Решение № 1502 от 18.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. Варна, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110108477 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от М. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр.

С., местност **** № **** срещу „ТМГ Трокенбау“ ЕООД, ЕИК 204945767 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Латинка № 43 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128 КТ, чл. 224, както следва: за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2025,57лева, представляваща остатък от дължимо нетно трудово възнаграждение за положен труд през м.11 и м.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1030,02лева, представляваща неизплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на 5р.дена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 15.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е полагал труд при ответника на длъжност „работник строителна изолация” в периода 18.08.2020г. до 04.12.2020г. по трудов договор за неопределено време на пълно работно време от 8часа. Уговорено е било трудово възнаграждение от 650лева месечно и 0,6% допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж при този работодател, платимо до 30-о число на следващия месец. Същия ден сключил допълнително споразумение, по силата на което трудовото му възнаграждение се определя на 2800лева с място на работа обект в Германия, като отпуските и почивките би следвало да бъдат съобразени със закона на държавата, в която се полага труда. Още тогава възразил, че минималното трудово възнаграждение в Германия е по 8,50евро на час.

Получил уверение, че ще сключат договор за нетно възнаграждение от 2000евро при 26работни дни и 9часов работен ден със съответното заплащане на извънреден труд и труд в почивни дни. След многократно настояване да бъде сключен договор при така посочените условия, на 04/05.12.2020г. управителят на ответното дружество му заявил, че е уволнен и му връчил самолетен билет за България. Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение не получил, но по повод подадена жалба в ИТ и справка в НАП узнал, че на 20.12.2020г. работодателят е издал заповед за прекратяване на ТПО. Счита, че за времето на работа в гр. Мюнхен приложение следва да намери Директива 96/71 ЕО на ЕП и Съвета 1 относно командироването на работниците в рамките на предоставянето на услуги, транспонирана в чл. 121а КТ. Това не е било сторено, поради което и счита, че за периода работодателят не му е изплатил пълния размер на дължимото трудово възнаграждение.

Заявява претенция и за изплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че с ищеца са били в соченото трудово правоотношение. Потвърждава подписване на допълнителното споразумение, в което е уговорено възнаграждение от 2800лева и място на работа в Германия. Потвърждава, че ТПО е прекратено с негова заповед от 20.12.2020г., но оспорва да е незаконосъобразно.

Твърди, трудовият договор да е сключен на основание чл.67, ал. 1 КТ и прекратен на основание чл. 71, ал.1 КТ. Твърди, че е изпълнил в цялост задълженията си по договора и е изплатил всички дължими трудови възнаграждения, в т.ч. над изработените от ищеца часове, както и дължимото обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 7дни.

Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 128 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Между страните е нямало спор, че ищецът е полагал труд при ответника по трудов договор № 20/17.08.2020г., изм. с допълнително споразумение от същата дата.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: На 17.08.2020г. между страните е сключен безсрочен трудов договор със срок на изпитване, по който ищецът е заел длъжност работник, строителна изолация при 8часов работен ден.

Следвало е да постъпи на работа на 18.08.2020г. Основното месечно възнаграждение е уговорено в размер на 650лева, платимо до 30-о число на месеца следващ отчетния и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,6% за всяка година трудов стаж при същия работодател. С допълнително споразумение от 18.08.2020г. е уговорено трудово възнаграждение от 2800лева с място на работа- строителен обект в Германия за срок до м.02.2021г., като възнаграждението, отпуските и почивките ще бъдат съобразени със законодателството на държавата, в която пребивава. Със заповед на работодателя от 20.12.2020г. ТПО на ищеца е било прекратено в срока на изпитване, която заповед принципно няма данни да е била връчена на работника, но от представения от ищеца отговор на ИТ Варна по повод негов сигнал се установява, че на 20.12.2020г. работодателят е изпратил уведомление до НАП за прекратяване на ТПО.

По делото са представени преписи от ведомости за заплати и извлечения от банкова сметка, обект на изследване от в.л. по допусната съдебно- счетоводна експертиза.

Съобразно заключението на в.л. по първоначално и допълнително допуснатите задачи към съдебно- счетоводна експертиза, при начисляване на работната заплата работодателят е ползвал приетата в Германия почасова ставка от 12,55евро или 24,55лева. Това е и минималната ставка в строителната индустрия в Германия за периода 01.04-31.12.2020г. За отработени 9р.дни през м.11.2020г. дължимото брутно трудово възнаграждение е 1767,29лева, съответно 1371,38лева в нетен размер, а за отработени 4р.дни през м.12.2020г. дължимото брутно трудово възнаграждение е 785,46лева, съответно 609,50лева нетно. За м.12.2020г. по ведомости работодателят не е отразявал отработени дни. По първоначално представените ведомости дължимото нетно трудово възнаграждение за периода на действие на ТПО е 12918,47лева, а по последващо изготвените от работодателя, след извършена проверка от НАП по сигнал на ищеца, 11433,21лева. За периода на действие на ТПО 2 работодателят е извършил осем банкови превода с основание аванс и заплата, от които 5557,61лева по сметка на ищеца и 5911,90лева по сметка на роднина на ищеца. Общо платената сума е 10892,90лева, при съобразяване, че сметката на роднината е била е евро, при което преводите от работодателя извършвани в лева, са били превалутирани в евро по курс 1,96000лева за евро. За периода на действие на ТПО ищецът имал право на 7дни редовен и допълнителен годишен отпуск. През м.11.2020г. е ползвал 2дни отпуск, за което във ведомостта е начислена сумата от 266,67лева. Във ведомостта за м.12.2020г. /след корекцията/ е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 7дни от 981,83лева върху БТВ от 2800лева. От сумата от 981,83лева е извършено частично плащане от 327,96лева, при което дължимият остатък е 540,31лева. Изчислено от в.л. обезщетението за неползван платен годишен отпуск върху БТВ за м.11.2020г. от 4123,67лева, възлиза на сумата от 1030,92лева.

Анализът на ангажираните по делото доказателства налага извод, че макар да няма нарочна заповед на работодателя, с подписването на допълнителното споразумение към трудовия договор от 18.08.2020г., считано от 18.08.2020г. до м.02.2021г. ищецът е бил командирован за сметка на ответното дружество и под неговото ръководство да полага труд на територията на ФРГ- членка на ЕС по смисъла на чл. 121а, ал.1, б.а КТ. Следователно за процесния период и съгласно чл. 215, ал. 2 КТ, чл. 121а, ал. 4 КТ и чл.6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, на работника му се дължи уговореното трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна заплата или минимални ставки на плащане, установени за същата или сходна работа в приемащата посочена държава, за целия срок на командироването му. От експертното заключение се установи, че минималната почасова ставка във ФРГ е 12,55евро, което е 24,55лева или 196,44лева на ден и същата е ползвана от работодателя при начисляване на трудовото възнаграждение. Страните са уговорили брутно месечно възнаграждение от 2800лева, което е в по- малък размер от минималната часова ставка на плащане, установена за същата работа в приемащата държава ФРГ. Поради тази причина, следва да се приеме, че дължимото от работодателя за срока на полагане на труд във ФРГ е в установения за тази държава минимален размер. От заключението на в.л. се установи, че общият размер на дължимото нетно трудово възнаграждение по първоначално представените ведомости е 12918,47лева, а след извършените в тях корекции от работодателя предизвикани от проверка на НАП 11433,21лева. От приложение 2 към заключението, а и от представените по делото от ответника ведомости за заплати /преди корекцията след проверката от НАП/ е видно, че в тази сума е включено и начисленото от работодателя обезщетение по чл. 224 КТ в брутен размер на 1400лева /по първоначалните ведомости/ или 1260лева в нетен размер /след приспадане 10% ДОД/, респ. 981,83лева в брутен размер /по коригираните ведомости/ или 883,65лева в нетен размер. То следва да се приспадне от така посочените суми при определяне размера на дължимото нетно трудово възнаграждение. По този начин се получават съответно сумите за нетно трудово възнаграждение от 11658,47лева и 10549,56лева. По първоначалните ведомости начисленото нетно трудово възнаграждение за м.11 е 2387,94лева, а за м. 12.2020г. 3418,34лева.

Отразяване на отработени дни през м.12.2020г. и в двете ведомости няма, но реално ответникът не е оспорил този факт, като защитата му е била само в посока твърдения за изправността си по договора. За м.11.2020г. има счетоводни записвания, а и не е било спорно, че ищецът е реално полагал труд и съответно му се дължи трудово възнаграждение.

Предвид очевидно некоректно воденото счетоводно отразяване от ответното дружество на полагания от ищеца труд и начисленията на дължимото се трудово възнаграждение за месеци на действие на ТПО, липсва основание съдът да приеме, че извършените от работодателя корекции на ведомостите на РЗ след извършената проверка от НАП, които и са по- неблагоприятни за работника, имат по- голяма достоверност в сравнение с тези изготвяни от него първоначално. Липсва въведено основание за извършената корекция, а и 3 принципната позиция на работодателя в процеса не е била по оспорване твърденията на ищеца относно положения от него труд. Затова, съдът следва да гради изводите си на база първоначално изготвяните от работодателя ведомости и извършваните в тях записвания.

Съобразно заключението на в.л. дължимото нетно трудово възнаграждение на ищеца за отработените от него през м.11.2020г. дни изчислено по ставка от 12,55евро е в размер на сумата от 1371,38лева, а това за м. 12- 609,50лева, или общо 1980,88лева. Заплащането на дължимата работна заплата е извършвано по банков път, като общо извършените преводи са в размер на 10892,90лева. С така извършваното плащане, погасено е задължение за трудово възнаграждение за целия срок на договора в размер на 10892,90лева. В основанието при извършване на банковите преводи не е посочено за кой месец се отнасят плащанията, като извод за това не може да се изведе и предвид липсата на ритмичност в тях, с оглед уговорката на страните за изплащане трудовото възнаграждение до 30-о число на месеца следващ отчетния период. Затова, следва да се приеме, че с извършваните плащания, работодателят е погасявал най- старото си задължение за трудово възнаграждение. По този начин дължимият остатък е в размер на 765,57лева, явяващ се разлика между приетото като дължимо за целия период на договора трудово възнаграждение от 11658,47лева и платеното от 10892,90лева. Няма основание с така извършваните плащания да се погасява задължението за обезщетение по чл. 224 КТ, както е посочило в.л. в заключението си.