Решение № 1574 от 10.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1574 гр. Варна, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров при участието на секретаря М. Д. Узунова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20223110107684 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „****” ЕООД гр.****, ЕИК:****, със седалище гр.****, бул.”****” № 49, бл.53Е, вх.В, против Е. Г. С., ЕГН:**********, с адрес град Варна, бул. „****“ №147, етаж 6, ап. 33 с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответницата Е. Г. С. дължи на „****” ЕООДсумата в общ размер 1820.00 лева (хиляда осемстотин и двадесет лева), от които: главница вразмер на 808.30 лева (осемстотин и осем лева и тридесет cт.) дължима за периодаот 13.05.2015 г. до 13.12.2017 г. или за вноски от вноска №17 до вноска №48, като претендираната сума се дължи в пълен размер на основание изтекъл погасителелен план към датата на неговото изтичане - 13.12.2017 г. и договорно възнаграждение вразмер на 1011.70 лева (хиляда и единадесет лева и седемдесет c т . ) дължима запериода от 13.05.2015 г. до 13.12.2017 г. или за вноски от вноска №17 до вноска №48 като претендираната сума се дължи в пълен размер на основание изтекъл погасителен план към датата на неговото изтичане -13.12.2017 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.11.2013г. е сключен Договор 1 потребителски кредит № **********, между „**** ****“ ЕООД, като кредитор от една страна и ****, като длъжник от друга страна. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: Общо Задължение по договора в размер на 5460.00 лв включващо:Сума за изплащане на заема: 1800 лв., срок на заема: 48 месеца, размер на вноска: 113.75лв., дата на погасяване: 13ти ден от месеца, годишен процент на разходите (ГПР %): 99.40 %, годишен лихвен процент: 71.04 %, лихвен процент на ден: 0.20 %. Твърди се, че договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДПК/. Съгласно Буква „Г” от ДПК, клиентът е декларирал, че е получил безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език- информация във формата на стандартен европейски формуляр. Твърди се, че „**** ****“ ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по договора, като превежда на 19.11.2013г. парична сума в общ размер на 1800.00 лв. по посочената от длъжника **** банкова сметка, видно от приложеното с исковата молба преводно нареходане (документ № **** с банкова референция: ****133230022 от дата: 19.11.2013г.). Твърди се, че от своя страна длъжника поема задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 113.75 лв., с падежна дата всяко 13-то число на месеца. Съгласно Общите условия към Договор за потребителски кредит №********** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия кредит.

Договорното възнаграждение по кредита е предварително определено в договора. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Твърди се, че неизплатеното договорно възнаграждение по делото е в размер на 2023.40 лева (две хиляди двадесет и три лева и четиридесет лева). Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска- 13.05.2015г. до датата на падежа на последната погасителна вноска- 13.12.2017г.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил шестнадесет пълни погасителни вноски,видно от приложеното 2

Извлечение по сметка към ДПК № **********. Твърди се, че крайния срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 13.12.2017г.. с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. За дружеството е налице материален и правен интерес да потърсипадежиралите и незаплатени вноски по кредита.

Твърди се, че длъжникът по договора **** е починал и заемодателят е предприел действия по съдебно събиране на вземанията си по процесния договор срещу наследниците на починалия. Твърди се, че наследници по закон на починалия кредитополучател **** са ****, Е. Г. С. и ****, като **** се е отказал от наследството на починалия си наследодател, като останалите двама са приели същото в инициирано от дружеството производство по чл. 51 от ЗН. Твърди се, че двамата наследници отговарят разделно, съобразно наследствения си дял, по 1/2 от задължението по сключения от техния наследодател договор за потребителски кредит, т.е. Е. Г. С., като наследник на починалия длъжник ****, следва да отговаря всеки за 1/2 от посоченото общо задължение, както следва: в общ размер 1820.00 лева (хиляда осемстотин и двадесет лева), от които: главница в размер на 808.30 лева (осемстотин и осем лева и тридесет cт.) и договорно възнаграждение в размер на 1011.70 лева (хиляда и единадесет лева и седемдесет cт.), ведно със законна лихва от входирането до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че наследодателят на ответника се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подала писмен отговор на исковата молба, с който счита, че предявените искове са недопустими и неоснователни. Оспорва наличието на задължение,като в същото време не оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответника. Релевира доводи за противоречие на клаузите му със Закона за потребителския кредит, както и на Закона за защита на потребителите, касаещи размера на договорения лихвен процент и ГПР, т.е. наличие на неравноправни клаузи. Оспорва се надлежното обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва се съответствието 3 на приложения погасителен план със законовите изисквания. Релевира доводи за погасяване по давност.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , намира за установена следната фактическа обстановка:

Първоначално съдебното производство е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като в полза на ищеца „****” ЕООД e издадена Заповед № 1888/25.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу Е. Г. С., ЕГН ********** с постоянен и настоящ с адрес: гр.Варна, бул.“****“ № 147, ет.6, ап.33 и ****, ЕГН ********** с постоянен адрес: с.****, ул.“****“ № 12, общ.****, обл.Варна да заплатят на Кредитор **** ****/БУЛСТАТ **** с адрес Област СОФИЯ (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА ГР.СОФИЯ **** № 49 Блок 53Е Вх.В Сумата от 1616,60 /хиляда шестстотин и шестнадесет лева и шестдесет ст., предтавляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 18.11.201 3 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, договорно възнаграждение в размер на 2023.40 /две хиляди двадесет и три лева и четиридесет ст./ , дължимо за периода от 13.05.2015 г. до 13.12.2017 г., както и направените по делото разноски, както следва 72.80/седемдесет и два лева и осемдесет ст./ заплатена държавна такса и сумата от 50.00 /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, като всеки от длъжниците следва да заплати ½ от гореописаните суми, съобразно наследения от него дял, а именно: Е. Г. С., ЕГН ********** следва да заплати сумата от 808.30/осемстотин и осем лева и тридесет ст./, предтавляваща ½ от главница по договор за потребителски кредит № ********** от 18.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1011.70 /хиляда и единадесет лева и седемдесет ст./ , представляваща ½ о т договорно възнаграждение дължимо за периода от 13.05.2015 г. до 13.12.2017 г., както и ½ от направените по делото разноски, както следва 36.40/тридесет и шест лева и четиридесет ст./ заплатена държавна такса и сумата от 25.00/двадесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение ****, ЕГН **********, следва да заплати сумата от 808.30/осемстотин и осем лева и тридесет ст./, представляваща ½ от главница по договор за потребителски 4 кредит № ********** от 18.11.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по 1 чл. 410 ГПК – 15.03.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1011.70 /хиляда и единадесет лева и седемдесет ст./ , представляваща ½ от договорно възнаграждение дължимо за периода от 13.05.2015 г. до 13.12.2017 г., както и ½ от направените по делото разноски, както следва 36.40/тридесет и шест лева и четиридесет ст./ заплатена държавна такса и сумата от 25.00/двадесет и пет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

От представения по делото Договор за револвиращ заем № №********** от 19.11.2013г. се установява, че ищецът е договорил с наследодателя на ответника С. – **** предоставянето на заем в размер на 1800 /без посочване на вид валута/, със срок на договора 48 /без посочване вида на периода-години, месеци, дни, часове…/, с размер на годишния лихвен процент от 71,04 %, с размер на вноските от 113,75 /без посочване вид валута/, с ГПР - 99.40 %, с падеж на плащане – 13-ти ден от месеца, с общо задължение от 5460,00/без посочване на вид валута/. С подписването на договора за заем страните са се задължили да спазват и представените по делото общи условия, като неразделна част от договора.

От представеното по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е наредил по сметка на заемополучателя сумата от 1800 лв., на 19.11.2013 г.

Представено е Удостоверение за наследници от което е видно, че на 04.0.2015г. кредитополучателят **** е починал, като негови наследници са синът му ****, съпругата му Е. Г. С. и синът му ****.

От приложено Определение от проведено открито съдебно заседание от 25.10.2021г. по гр.дело №10618/2021г. по описа на ВРС, наследникът **** се е отказал от наследството на баща си ****, а наследниците **** и Е. Г. С. са заявили, че го приемат.

Приложено е едностранно изготвено от ищцовата страна извлечение по сметка за периода 13.01.2014г. – 13.12.2017г., от това което се установява, че общия размер на заплатените от наследодателя на ответницата суми по кредита е 1820лв., а остатъчното задължение е 3640 лева.

По делото са представени Договор за револвиращ заем №**********;

Общи условия на „**** ****" ЕООД; Преводно нареждане; Известие за 5 одобрение към ДПК № **********/без подпис на клиента, че го е получил/;

Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни вноски; Удостоверение за актуално състояние на **** **** ЕООД, погасителен план към кредита /без доказателства за връчването му и запознаването на кредитополучателя/ и стандартен европейски формуляр за предоставяне информация за потребителски кредити.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран със субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.

240 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 ЗЗД, и чл. 92 от ЗЗД.

От приетите писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца срещу наследодателя на ответницата е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжницата в срок е подадено възражение, както и че искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.