Решение № 1266 от 23.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1266 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично при закрити врати заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20231100900792 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят - „Г.И.Г.Л.” ЕООД, твърди, че в негова тежест са възникнали изискуеми публичноправни задължения за заплащане на сума в общ размер от 1 361 772, 68 лв.

Посочва, че не разполага с парични средства и с други бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои задължения, поради което е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви неплатежоспособността му или свръхзадължеността му, в зависимост от това кое от двете състояния е настъпило на по-ранна дата, както и да открие производство по несъстоятелност по отношение на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.

Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по 1 частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.

Предвид изложеното и за да отговори на въпроса дали молителят е неплатежоспособен търговец, съдът ще разгледа на първо място въпроса дали по делото е доказано, че в негова тежест са възникнали публичноправните задължения към държавата, които са описани в молбата по чл. 625 ТЗ.

От представените в производството писмени доказателства се установява, че в тежест на молителя „Г.И.Г.Л.” ЕООД са възникнали следните задължения: задължение за заплащане на данък върху добавената стойност, дължим за периода от 23.10.2018 г. до 08.05.2019 г., в размер на 444 080, 99 лв., задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък върху добавената стойност, което е в размер на 148 939, 99 лв., задължение за заплащане на корпоративен данък, дължим за периода от 03.10.2018 г. до 31.12.2020 г., в размер на 663 066, 31 лв., задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок корпоративен данък, което е в размер на 81 266, 03 лв., задължение за заплащане на данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, дължим за периода от 03.10.2018 г. до 30.06.2021 г., в размер на 20 366, 19 лв., задължение за заплащане на лихва върху неплатения в срок данък, което е в размер на 4 053, 17 лв. Това е видно от Ревизионен акт № Р-22221121004532-091-001/ 19.04.2022 г., издаден от началник сектор „Ревизии” в ТД на НАП – София и главен инспектор по приходите при ТД на НАП – София, поправен с Ревизионен акт № 2

П-22221122076545-003-001/ 28.04.2022 г., с който тези задължения на молителя са установени в хода на проведено ревизионно производство. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице на 26.04.2022 г., като от събраните по делото доказателства е видно, че той е обжалван от молителя, но няма данни към момента в резултат на обжалването да е отменен изцяло или в някаква своя част /молителят твърди, че образуваното пред АССГ производство за обжалване на ревизионния акт към момента все още не е приключило с окончателно съдебно решение/.

Вземанията на държавата за получаване на данъци представляват по своя характер публични държавни вземания, доколкото са определени като такива с изричната законова разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. На основание чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК такъв характер имат и вземанията на държавата за получаване на лихви върху неплатените в срок данъци. Тези публичноправни задължения на молителя трябва да се приеме, че са пряко свързани с търговската му дейност, тъй като данъкът върху добавената стойност, чийто размер е установен с ревизионните актове, е начислен за облагане на извършени за ревизирания период възмездни доставки на стоки, които с оглед вида им са такива, имащи за цел да обслужват дейността, която този търговец извършва по занятие, а корпоративният данък и данъкът върху дивидентите са такива, с които е обложена печалбата на това юридическо лице и на съдружниците, притежаващи дялове от капитала му, която печалба е в резултат на дейността, която то извършва по занятие.

С оглед на горното, следва да се заключи, че в производството се доказа, че в тежест на „Г.И.Г.Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата за заплащане на данъци и лихви за забава в общ размер на 1 361 772, 59 лв. към датата на сезиране на съда, както и че тези задължения са свързани с търговската дейност на дружеството-длъжник, поради което те са от вида на тези, посочени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.

Съдът приема и това, че посочените задължения са изискуеми, тъй като е настъпил техният падеж, който в случая е определен в закона с нормата на чл. 127, ал. 1 ДОПК, в която е предвидено, че установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. По делото се доказа, че ревизионен акт № Р-22221121004532-091-001/ 19.04.2022 г. , с който са начислени задълженията за заплащане на данък върху добавената стойност, корпоративен данък и данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, е връчен на молителя на 26.04.2022 г., от която дата тече срокът за доброволното изпълнение на тези задължения. Този срок изтича на 10.05.2022 г. и считано от 11.05.2022 г. задълженията за заплащане на данъци са изискуеми, тъй като след настъпване на падежа държавата, като кредитор, вече може да претендира изпълнението им, включително чрез предприемане на действия по принудително им събиране. Фактът на обжалване на издадения ревизионен акт пред съда не променя посочения извод за момента, от който настъпва изискуемостта на установените с него публични задължения, тъй като в закона е предвидено, че обжалването на издадения акт пред горестоящия административен 3 орган и пред съда не спира неговото изпълнение /чл. 153, ал. 1 ДОПК и чл. 157, ал. 1 ДОПК/.

След като в производството се доказа, че в тежест на „Г.И.Г.Л.” ЕООД са възникнали публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, които са изискуеми, то се налага изводът, че е налице първата от посочените предпоставки, при която е предвидено, че един търговец е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали молителят притежава активи, с които да заплати както тези свои публични задължения, а така също и всички краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи финансовоикономическото състояние на длъжника, които в случая са представените по делото годишни финансови отчети, както и заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, която съдържа пълен анализ на проверената счетоводна документация, включваща освен годишните отчети, но също така и представени на вещото лице оборотни ведомости и аналитични регистри за сметки, касаещи налични краткотрайни активи за изследвания период.

Както беше посочено в настоящото изложение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не от значение е какъв е размерът на краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.

От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г. балансовата стойност на всички притежавани от молителя краткотрайни активи съгласно записванията в изготвените годишни финансови отчети възлизат на една и съща стойност от 23 000 лв., която включва краткосрочни вземания на стойност 19 000 лв. и парични средства на стойност 4 000 лв. На стр. 7 от заключението на вещото лице е направена и констатация, че съгласно записванията в предоставените от молителя оборотни ведомости и хронологични регистри стойността на краткотрайните активи е различна от тази, посочена в отчетите, които са вторични счетоводни документи. Тя е формирана от вземания на стойност от 236 473, 55 лв. и парични средства на стойност от 324 354, 85 лв. Вещото лице обаче не е посочило ясно на какво се дължи тази разлика. В експертизата не са изяснени и фактите, от които описаните вземания на стойност от 236 473, 55 лв. са възникнали, поради което не може да се направи обоснован извод, че те представляват актив, който е придобит и се притежава от молителя.

Освен това вещото лице не е установило кога е падежът на тези вземания, което не дава възможност на съда да заключи, че те имат характера на краткотрайни активи към 31.12.2018 г. и към 31.12.2019 г., каквито са само вземанията, чийто падеж е настъпил през тези отчетни години или е уговорено да настъпи в рамките на следващата отчетна година. С оглед на това съдът намира изводите на вещото лице за това, че стойността на притежаваните от търговеца краткотрайни активи е различна от тази, посочена в счетоводните отчети, за необоснован и не го кредитира, като при извършване на анализ на 4 финансовото състояние на „Г.И.Г.Л.” ЕООД към края на 2018 г. и на 2019 г. ще вземе предвид балансова стойност на осчетоводените краткотрайни активи към всяка от изследваните дати.

Към 31.12.2020 г. балансовата стойност на притежаваните от „Г.И.Г.Л.” ЕООД краткотрайни активи е 561 000 лв., включваща краткосрочни вземания на стойност от 237 000 лв. и парични средства на стойност 324 000 лв. Към 31.12.2021 г. балансовата стойност на притежаваните от дружеството краткотрайни активи възлиза на 560 000 лв., и включва краткосрочни вземания на стойност от 236 000 лв. и парични средства на стойност 324 000 лв. В разпита си пред съда, проведен в съдебно заседание на 27.09.2023 г., вещото лице заявява, че счита, че осчетоводените от молителя парични средства от 324 000 лв. не са били реално налични по разплащателните му сметки още към 31.12.2021 г., тъй като от проверката, направена от НАП в хода на извършена данъчна ревизия, е видно, че това търговско дружество не е осчетоводило надлежно нито приходите на парични средства по разплащателните си сметки, нито плащанията към трети лица със средства от тези разплащателни сметки. Въпреки тези констатации обаче, съдът няма да извършва корекция на стойността на краткотрайните активи на молителя към 31.12.2021 г., като премахне от тяхната стойност размера на осчетоводените парични средства, защото заключението на вещото лице почива само на предположения с оглед нередовното водене от търговеца на неговото счетоводство, а и защото с оглед размера на краткосрочните задължения това по никакъв начин не би се отразило на крайния извод за това какво е неговото финансово състояние. Ето защо и съдът ще извърши анализа на финансовото състояние на „Г.И.Г.Л.” ЕООД към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. отново въз основа на балансовата стойност на осчетоводените краткотрайни активи към тези дати.