Решение № 3984 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3984 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110123022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба (сумите са уточнени на лист 122 от делото) на ДРУЖЕСТВО срещу ответника И. Н. Н., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищеца 2526,74 € – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (отхвърлено) – 24.01.2025 г., до окончателното плащане, и 7,27 € – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 15.01.2025 г. до 22.01.2025 г. – задължения по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-4212/02.12.2005 г., изменен с анекси от 12.12.2007 г. и 27.04.2010 г.

Ищецът твърди, че на 02.12.2005 г. страните сключили описания по-горе договор за кредитна карта, по силата на който ищецът предоставил на ответника револвиращ кредит с лимит 5000 лева, усвояван с кредитна карта, като договорът бил продължаван многократно. Ответникът обаче не върнал редица вноски по договора и ищецът обявил задълженията по него за предсрочно изискуеми на 08.11.2024 г. Затова сега иска изплащане на остатъчното задължение и лихва за забава. Претендира разноски.

По делото не е постъпил отговор от ответника – И. Н. Н..

В съдебното заседание ищецът поддържа иска, ответникът признава задълженията си.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

1

Съгласно представен на лист 49 от договор № 51РКО-А4212/02.12.20205 г. ответникът е получил от ищеца овърдрафт, усвояем с кредитна карта, в размер на 1000 лева, като договорът е новиран неколкократно с увеличаване на кредитния лимит, последно на 27.04.2010 г.

(на лист 53), като кредитният лимит е станал 5000 лева.

Ответникът признава, че е теглил пари с картата в заседанието на 12.02.2026 г. (на лист 124).

Съгласно представени на лист 14 – 21 от делото общи условия на ответника, действали към 2010 г., когато договорът е последно новиран, по договора за кредитна карта, лихвите се начисляват така:

„8.1.2. Банката капитализира начислените лихви и такси чрез прибавянето им към главницата на овърдрафта, за което с подписването на Договора Титулярят дава своето изрично съгласие.“

Съгласно изслушаното заключение на счетоводната експертиза по делото, прието в заседанието от 13.02.2025 г. (на лист 123), а в писмен вид – представено на лист 93 – 118 от делото, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3, изр. второ ГПК, ответникът е усвоил по картата 38 271,81 лева, а е погасил 47 624,04 лева към 12.11.2024 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за заплащане на задължения по револвиращ кредит, усвояван чрез кредитна карта и лихви за забава по него, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПКр, като съдът служебно ще следи дали в договора не е предвидено причисляване на изтекли лихви към главницата (анатоцизъм), като преценява доколко е допустим съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр и чл. 10, ал.

2 ЗЗД.

Искът за главница се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за предоставяне на кредитна карта; картата е предоставена на ответника и същият е изтеглял пари с нея. Искът ще се отхвърли, ако се установи, че като главница е изчислявана възнаградителна лихва, за частта, за която това е правено. Съединеният иск за лихва се уважава, ако се установи уговорка за падеж на задълженията, а размерът се изчислява спрямо падежа.

При анализ на клаузите от общите условия се установява, че ако е имало частично плащане на задълженията по картата (т.е. ако не са платени всички усвоени през съответния месечен период, за който се издава извлечение, суми) съгласно чл. 8.1.2., от общите условия неусвоената част от кредитния лимит се олихвява. При това в следващия месец, в който се начислява лихва за направените разходи в първия, ще се начислява възнаградителна лихва в обичайния размер по договора (19,9 % годишно) и върху вече натрупаната лихва, тъй като тя става част от месечния кредитен лимит, т.е. от „усвоената сума“ по картата.

При това положение е ясно, че начинът на изчисляване на лихвите по 2 договора за кредитна карта (олихвяване на натрупаната лихва с 19,9 % годишен лихвен процент от месеца, следващ този, за който се дължат, поради включването им в усвоения кредитен лимит) е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, която съдържа императивна правна норма, че при забава за плащане по потребителски кредит кредитополучателят е длъжен да плаща само лихва за забава в размер не повече от законната такава. Това прави посочените клаузи и неравноправни, защото няма данни да са индивидуално уговорени, а същите предвиждат отклонение от правилата за олихвяване на кредити, предвидени в закона, във вреда на потребителя, като така евентуално нарушават принципа на справедливостта в оборота, като хипотезата изрично е уредена в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – клаузи, които предвиждат прекомерно по размер обезщетение или неустойка, могат да са неравноправни, ако са налице другите условия на закона.

Поради това по договора ищецът няма право на никакви лихви, като съдът приема съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, че договорът не би бил сключен без уговорка за лихва, поради което целият договор за кредит се смята за нищожен. При това положение, тъй като става въпрос за новация от 2010 г. и се прилагат правилата на действащия ЗПКр, по договора се дължи само връщане на главницата, като от приложеното от самия ищец заявление става ясно, че ответникът е върнала повече от главницата, поради което следва и исковете да се отхвърлят.

Признанието на иска от ответника съдът не цени, тъй като признаното право противоречи на закона – чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК. Искането за решение при признание на иска следва да се остави без уважение.

Относно разноските:

При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът (платил е всички задължения още през 2024 г., преди образуване на делото), но не е правил такива, поради което и съдът не присъжда разноски.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК искането на ДРУЖЕСТВО за постановяване на решение при ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от ДРУЖЕСТВО искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр; чл. 10а, ал. 1 ЗПКр, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на И. Н. Н. , с ЕГН: **********, и адрес: АДРЕС, да плати на ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: *********3, и адрес на управление: АДРЕС, сумите:

2526,74 € – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (отхвърлено) – 24.01.2025 г., до окончателното 3 плащане, и 7,27 € – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната посочена сума за периода от 15.01.2025 г. до 22.01.2025 г. – задължения по Договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А4212/02.12.2005 г., изменен с анекси от 12.12.2007 г. и 27.04.2010 г.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4