Решение № 49 от 15.01.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………./……...01.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ

КРЪСТЕВ при участието на секретаря Румяна

Дучева, като разгледа докладваното от съдията

Маркова, в.т.д. № 1722/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 59009/12.08.2019 г. на „ФАКТОРЪТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, ЖК „Левски“, ***, ет. 2, ап. 17 срещу Решение №

3241/15.07.2019 г., изменено с Определение № 10205/08.08.2019 г., постановени по гр.д. № 3625/2018 г., на ВРС, XXV с., в частта, с която е отхвърлен предявения иск за осъждането на „ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 1, офис 1, до размера на сумата 6541.64 лв. представляваща дължимо възнаграждение по Договор от 2013 г. за извършени СМР, сключен между „Аква Виа“ ЕООД и „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД, обективирано в издадени фактури №№ **********/20.06.2013 г. и

**********/24.10.2013 г и до размер на сумата 1992.76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015 г. - 12.03.2018 г., което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 21.11.2017 г., в полза на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.03.2018 г., до окончателното изплащане, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивникът счита възприетият от първоинстанционния съд извод за погасяване на задълженията по двете фактури, предмет на въззивната жалба за неправилен като заключението на ССЕ в тази насока не следва да бъде кредитирано. Счита, че по делото са налице достатъчно доказателства, а и заключение на повторна ССЕ, от които се установявало, че задълженията по тези две фактури не са погасени и са съществуващи към момента на сключването на договорът за цесия. Счита, че ВРС е приложил неправилно материалния закон, тъй като въззиваемият се бил съгласил с конклудентни действия и счетоводни записвания с прехвърляне на вземането, поради което не можел да прихваща вземането на въззивника със своето вземане срещу цедента, предвид разпоредбата на чл. 103, ал.

3 ЗЗД. По същество отравя искане за отмяна на решението в атакуваната му част.

Претендира разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуални представители, поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД депозира писмен отговор, в който счита оплакванията изложени във въззивната жалба за неоснователни, а първоинстанционния съдебен акт в атакуваната му част за правилен и законосъобразен. Излага коментар на заключенията на допуснатите по делото първоначална и повторна ССЕ и прави извод, че всъщност заключенията се допълват, а не си противоречат. Счита, че посочената от въззивника хипотеза на чл. 103, ал. 3 ЗЗД не е налице, доколкото липсва яснота, кое е лицето Желева, на което е връчено уведомлението за цедиране на вземането. Прави извод, че действително съобщаване на цедирането е извършено с връчване на исковата молба, поради което и правото на ответника да противопостави възражение за прихващане не е било погасено. По съществото на спора, отправя искане за потвърждаване на атакуваната част от решението. Претендира разноски.

В с.з. не се представлява.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от „Факторът“ ЕООД иск за осъждането на „Ер Джи Проджект Мениджмънт“ ООД да заплати сумата 10768.17 лв., дължимо възнаграждение за извършени СМР по договор от 2013 г., сключен между „Аква Виа“ ЕООД и ответника, обективирано в издадени фактури №№ **********/24.04.2013 г.;

**********/20.06.2013 г. и **********/ 24.10.2013 г., както и сумата 3287.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода 12.03.2015 г. - 12.03.2018 г., което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за цесия от 21.11. 2017 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, на осн. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че през 2013 г. по договор с ответното дружество „Аква виа“ ЕООД е изпълнило СМР, за което били издадени процесните фактури. Работата била приета, а фактурите били осчетоводени от ответника, но задълженията по тях не били платени. Сочи, че на 21.11.2017 г. вземанията на „Аква Виа“ ЕООД към ответника били прехвърлени на ищеца като цесията била съобщена на ответника с уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Ответникът оспорва, че ищецът е кредитор на ответника, съдържанието, достоверността на датата на договора за цесия и автентичността на положения подпис за цедента в него. Твърди, че към 21.11.2017 г. правноорганизационната форма на „Аква виа“ не е ООД, а ЕООД.

Оспорва се истинността на представеното пълномощно както по отношение на верността на съдържанието му, неговата автентичност, така и автентичността на положения в него подпис. Оспорва се и достоверността на датата на пълномощното – 21.11.2017 г. Твърди се, че към 21.11.2017 г. Ердинч Себаидин Мустан не е бил съдружник и/или управител на дружество с ограничена отговорност с такова наименование и дружеството към 21.11.2017 г. не е със седалище и адрес на управление гр. Варна.

Сочи, че поради липса на надлежно упълномощаване, договорът за цесия, дори и да е действителен, не е породил правното си действие, предвид липса на валидно уведомление от страна на цедента, вкл. и чрез куриерска служба.

Още сочи, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Твърди се, че цедентът „Аква Виа“ООД няма вземане от ответника по договор за строителство за посочените в исковата молба главници и фактури. Оспорва се твърдението, че между цедента и ответника е налице сключен договор за изработка, с който ответникът да е възложил на цедента спорните СМР. Оспорва се истинността – достоверността на съдържанието на представените с исковата молба фактури и протоколи. Сочи се, че протоколът за обект Вилна сграда в к.к. Чайка е без дата на съставяне. Твърди се, че ответникът не е възлагал на цедента „Аква виа“ ЕООД доставката на посочените в протокола съоръжения, нито техния монтаж. Твърди се, че ответникът не е възлагал на цедента доставката и на изделията в протокола от 24.10.2013 г., както и извършване на посочените в него СМР.

Излага се, че договорът за цесия е нищожен и поради факта, че към датата на сключването му, прехвърлените вземания за главници не са съществували, тъй като са били погасени чрез плащане в полза на цедента. Сочи, че ответникът е извършил авансови плащания по сметката на цедента по фактури №№ **********/08.03.2017 г.;

**********/08.04.2013 г.; **********/22.05.2013 г. и **********/18.06.2013 г., общо в размер на 8300.00 лв. Отделно по това твърди, че плащания били извършени и по фактури №№ **********/24.04.2013 г. и *********/20.06.2013 г.

В условията на евентуалност, оспорва изпълнението на всички претендирани СМР по видове, количество и обем, единична цена и стойност. В тази връзка се излага, че макар и фактурите и протоколите да носят подпис за получател са частни свидетелстващи документи, не се ползват с обвързваща доказателствена сила и могат да бъдат оспорени. Сочи се, че липсват съставени и оформени актове и протоколи за установяване на обстоятелства, свързани със СМР, съобразно нормативните изисквания.

Релевира възражение за прихващане, с дължимите от цедента на ответника и подлежащи на връщане като недължимо платени суми, авансово преведени суми по фактурите в размер на 8300.00 лв. и сумата 3448.48 лв. по преводно нареждане от 18.06.2013 г., които били платени при първоначална липса на основание и с които „Аква Виа“ ООД се обогатило неоснователно. Излага допълнителни твърдения за хронологията на извършените плащания между ответника и цедента, чрез които са погасени задълженията и по издадените фактури.

В резултат на изложените твърдения и оспорвания, счита че не дължи и претендираното акцесорно вземане.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е постановено от законен състав и в границите на правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на въззивното производство e частта от решението, с която предявения иск, с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата 6541.64 лв., представляваща дължимо възнаграждение по Договор от 2013 г. за извършени СМР, обективирано в издадени фактури №№ **********/20.06.2013 г. и **********/24.10.2013 г. и до размер на сумата 1992.76 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 12.03.2015 г. - 12.03.2018 г.

По предявения иск с посоченото по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да докаже факта, че е приобретател по силата на договор за цесия от 21.11.2017 г., на съществуващо и изискуемо вземане на цедента срещу ответника, произтичащо от договорно правоотношение, по което цедентът е изправна страна.

При така очертаните предели на въззивна проверка, въззивния състав намира, че с влязлата в сила между страните част от постановеното решение, по безспорен начин между тях са били установени правопораждащите факти на наличие на валидно договорно правоотношение между ответника и цедента – „Аква Виа“ ООД, през 2013 г., във връзка с извършване на СМР и доставка на оборудване на обект: Вилна сграда, находяща се в ПИ ***, по плана на к.к. „Чайка“, гр. Варна, ремонтни работи на хотел „Феста“ - Кранево и доставка на цифрова копираща, принтер и скенер машина Xerox.

По безспорен начин е установен броя и основанието на издадените от цедента фактури по договорните правоотношения. За извършени авансови плащания от страна на ответника са издадени фактури №№ 124/08.03.2013 г. – 1000.00 лв., 129/08.04.2013 г. – 2000.00 лв., 132/22.05.2013 г. – 2000.00 лв., 136/18.06.2013 г. – 3300.00 лв.

За извършени СМР и доставка на копираща, принтер и скенер машина са издадени фактури №№ 130/24.04.2013 г. – 4226.53 лв., 135/10.06.2013 г. – 6951.52 лв., 137/20.06.2013 г. – 3600.00 лв. и 145/24.10.2013 г. - 2941.64 лв.

Безспорно са установени и датите и размера на извършените авансови плащания от страна на ответника в полза на цедента възлизащи общо на сумата 19400.00 лв.

Основния спорен между страните въпрос е дали задълженията по фактура № **********/20.06.2013 г. за сумата 3600.00 лв. и фактура № **********/24.10.2013 г. за сумата 2941.64 лв. са били заплатени.

От събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства се установява, че сумите по тези фактури са били заплатени с извършените от ответника плащания. За да достигне до този извод въззивния съд съобрази, че издадените от цедента и описани по-горе фактури, за извършени СМР, доставка на оборудване и копирна машина, възлизат общо на сумата 17719.69 лв. Никъде в тези фактури не е налице приспадане на нито едно от извършените от ответника авансови плащания, възлизащи общо на сумата 19400.00 лв. Приспадането на авансовите плащания е било в тежест именно на цедента, тъй като именно той като изпълнител на възложената работа, е издавал окончателните фактури.