Определение № 375 от 14.03.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Варна, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деница Д. като разгледа докладваното от Деница Д. Търговско дело № 20233100900039 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на ищцата И. Д. П., чрез адв. З. за изменение на постановеното по делото Решение № 19/10.01.2024 г. в частта за разноските.

Иска се съдът да се произнесе по разноските, сторени от ищеца за изготвяне на фотокопия на исковата молба и приложенията към нея. Наред с това се иска преразглеждане размера на присъденото в полза на процесуалния представител на страна възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА. Излагат се доводи, че определеното възнаграждение не кореспондира на правната и фактическа сложност на производството, обективирана в големия обем писмени доказателства, допускането на общо пет съдебни експертизи и провеждането на три открити съдебни заседания.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило становище вх.

№5223/27.02.2024г. от ответника ЗАД „Армеец“, чрез юк. И. с което намира молбата за изцяло неоснователна. Счита, че големият брой събрани доказателства не може да се обоснове сложността на производството.

Позовава се на постановките на решение на С-438/2022г. на СЕС относно обвързаността на съда да приложи минималните размери по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения на Висшия адвокатски съвет

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпило и становище вх.

№4265/16.02.2024г. от евентуалния ответник И. В. С., чрез адв. Н.. Счита, че искането за присъждане на разноски за преписи е основателно, ако са налице доказателства за заплатени такива разноски. Искането за присъждане на повисок размер на възнаграждението се преценява за неоснователно.

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е депозирана в срока за обжалване на решението, съгласно чл.

1

248, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, представила списък по чл. 80 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:

По отношение на искането за присъждане на разноски за възпроизвеждане на исковата молба и приложенията към нея на хартиен носител, съдът съобразява следното:

В действителност съгласно указанията по разпореждане № 636/31.01.2023г. ищецът е представил доказателства за заплатени разноски за фотокопиране в размер на 19,80 лева (л. 13 от делото).

По арг. от чл. 75 и чл.160 от ГПК разноските в производството се изчерпват с такива за адвокатско, респективно юрисконсултско възнаграждение, държавни такси, разноски за събиране на доказателства и за призоваване на страните. Практиката на ВКС е възприето разбирането, че отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК е ограничена и тя не включва в себе си всички възможни разходи, направени от страната във връзка с делото. В определение № 60368 от 20.10.2021г. по ч.т.д. № 2058/2021г. по описа на II търг. отделение на ВКС е прието, че разходи за придвижване в населеното място или от едно населено място до друго, дори и да са направени, не са разноски за производството. Отречено е и качеството на „разноски в производството“ и по отношението на банковите такси по извършените преводи на суми и куриерски услуги- Определение № 60382 от 23.12.2021г. по гр.д. № 2584/2017г. по описа на III гр. о. Следователно, разноски по см. на чл. 78, ал. 1 от ГПК са само онези разходи, които са вътрешно присъщи за обезпечаване законосъобразното развитие на производството.

Разноските за възпроизвеждане на исковата молба на хартиен носител не са по своята същност необходими за извършването на поисканите от страните или по инициатива на съда процесуални действия. Въпросните разноските заместват представянето на препис от исковата молба за връчване на насрещната страна. Изискването за представяне на препис е такова за редовността на сезирането съгл. чл. 128, т. 3 от ГПК, а неизпълнението му има за последица връщане на исковата молба, на осн. чл. 129, ал. 2 вр. чл. 128, т. 3 от ГПК. Възпроизвеждането на електронния документ на материален носител и заверяването му от съдебен служител по реда на чл. 102з, ал. 3 от ГПК има за цел да спести усилия на ищеца по фактически изготвяне на копие и/или изпращането му чрез куриер. Разходите по тези спестени усилия не могат да се възложат на ответника, независимо от изхода от спора.

Предвид изложеното, съдът приема, че въпросните разноски не следва да се квалифицират като такива по водене на делото, а оттам и да се възлагат на насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Относно адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38 от ЗА, съдът намира следното:

В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на оказана безплатна 2 адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Последната разпоредба на свой ред препраща към Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Същевременно след постановява на решението по настоящото делото е постановено решение на СЕС по дело С-438/2022 г., именно по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. С посоченото решение СЕС е постановил тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не може да зачита приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения. Доколкото не е налице друг нормативен акт, който да приложи, вкл. не следва да се прилагат и правилата по Наредбата за правната помощ, имаща различни цели и обхват, съдът намира, че следва да съобрази размера на възнаграждението с общите критерии, използвани при преценка за прекомерност на възражението, а именно фактическата и правна сложност на делото.

Дори и да не се споделят изложените по –горе доводи и да се приеме, че все пак Наредбата е приложима, следва да е имам предвид, че чл. 5 от същата сочи възможност за определяне на възнаграждение под минимума при предоставяне на безплатна правна помощ.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния представител и цената на иска.

На следващо място следва да се отчита вида на самото производстводали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела.

От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

3

В случая, съдът намира, че конкретното производство е със средна фактически и с невисока правна сложност.

Касае се за производство, в което се търси репарация на претърпени имуществени и неимуществени вреди. Подобни производства са масово предявявани и по тях съществува изобилна съдебна практика- както по отношение предпоставките за реализиране отговорността за вреди, така и по възражението за съпричиняване и размерите на обезщетенията.

В действителност самото производство е протекло в три открити съдебни заседания, в рамките на които са приети няколко експертизи, но следва да се съобрази, че част от тези експертизи са поискани от застрахователя, срещу когото исковете са отхвърлени.

Тези обстоятелства дават на съда аргументи да приеме, че присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда чл. 38 3А в размер на 4491,6 лева, при общ размер на уважен материален интерес от 46 061,30 лева, за съответен на процесуалните усилия на представителя.

Молбата следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№2352/29.01.2024г. от ищцата И.

Д. П., чрез адв. З. за изменение на постановеното по делото Решение № 19/10.01.2024 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4