Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 48375 от 19.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 16296/2023
Вид
Разпореждане № 48375
Подписан
19.04.2023
Състав
МАРИЯ ВАСИЛЕВА КАРАГЬОЗОВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 48375 гр. С., 19.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно гражданско дело № 20231110116296 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление на „С" ООД, с ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. А. Д. с ЕГН ********** за вземания в размер на 450 лева - главница по договор за паричен заем Кредирект № .... от 19.06.2022г., ведно със законна лихва от 29.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението; 68,20 лева възнаградителна лихва за периода 19.06.2022г. до 19.12.2022г.; 301,60 лв. - договорна неустойка – дължима за периода от 19.06.2022г. до 19.12.2022г.; 38,42 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.09.2022г. до 01.03.2023г.; 81,98 лв. - неустойка за забава, начислена еднократно на 17.10.2022г.; разходи за събиране на вземането поради забава в плащането – 135 лв., дължими за периода от 26.07.2022г. до 01.03.2023г.

Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва за забава, както и за сторените разходи като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите нрави.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).

Неустоечната клауза съгласно чл. 6.5. и чл.6.6. от договора, във вр. с чл. 33, ал.1 от общите условия предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез поръчителство на задълженията му по договора или банкова гаранция в размер на 303, 80 лв. Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на 1 платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта й излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Освен това, към клаузата за неустойка в размер на 303, 80 лева в случай на неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение се претендира и неустойка за забава в размер на 81,98 лв., която ведно със задължението за заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.

Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 81, 98 лв. се обуславя и от разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка, представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита, поради което същата има характер на допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 86708/29.03.2023г. по описа на СРС, подадено от „С" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение срещу А. А. Д. с ЕГН ********** за вземания в размер на 301,60 лв. - договорна неустойка – дължима за периода от 19.06.2022г. до 19.12.2022г. и 81,98 лв. - неустойка за забава, начислена еднократно на 17.10.2022г. по договор за паричен заем Кредирект № .... от 19.06.2022г.

Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2