Решение № 1352 от 14.10.2019, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 14.10.2019 г.

Град Пазарджик

В

И М Е

Т О Н А Н А Р

О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД , ХІІ-ти граждански състав

На тринадесети септември, две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ секретар: Стоянка Миладинова

Като разгледа докладваното от

Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1429 по описа за

2019 година.

Подадена е искова молба за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от ищеца Г. П.Ш., ЕГН-********** ***, срещу М.Г.Ш., ЕГН-********** ***.

Твърди се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 06.12.2017 г. в гр. Пазарджик, за което бил съставен акт № 0636/06.12.2017 г., като бракът е първи за ответницата и втори за ищеца. Сочи се, че от брака си имат едно родено дете - С. Г. в Ш., ЕГН - **********.

Поради липса на семейно жилище, съпрузите заживели в дома на майката на ищеца - П. Ф. Ш. ***.

Твърди се, че през първите няколко месеца, отношенията им с ответницата били нормални, но впоследствие се влошили. Тя престанала да се грижи за детето, което оставяла на неговата майка – баба на детето по бащина линия, а самата тя излизала от домът на майка му, без да дава обяснения къде и с кого се среща. Започнало да се случва да не се прибира вкъщи вечер, а като си дойдела не давала обяснения къде и с кого е била.

Съгласно изложеното в исковата молба, така се стигнало до фактическата раздяла между съпрузите, като в началото на м. август 2018 г. ответницата, изоставяйки малолетното им дете, напуснала семейното жилище и заживяла с друг мъж в с. Алеко Константиново, обл.

Пазарджик на посочения по-горе адрес, където е и адресната й регистрация.

Независимо, че ищецът я приканвал многократно да се върне при него и детето, като бил готов да й прости, ответницата игнорирала всички негови молби и увещания. Многократно и директно му е заявявала, че не желае бракът им да продължава.

Сочи се, че като резултат от всичко гореизложено и той самият се отчуждил от нея и стигнал до убеждението, че бракът им не би могъл да бъде заздравен. Счита, че брачните им отношения с ответницата са разстроени дълбоко и непоправимо и че бракът им е изпразнен от съдържание. Между него и ответницата липсват взаимност, уважение, доверие и съпружески отношения, което сочи, че разстройството на брака е дълбоко и брачната връзка съществува само формално, като в нея няма онова съдържание, което изискват законът и моралът. Отношенията помежду им са достигнали такова състояние, което изключва възможността да се преодолее разстройството в тях. Поради това счита, че това разстройство е непоправимо. Проява на това разстройство е и фактическата раздяла до настоящия момент. Счита, че продължаването на бракът им не създава нормални условия на живот на него и ответницата, като съпрузи.

Моли се съдът да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата; да има предвид, че семейно жилище страните не са придобивали по време на брака и не е необходимо да се произнася по този въпрос; да приеме, че двете страни не си дължат издръжка помежду си; да постанови след прекратяване на брака ответницата да приеме предбрачното си фамилно име – С. ; на основание чл. 59, ал. 2 - ал. 4 от СК да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете - С. , което ще отглежда на адрес: гр. Пазарджик, ул. „*******“ № * ет. *, ап. *; да постанови режим на лични отношения с майката с малолетното дете; на основание чл. 59 ал. 5 от СК, да постанови след прекратяване на брака ответницата чрез бащата, като законен представител да изплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 200 лв.

Претендират се разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата не е постъпил писмен отговор, не е взето становище и не са ангажирани доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на 06.12.2017г. в гр.Пазарджик, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, в подкрепа на което е приложено съответното Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Пазарджик. От брака си съпрузите имат родено едно дете – С. Г. в Ш., ЕГН- **********, роден на ***г., видно от приложеното по делото удостоверение за раждане.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от ДСП- Пазарджик, се установява, че детето се отглежда от неговият баща Г. П.Ш., а когато бащата пътува в чужбина по работа, грижи за детето полага бабата на детето по бащина линия- П. Ф. Ш.. Малолетното дете живее с баща си и баба си в семейно жилище, находящо се на адрес - гр. Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*, ап.*, обл.Пазарджик. Базовите потребности на детето са задоволени, жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели, хигиената е на високо ниво. Налице е изградена емоционална връзка между детето и неговите роднини по бащина линия. Ш. заявява желание да се грижи за детето и за в бъдеще.

Съпрузите се намират във фактическа раздяла считано от месец август, 2018г., не поддържат каквито и да е отношения помежду си.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана в качеството си на свидетел П. Ф. Ш.. От показанията на св.Ш. се установява ,че съпрузите живеят в условията на фактическа раздяла повече от година. Докато живеела в дома на своя съпруг, ответницата излизала сама вечер до късни часове, и не искала да дава обяснения с кого излиза. Впоследствие установила отношения с един от приятелите на съпруга си, с когото заминала в чужбина. Изоставила роденото от брата дете изцяло на грижите на неговият баща, като не се интересувала от развитието на детето, не изпращала пари за издръжка и не се обаждала дори по телефона.

Съгласно показанията на св. Ш., понастоящем детето живеело в нейното жилище, находящо се на адрес - гр.

Пазарджик, ул.“******“№*, ет.*, ап.*, обл.Пазарджик, което жилище й било предоставено за ползване от „Жилфонд”. Ищецът Ш. работил временно в Р.Германия, където реализирал добри доходи, с които се грижил за издръжката на роденото от брака дете. Съпрузите живеели отделно, не поддържали отношения помежду си и нямало изгледи това да се промени за в бъдеще.

Съдът намира, че следва да възприеме за достоверни показанията на разпитаният свидетел, тъй като от тях е видно,че същият познава семейният живот на страните, като дават подробни и последователни показания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че брака съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото.

Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуваща фактическа раздяла, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината - Ищецът твърди, че неговата съпруга има изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им. Събраните в процеса гласни и писмени доказателства обосновават извод за допуснати брачни провинения от страна на ответницата Ш..

Въпреки че в разпоредбите на Семеен кодекс не е въздигната „верността” като първостепенно задължение на съпруга, нарушаването му се счита за едно от най-тежките брачни провинения. Брачната изневяра е била поставяна между най-сериозните причини, които могат да доведат до брачно разстройство и развод – това е незачитане на брачния партньор. В конкретния случай, от показанията на св. Павлинка Ш. се установява, че докато живеела в дома на своя съпруг, ответницата излизала сама вечер до късни часове, като не споделяла на своя съпруг къде и с кого излиза. Демонстрирала неуважение към своя съпруг, като му изневерила. Впоследствие установила интимни отношения с един от приятелите на съпруга си, с когото заминала в чужбина, като напуснала без основателна причина семейното жилище.

Гореизложените обстоятелства, които ищецът твърди и в подадената от него искова молба, не бяха оспорени в хода на процеса от ответната страна. Следва да се има предвид, че бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същия не бъде прекратен, те не могат да се считат освободени от тях. Съпрузите са длъжни с общи усилия, като зачитат и достойнството на партньора си, съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен ако важни причини не налагат да живеят разделени.

Видно от събраните по делото доказателства, ответницата е проявила безотговорното отношение към семейството, без да засвидетелства необходимата грижа, зачитане и внимание към съпругата си, като е напуснала самоволно семейното жилище, без наличието на важни причини за това.

В хода на процеса не се събраха доказателства, установяващи брачно провинение на ищеца – като съпруг и баща. Предвид гореизложеното, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата М.Г.Ш., ЕГН-********** ***.

По отношение на родителските права, личните отношения на роденото от брака дете с родителите му и издръжката на детето - Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.

4 от СК, съдът решава въпросите по ал. 2, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК). Легално определение на понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на детето. От приетите по делото доказателства е видно,че роденото от брака дете С. Г. в Ш., ЕГН- **********, роден на ***г., живее понастоящем със своя баща в семейно жилище, находящо се в гр. Пазарджик. Детето се отглежда от своя баща Г. П.Ш., а когато бащата пътува в чужбина по работа, грижи за детето полага бабата на детето по бащина линия- П. Ф. Ш..

Базовите потребности на детето са задоволени, жилището е оборудвано с необходимите за бита мебели, хигиената е на високо ниво. Налице е изградена емоционална връзка между детето и неговите роднини по бащина линия. Ш. заявява желание да се грижи за детето и за в бъдеще , като за детето се полагат адекватни на възрастта и нуждите му грижи.

Приетата по делото фактическа обстановка води до извода, че непълнолетното дете се чувства добре в жилището на своя баща, каквото е фактическото положение към настоящия момент, като не са налице предпоставки това фактическо положение да бъде променяно от съда, още повече,че ответницата се е дезинтересирала от развитието на детето, не го търси и не плаща издръжка, което се установява от приетите по делото доказателства, вкл. гласни такива. Предвид изложеното, упражняването на родителските права върху роденото от брака дете следва да се предостави на ищеца Ш., като непълнолетното дете ще живее заедно с баща си в гр.Пазарджик. Съдът приема, че ищецът притежава морални и възпитателски качества за отглеждането и възпитанието на детето.