Определение № 135 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600136 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение № 16/16.02.2024г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ЧНД № 16/2024 г. по описа на същия съд е било потвърдено постановление от 31.01.2024г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Смолян за прекратяване на наказателно производство по ДП № 221/2022 г. по описа на * /преписка № 2126/2022 г. на ОП-Смолян/, водено за престъпление по чл.

343 ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

В предвидения за това срок са постъпили частни жалби от всички пострадали, депозрани чрез поверениците им, с възражения за незаконосъобраност на съдебния акт и искане за отмяната му.

Пострадалите М. П. и С. П., чрез повереника си адв. М. обжалват определението с възражения за неправилност и необоснованост. Считат, че е некоректна правната квалификация на извършеното, тъй като пострадалите лица са две. При все това, разследването е водено само досежно смъртта на 1 лице, но не и за причинени телесни повреди на С. П., чиито права са накърнени. Не са изследвани в експертните становища важни за предмета на делото въпроси, вкл. дали сочената причина за смъртта на пострадалия не е възникнала поради удара между двете МПС. Сочат, че в обжалвания съдебен акт отсъства отговор на поставените пред първостепенния съд възражения за непълнота на разследването, неизясняване на съществени за предмета на делото факти, необсъдени в постановлението за прекратяване на наказателното производство противоречия в доказателствената съвкупност, неправилна правна квалификация, отсъствие на дължимото безопасно 1 поведение на М. като водач на МПС. Възразяват срещу кредитирането само на показанията на св. М., при игнориране чрез необсъждане на показанията на св. С. П..

В частната жалба на пострадалите М. П. и Д. К., депозирана чрез повереника адв. Б. се твърди наличието на причинно- следствена връзка между поведението на Д. М. като водач на МПС и настъпилата смърт на М.

П.- водач на насрещно движещ се мотоциклет. Отстоява се позицията, че последният се е явявал предвидима опасност на пътя за М., но тя не е изпълнила вмененото й задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да предприеме екстренно спиране и да отклони управлявания автомобил, като по този начин избегне настъпилото ПТП. Излагат се аргументи, че дистресът, в резултат на който е настъпила смъртта на пострадалия, е следствие от ПТП и заключението на СМЕ не е правилно, тъй като “не са в правилна последвателност” изводите дали процесното събитие е предпоставило този дистрес или обратното. Възразява се още срещу приетото от АТЕ, че поради здравословното си състояние пострадалият е управлявал неконтролируемо мотоциклета, като се отправя възражение, че вещото лице е излязло извън специалната си компетентност. Твърди се игнориране на показанията на св.

С. П., която описва поведението на постр. П. преди и по време на настъпилото ПТП, както и механизма на същото. Отправя се искане да назначаване от съда на допълнителни АТЕ и СМЕ, с конкретно посочени въпроси, поставяне в очна ставка на двамата очевидци на случилото се- С. П. и Д. М., отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на прокурора с указания за допълнително разследване и относно прилагането на закона.

С идентично съдържание е депозираната чрез същия защитник жалба на пострадалите С. П. и М. П..

Апелативният съд в своето мнозинство, след като прецени изложената в жалбите аргументация на посоченото искане, съображенията в атакуваното съдебно определение и в потвърденото с него прокурорско прекратяване, както и събраните по делото доказателства и експертизи, прие, че обжалването не е основателно.

1. Направените искания за назначаване от настоящия съд на експертизи и провеждане на очни ставки са неудовлетворими. Те не държат сметка за характера на настоящето производство, при което на съда са предоставени контролни правомощия да прецени обосноваността и законосъобразността върху действията на прокурора в стадия на досъдебното производство, но не и правомощия да събира и проверява доказателства.

2. Неоснователни са и отправените в частните жалби оплаквания за незаконосъобразност на проверявания съдебен акт.

Първоинстанционният съд е споделил изцяло фактическите и правните 2 изводи на прокурора, изложени в споменатото постановление. Този подход е правилен, доколкото прокурорът е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, като е ангажирал и необходимите специални знания в областта на съдебната медицина и автотехническия анализ; сетне, при изграждане на фактическата обстановка по делото, не е допуснал превратно интерпретиране на доказателствени източници, изопачаване на съдържанието им, игнориране на някои от тях или неправилно разчитане на експертизите.

Мотивите на постановлението за прекратяване и на потвърдилия го съдебен акт не страдат от съществени непълноти и противоречия, а изложените изводи следват закономерно от изложената и коректно анализирана фактология.

Жалбоподателите оформят редица възражения относно качеството на експертизите, предоставили специални знания за изясняване механизма на причиняване на удара и смъртта, чието предназначение е да обосноват оплакването, че евентуалното съпричиняване на съставомерния резултат от страна на водачите на двете превозни не било изследвано обективно, всестранно и пълно:

Някои от тези възражения звучат логично, доколкото експертизите действително не са съвършени от гледна точка на обем на обосновките, осветляване на всички гледни точки, изказ и спазване на кръга от компетентност на своите автори.

Ето основните, в които има резон: действително вещите лица по СМЕ не са се произнесли изрично по въпроса дали състоянието, в което водачът на мотора е изпаднал вследствие констатирания сърдечен арест, се е проявило в загуба на контрол върху поведението, в частност – върху управлението на МПС, и действително авторът на АТЕ не е имал компетентност да приеме, че неописаната в СМЕ „загуба на контрол“ е предизвикала преминаване в лентата на автомобила. Само че жалбоподателите не отчитат, че разгледана в цялост, СМЕ приема именно загуба на контрол – съдебните медици са намерили, че при получаване на уврежданията водачът на мотоциклета е бил в агонален, т.е. терминален стадий на настъпилата преди това сърдечна слабост и състоянието му е назовано „смърт на волана“. И основавайки се на техните изводи, в.л. инженер е приел въпросният терминален стадий като причина за иначе необяснимото преминаване в мислената пътна лента, по която се е движел лекият автомобил.

Останалите възражения категорично не са основателни:

1. Не е вярно, че показанията на С. П. (според които починалият й извикал да „се държи“, защото „някой ще ги удари“ и тогава тя видяла движещ се по средата на пътя джип) не били взети предвид. Не само са изброени в изходната база, фиксирана в началото на АТЕ, но и авторът на тази акспертиза е отбелязал, че вижда противоречието в гласните доказателствени средства и го „изчиства“ чрез автотехническия анализ по начин, илюстриран на мащабната скица (вж. л. 88 от експертизата).

3

Заслужава да се отбележи и това, че показанията на П. принцпно са неизползваеми за обективна възстановка на произшествието, защото не е казала истината по основен въпрос – дали съпругът й е употребил алкохол.

2. Не е вярно, че не са изследвани възможностите за предотвратяване на произшествието от страна на водачката на джипа – на л. 11 и 12 от експертизата е посочено, че не е имала възможност нито да спре, нито да промени траекторията му на движение, защото считано от преминаването на мотоциклета в нейната (мислена) лента до удара, са изминали само 0.22 сек., респ. по-малко от три метра.

Въпросът, който стои за разрешаване и пред настоящата инстанция, е дали удовлетворяването на исканията за назначаване на повторни СМЕ и АТЕ или на комплексна АТСМЕ, би довело до различен процесуален резултат.

Отговорът е категорично отрицателен – по математически обоснован, понятен и неопровержим начин АТЕ описва поведение на водачката на леката кола, в което не се открива нарушение на нито едно от правилата по ЗДвП и ППЗДвП:

- Тя се е движела със съобразена с факторите на пътната обстановка скорост, а и скоростта няма никакво отношение към предпоставките за процесното произшествие.

- Не е застъпвала мислената осова линия, видно от категоричния извод на АТЕ. Този извод е базиран на мащабни построения върху приложената схема на ПТП, за които са взети предвид само обективни данни: фиксираните в огледния протокол и приложенията му място на задиране на асфалта от страна на разцепената степенка на мотора, място на застъргване по автомобила от страна на мотора след завъртането му по часовниковата стрелка и 8.5-метрова следа от приплъзване на мотора по асфалта след падането му на неговата лява страна.

- Дори да се отхвърли твърдението на водачката на джипа, че виждайки от около 100 метра движещия се „по инерция“ срещу нея мотор, е изместила десните гуми на автомобила си на банкета, пак няма да е налице престъпване на пътно правило. Това е така, защото не е била длъжна да осигури безопасно разминаване, доколкото се е изкачвала (а не спускала) по злополучния наклон. А и разминаването с толкова тясно превозно средство, каквото е моторът, е можело да се изпълни, като лекият автомобил просто не навлезе в насрещната пътна лента. Подобно навлизане не е налице, видно от предходното изложение.

В заключение:

При проведеното досъдебно разследване обстоятелствата по делото са изяснени обективно, всестранно и пълно, включително с помощта на съдебномедицинска и автотехническа експертизи, относно правилността на които не могат да се оформят някакви сериозни (а единствено лаически) възражения, нито да възникват съмнения. Експертните констатации са изпълнили главното си предназначение – да установяват със 4 специални знания причината за смъртта (и свързания с нея механизъм на произшествието), а проверяваната инстанция е изпълнила главната си задача – да провери извода на прокуратурата, че причината няма връзка с нарушаване на някое от правилата за движение от страна на шофиралата автомобила. Въззивният състав в своето мнозинство споделя неговото становище за правилност на въпросния извод.

Така че първоинстанционният съд е постановил един законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд в своето мнозинство

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 16/16.02.2024г. на Смолянския окръжен съд, постановено по ЧНД № 16/2024 г. по описа на същия съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5