЧОС № ***/2020 г., вписан в СВ към АВ под **, вх. рег. № ***, дело № ***/2020 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на **, О.Б., област Варна, одобрен със Заповед № ***/2016 г. на ИД на АГКК, с площ от 2756 кв. м. С това молбата на ищеца С. С. по отношение на спорния имот била удовлетворена. Ответната страна заявява, че признава иска и е предприела и съответните действия по отписване на АЧОС № ***/2020 г. Счита, че ищците нямат правен интерес от предявения установителен иск, тъй като към датата на депозиране на исковата молба, процесният имот е бил отписан от актовите книги за общинска собственост и общината не се явява пасивно легимирана страна.

Ответната страна твърди, че не е давала повод за завеждане на иска и го признава, поради което счита, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на ищците.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищците С. В. С., Ж. В. А., С. В. И. и Н. Н. С. са наследници на В.С.Е., починал на *** г., видно от представеното удостоверение за наследници №***/2025 г., изд. от О.Б..

С нотариален акт №***, том II, дело №*** г. на ВРС В.С.Е. е бил признат за собственик по давностно владение на три недвижима имота, един от които представляващ Дворно място с площ от 2620 кв.м, находящо се в ** , обл. Варна, представляващо пл. №*** по плана на 2 селото, при граници: парцели ***. Този имот, съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за населеното място представлява: имот с идентификатор №***, с площ от 2756 кв.м; с трайно предназначение та територията земеделска; начин на трайно ползване - нива, пета категория, при съседи: ***.

На *** г. за гореописания имот бил съставен Акт за общинска собственост №***, в който е било отразено, че се съставя на основание чл.59, ал.1 от ЗОС във връзка с протоколно решение № ***/2009 г. на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ. Също така е отразено в акта, че имота е имало и по-рано съставен акт, а именно АОС № ***/2014 г.

На 30.01.2025 г. ищецът С. В. С. подал молба до О.Б. с вх. №*** от същата дата, с която отправил искане да бъде деактуван процесния имот, като е заявил, че той е собственик на имота, съгласно нотариален акт №***, том II, дело №*** г. на ВРС.

Със Заповед № ***/2025 г. на Кмета на О.Б. е било наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост недвижим имот частна общинска собственост по АОС № *** от *** г., вписан в Службата по вписвания под № ***, вх.рег. № ***, д. № ***/2020 г., представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на **, О.Б., област Варна, одобрени със Заповед № ***/2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2 756 кв.м.

Така описаните обстоятелства съдът приема за установени безспорно от всички горепосочени писмени доказателства, о и относно тези факти страните по делото нямат спор, като ответната страна изрично заявява, че признава иска. На база на установените факти съдът счита, че се налагат следните правни изводи: Безспорно се доказва по делото, че ищците са собственици на процесния имот на основание наследство, като имота са придобили по наследство от В.С.Е.. Ищците С. В. С., Ж. В. А. и С. В. И. са деца на наследодателя, а ищецът Н. Н. С. е негов внук – син на сина на наследодателя Н. В. С., починал на ***2002 г. Следователно всеки от ищците притежава по ¼ идеална част от имота. Предвид и направеното от ответната страна признание на иска, същият се явява основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

Относно възраженията на ответната страна, че с деактуването на процесния имот като общински за ищците не е налице правен интерес от настоящото производство, а и с признанието на иска ответната страна не е дала повод за завеждане на делото от ищците, съдът счита следното. Възраженията са неоснователни. С издаването на акт за общинска собственост за имота не възниква правото на собственост за общината, нито с деактуването на даден имот правото за собственост се губи, т.е. актът не създава и не отменя право на собственост. За да е налице правен интерес за ищците от предявяване на иска следва да са оспорени правата им от ответната страна, което в случая е налице. Доказва се, че вече двукратно имотът е актуван като общински. В службата по вписванията, в службата по ГКК, както и в данъчната служба имотът е отбелязан като общински. Наред с това няма данни за издадената заповед №***/2025 г. на Кмета на О.Б. ищците да са били уведомени, или да са узнали за нея. Ето защо исковата молба следва да се уважи.

3

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищците направените по делото разноски, съобразно представения списък на разноските от 1700 лв., равняващи се на 869, 20 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.Б., Булстат ***, с адрес: ***, представлявана от Кмет П.Н., че С. В. С., ЕГН **********, с адрес: **; Ж. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***; С. В. И., ЕГН **********, гр. Варна, с адрес: *** и Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **********, СА СОБСТВЕНИЦИ по наследство от В.С.Е., починал на *** г., на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 2620 кв.м, находящо се в **, обл. Варна, представляващо пл. №*** по плана на селото, при граници: парцели ***, който имот съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри за населеното място представлява: имот с идентификатор №***, с площ от 2756 кв.м; с трайно предназначение та територията земеделска; начин на трайно ползване - нива, пета категория, при съседи:

***, като всеки от тях притежава по 1/4 (една четвърт) идеална част от имота.

ОСЪЖДА О.Б., Булстат ***, с адрес: ***, представлявана от Кмет П.Н., да заплати на С. В. С., ЕГН **********, с адрес: **; Ж. В. А., ЕГН **********, с адрес: ***; С. В. И., ЕГН **********, гр. Варна, с адрес: *** и Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **********, направените по делото разноски в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева), равняващи се на 869, 20 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4