Решение № 122 от 30.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002900821 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Илиана И. Тодинова – М., гр.Бургас, срещу решение № 98/20.11.2023 г., постановено по в.т.д.№ 218/2023 г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 212/05.07.2023 г. по т.д. № 472/2022 г. на Бургаския окръжен съд и са отхвърлени предявените искове на касатора против “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД (в ликвидация), гр.

Бургас, за установяване, че по партидата на “НЕМ – КОНСУЛТИНГ” ЕООД в търговския регистър с вписване вх. № 20220822153201 са вписани несъществуващи обстоятелства, алтернативно, че вписването е нищожно или недопустимо, а именно: прекратяване на дружеството и откриване на производство по ликвидация.

Касаторът въвежда основанието за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК поради неправилност на изводите на съда относно допустимостта на доброволна ликвидация на дружество по волята на един от наследниците на починалия едноличен собственик на капитала, като заявява довод, че само един или само някои от наследниците могат да продължат дейността на дружеството, а решението за продължаване или прекратяване на дружеството следва да предхожда вписването на промени по партидата на дружеството. Моли обжалваното решение да се отмени и да се обявят вписаните обстоятелства за прекратяване на дружеството и за откриване на производство по ликвидация за несъществуващи.

1

Ответникът „НЕМ - КОНСУЛТИНГ“ ЕООД (в ликвидация), гр.Бургас, представлявано от ликвидатора Миглена Христова, не изразява становище по жалбата.

Третото лице помагач на ответника Й. Е. М., гр.Бургас, оспорва жалбата.

Поддържа доводите си от инстанциите по същество, че при липса на съгласие на един от наследниците на едноличния собственик на капитала за продължаване на дейността на дружеството и невъзможност на всички наследници да поискат продължаване на дейността, състоянието на висящност в правното положение на дружеството следва да се преодолее чрез вписване на прекратяването му и откриване на производство по ликвидация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че ищцата – настоящ касатор е твърдяла в исковата молба, че е наследила по закон 1/3 от притежаваните от едноличния собственик на капитала Евгений Димитров Мосинов дружествени дялове, а освен това е придобила 1/3 от друг от наследниците с договор за покупко-продажба на дялове, като към момента на заявяване за вписване на промени в обстоятелствата не било настъпило прекратяване на дружеството, тъй като е имало отказ да се продължи дейността му само от един от наследниците и желание от другите наследници да я продължат. Ответното дружество и третото лице помагач са поддържали, че е настъпило прекратяване на дружеството поради нежелание на наследника Йоана М. с 1/3 от дружествените дялове да се продължи дейността му.

Решаващият състав на апелативния съд е приел, че е настъпило прекратяване на дружеството вследствие на кумулативното проявление на следните предпоставки по чл. 157, ал. 1 ТЗ: (1) смърт на едноличния собственик на капитала; (2) липса на изрично предвиждане в учредителния акт на дружеството, че то не се прекратява при смърт на едноличния собственик на капитала и (3) липса на решение на наследниците да продължат дейността на дружеството. Според въззивния съд даденото разрешение в ТР № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, че “... липсата на изявление в посочения смисъл (за продължаване на дейността) води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено.”, се отнася до хипотези, в които становището на отделните наследници за продължаването на дейността е неизвестно (те са неизвестни или не могат да бъдат открити, или са дезинтересирани или не са изразили становище). Изложени са съображения, че състоянието на висящност и очакване приключва в момента, в който стане ясно, че решение за 2 продължаване на дейността не може и няма да се вземе, когато настъпва прекратяване на дружеството на осн. чл. 157, ал. 1 ТЗ. Посочено е, че такава яснота се създава в хипотези като настоящата, при която, от една страна, има вписан управител, а от друга, има ясно изразено, външно обективирано и несъмнено противоречие в позициите на наследниците относно продължаването на дейността на дружеството. Според апелативния съд неяснотата на създаденото състояние е правно нетърпима, поради което към момента на вписването прекратяването на дружеството на основание чл. 157, ал. 1 ТЗ е било настъпило, а ликвидацията е законна последица от прекратяването. Претенцията за установяване, че са вписани несъществуващи обстоятелства, е счетена за неоснователна, както и не е установено нищожно или недопустимо вписване при така заявените фактически основания, поради което исковете са отхвърлени.

С определение № 3006/19.11.2024 г. ВКС допусна касационно обжалване по обобщения от състава въпрос за последиците при смърт на едноличния собственик на капитала в еднолично дружество с ограничена отговорност и установено противоречие между наследниците относно продължаване на дейността на дружеството. В определението е прието, че отговорът на правния въпрос следва да се изведе от принципните постановки на ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, решение № 82/01.07.2009 г. по т.д.№ 820/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 20/12.07.2019 г. по т.д.№ 1055/2018 г. на ВКС, І т.о.

В т.1 на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС не е даден изричен отговор на поставения в настоящото производство въпрос, като разгледаната хипотеза е единствено при смърт на едноличния собственик на капитала, който е бил и управител на дружество, и при бездействие на наследниците – липса на изразена воля от всички наследници за продължаване на дейността. Исковият ред за прекратяване на дружеството е приет за приложим с оглед преустановяване на състоянието на висящност и очакване, в което се намира дружеството в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ. Разрешението е изведено от съображенията, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството.

В нормата на чл.157, ал.1 ТЗ законодателят не е провел разграничение относно това дали желанието, съответно нежеланието за продължаване на дейността, следва да са еднопосочно изразени от всички наследници на починалия едноличен собственик на капитала. Използваното множествено число за наследниците на едноличния собственик на капитала предполага, че прекратяването ще настъпи само ако никой от тях не поиска продължаване на дейността. Тълкуването на тази предпоставка по аргумент за противното, в смисъл че прекратяването няма да настъпи само ако всички наследници 3 поискат продължаване на дейността, не съответства на прогласеното от закона право на всеки наследник да продължи дейността на дружеството.

Изявлението за продължаване на дейността на дружеството е лично и е свързано с правни последици – участие в дружеството, което създава имуществени и неимуществени права и поражда задължения. Изричният отказ от един от наследниците за продължаване на дейността на дружеството представлява също лично право, като бездействието, разглеждано като липса на волеизявление, не се приравнява на отказ от продължаване на дейността на дружеството.

Прекратяването на дейността на дружеството не може да е резултат от организационно решение на наследниците, приемано с мнозинство от ¾ от капитала в зависимост от гласовете за прекратяване или за продължаване на дейността, тъй като с наследяването на дружествените дялове наследниците не придобиват участие в дружеството и не могат да вземат решение по чл.154, ал.1, т.2 ТЗ. По съображенията, че с наследяването не се придобива право на участие на дружеството, то и продължаването на дейността с цел да не се прекрати дружеството в хипотезата по чл.157, ал.1 ТЗ, не може да бъде предмет на организационно решение на наследниците, което да се приеме с мнозинство от капитала.

С наследяването по чл.129, ал.1, изр.1, пр.2 ТЗ възниква съсобственост върху дяловете в идеални части между наследниците на починалия едноличен собственик на капитала. Правилата за прехвърляне на дялове по чл.129, ал.1, изр.2 ТЗ, които са свързани и с придобиване на право на участие в дружеството, не се прилагат за разпоредителни сделки с наследени дялове от едноличен собственик на капитала, доколкото уредбата е несъвместима със състоянието, в което се намира едноличното дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния му собственик – никой от наследниците няма качеството на съдружник, за да може прехвърлянето да е свободно по смисъла на нормата, както и не е конституирано Общо събрание, което да приеме някой от наследниците за съдружник. Упражняването от всеки наследник на правото да продължи или да откаже да продължи дейността на дружеството възниква от наследяването на дяловете, поради което единствената законова уредба, която може да намери съответно приложение е тази за съвместното упражняване на правата при съсобственост на дял по чл.132 ТЗ. Непостигането на съгласие за съвместно упражняване на правата по дела или непосочването на лице, което да представлява съсобствениците пред дружеството, не е скрепено от законодателя със съдебна защита при противоречие между притежателите на дела. Дяловете не са вещи и за упражняване на правата по тях не се прилага уредбата по чл.32 ЗС за управлението на общата вещ, както и те не могат да са обект на съдебна делба.

Съществуващата съсобственост върху няколко дяла може да се прекрати само доброволно чрез разпределение на притежаваните дялове с прехвърлителни сделки, а за разделянето на един дял, определено в чл.131 ТЗ като делба – само със съгласието на съдружниците.

4

Спецификата на дружествения дял с оглед на правата, които възникват от притежаването му, обуславя извод, че продължаването или прекратяването на дейността на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала следва да е резултат от постигнато съгласие от всички наследници.

Съгласието следва да обхваща обстоятелствата относно това: кои от наследниците – един или някои от тях продължават дейността на дружеството; как се уреждат имуществените права от наследяването – прехвърлянето на идеални части от притежаваните дялове, евентуално цената на прехвърлянето от наследниците, които не продължават дейността на наследниците - бъдещи съдружници, като в случая съсобствениците не са задължени да съобразяват правилото на чл.125, ал.3 ТЗ. Наследниците, които ще продължат дейността, следва да приемат дружествен договор и да конституират органи на дружеството.

От изложените съображения следва отговорът на правния въпрос по допуснатото касационно обжалване, а именно, че последиците при смърт на едноличния собственик на капитала в дружество с ограничена отговорност се уреждат по съгласие на наследниците, които следва да преодолеят съществуващото между тях противоречие относно продължаване на дейността на дружеството, като решат кои от тях продължават дейността и как се уреждат имуществените им отношения, възникнали от наследяването на дяловете. В този смисъл е и решение № 20/12.07.2019 г. по т.д.№ 1055/2018 г. на ВКС, І т.о.