Решение № 283 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110203490 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. А. Д. от АК – Варна срещу Наказателно постановление № 442а – 21 от 31.03.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя П., на основание разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че на 16.08.2024 г. около 11:33 часа в к.к. „Шкорпиловци“, общ. Долни чифлик, обл. Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци – Север“ е паркирал собствения си лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** върху сиви дюни в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Шкорпиловци вид защитена територия, нтп крайбрежна плажна ивица – нарушение на разпоредбата на чл.

17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Жалбоподателят С. Д. П. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята 1 позиция. Според жалбоподателя наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като наказващият орган не е проверил АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като в него липсва съществен реквизит по чл. 42, ал.

1, т. 4 от ЗАНН, а именно мотиви. Също така обръща внимание на съда, че административно – наказващия орган не е обсъдил възможността да прецени дали процесното нарушение не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 28, ал.

1 от ЗАНН, като навежда аргументи именно в подкрепа на тезата за приложимост на тази разпоредба в случая. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят П. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и моли за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3490 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят С. Д. П. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. А.

Д. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, поставяйки акцент върху две обстоятелства в своята пледоария, а именно, че АУАН не е съставен в тримесечен срок от установяване на нарушителя и, че не е изпълнена процедуарата по чл. 40 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Поради гореизложените съображения адв. А. Д. моли за отмяна на процесното наказателно постановление и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна Нчалник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител в проведеното на 28.01.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3490 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в депозирани на 22.10.2025 г. писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна *** К.Л. – А.а се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се за потвърждаване на наказателното постановление и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В сутрешните часове на 16.08.2024 г. жалбоподателят С. Д. П., с ЕГН:

2

********** паркирал личния си лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** върху сиви дюни в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.

Шкорпиловци, които представляват защитена територия от крайбрежната плажна ивица.

Около 11:33 часа на същата тази дата 16.08.2024 г. плажната ивица на к.к.

„Шкорпиловци“ била проверена от съвместен екип на общ. Долни чифлик и Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който екип била св.

Д. Ж. Ж. – ст. експерт „ПРЧК“ в общ. Долни чифлик.

Св. Ж. констатирала лично, че лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** е бил паркиран върху сиви дюни в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Шкорпиловци, които представляват защитена територия от крайбрежната плажна ивица.

На същата дата 16.08.2024 г. бил изготвен Констативен протокол, удостоверяващ обстоятелството, че лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** е бил паркиран върху сиви дюни в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Шкорпиловци, който бил изпратен на ОД на МВР гр. Варна.

На 17.02.2025 г. св. С. А. Р. – полицейски иснпектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, разглеждайки данните от Констативен протокол от 16.08.2024 г., преценил, че със своето поведение на 16.08.2024 г. жалбоподателят П. е нарушил разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, поради което и на същата дата му съставил акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирал за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило псиемно възражение срещу съставения АУАН, като на 31.03.2025 г. Началник сектор „Охранителна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, наложил на жалбоподателя С. Д. П. административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 3 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че нарушението на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие е категорично установено от обективна страна.

В тази посока са показанията на св. Д. Ж. Ж., които съдът изцяло кредитира като последователни и достоверни, и които установяват, че лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** е бил паркиран върху сиви дюни в границите на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Шкорпиловци на датата 16.08.2024 г.

Към административно – наказателната преписка е приложена снимка, която красноречиво онагледява извършеното нарушение – напълно видимо е с просто око, че лекия автомобил е паркиран върху сиви дюни, поради което и съвсем правилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя.

Следва да се подчертае, че в случая от значение за квалифицирането на определен участък от крайбрежната ивица като дюни е земната повърхност, която в случая, видно от показанията на св. Ж., а и от самата снимка, приложена в кориците на административно – наказателната преписка, се състои от пясък и растителност. Посоченото описание отговаря на дефиницията за пясъчни дюни, дадена в ЗУЧК, т. е. въз основа на критериите на закона - образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Предвид това, че в случая освен от пясък, земната повърхност е била образувана и от растителност, съдът приема, че процесният лек автомобил е бил паркиран именно върху сиви дюни.

Действителното местоположение е посочено, а именно сиви дюни в 4 поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с. Шкорпиловци, обл. Варна, като изрично св. Ж. посочва, че проверяващите лица са проверили имота по специализираната карта на Черноморското крайбрежие.

Принципно не е необходимо и поставянето на конкретни обозначителни за наличието на пясъчни дюни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича ex lege. По тези съображения не е небходимо и поставянето на ограждения, ограничаващи достъпа на автомобили, тъй като дори и да няма ограждения, забраната на закона за паркиране върху сиви дюни действа по отношение на всички и не е налице задължение за която и да е институция да охранява, огражда, обозначава защитените от закона територии.

По отношение конкретното възражение, че не е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН, считано от датата на идентифициране на нарушителя, съдът го намира за неоснователно, доколкото според съда този срок започва да тече от 23.01.2025 г., когато е била изготвена докладна записка от мл. полицейски инспектор в Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, видно от която жалбоподателят в телефонен разговор е отказал да получи поканата за съставяне на АУАН и приложената декларация, която му предоставя възможност да декларира кой е управлявал МПС в процесния ден и час (16.08.2024 г. в 11:33 часа).

Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на докладната записка, още повече, че не са наведени някакви твърдения от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител, че изнесените в докладната записка твърдения не отговарят, според тях, на действителността.

Ето защо според съда е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН и не е нарушена процедурата по съставяне на АУАН, като също така съдът би желал да допълни, че така и не са наведени някакви твърдения, че друго лице, а не жалбоподателя П. е управлявал превозното средство на датата 16.08.2024. г., поради което и правилно именно неговата отговорност е била ангажирана за процесното административно нарушение.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева представлява минималния праг на санкцията, предвидена в разпоредбата на 5 чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, поради което и пред съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения, Наказателно постановление № 442а – 21 от 31.03.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и въз основа на разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ОД на МВР гр. Варна следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро за процесуално представителство в производството по НАХД № 3490 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 442а – 21 от 31.03.2025 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на С. Д. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, на основание разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева за това, че на 16.08.2024 г. около 11:33 часа в к.к. „Шкорпиловци“, общ. Долни чифлик, обл. Варна в границите на морски плаж „Шкорпиловци – Север“ е паркирал собствения си лек автомобил „Ауди Ку 3“ с рег. № *** върху сиви дюни в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на с.

Шкорпиловци вид защитена територия, нтп крайбрежна плажна ивица – нарушение на разпоредбата на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.