Решение № 421 от 14.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. Русе, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова

Административно наказателно дело № 20264520201008 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на ЕТ „Русе - Руска Николова“, ЕИК 117630129, депозирана против Наказателно постановление № 884515-F869778/15.04.2026 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. В условията на евентуалност се претендира приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. К. Х. от АК Русе, която поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по подробно изложените съображения. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява като се представлява от главен юрисконсулт Б. Г., която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като в тази насока развива подробни съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата, инициирала настоящото производство,

1 е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото наказателно постановление, имащо право и интерес от обжалване на същото. Представляващият търговецажалбоподател е получил препис от наказателното постановление на 18.05.2026 г., а жалбата е депозирана на 29.05.2026 г. с вх. № Ж-03-203/01.06.2026 г. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване и е в съответствие с изискванията за редовност, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От фактическа страна:

Н а 27.01.2026 г. органите на НАП извършили проверка на обект (закусвалня), находящ се в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 100, стопанисван от жалбоподателя, във връзка със спазването на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и чл. 20 от ЗВЕРБ. При извършената проверка органите по приходите изискали представяне на документи по електронен път. При проверката приходните органи констатирали, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ е допуснал нарушение на същата, като в издаден фискален касов бон от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство не се съдържали задължителните реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. От изваден КЛЕН за дата 27.01.2026 г. от фискалната памет на фискалното устройство модел “Eltrade A3 KL”, с рег. № 4752476, с инд. № ED327326 и с номер на фискална памет 44388703 било установено, че във фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г. са маркирани/регистрирани продажби с наименования - „храни“ на стойност 2,91 евро, „храни“ на стойност 2,81 евро, „храни“ на стойност 0,42 евро, „храни“ на стойност 0,65 евро.

Въз основа на така установените факти, актосъставителят и свидетел по делото К. Д. приел, че търговецът-жалбоподател е осъществил състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно: „наименование на стоката и стойност по видове закупени стоки или услуги“ и издал АУАН № F869788/03.02.2026 г. Актът бил връчен на представляващ търговеца-нарушител.

Жалбоподателят представил възражения по акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ въз основа на акта, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512,00 евро за нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. В процесното наказателно постановление наказващият орган описал фактическа обстановка напълно идентична с описаната в АУАН.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - Наказателно постановление № 884515-F869788/15.04.2026 г., АУАН № F869788/03.02.2026 г., Възражение по чл. 44 от ЗАНН, Протокол за извършена проверка на обект сер. АА № 0174152/27.01.2026 г., Писмо изх. № 55-30-3088/26.01.2026 г., Декларация от лице, работещо по трудово или гражданско правоотношение, Фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г., Таблица вх.№ 55-18-664/03.02.2026 г., Справки КЛЕН и Фискални бонове-копия за 11.08.2025 г., 11.10.2025 г. и 27.01.2026 г., Фактури - 4 бр., Заповед № 3-ЦУ-30-575/02.04.2026 г., Пълномощно № П34/12.05.2022 г., Пълномощно № ВК-03-3195/14.07.2026 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на св. К. Р. Д..

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни 2 мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, приложима на основание чл. 84 от ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК предвижда, че в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. На основание чл.

118, ал. 2 и 4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Чл. 26, ал. 1, т. 7 от същата задължава лицето по чл. 3 да издава фискалната касова бележка от ФУ, която трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: т. 7 „наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност“.

От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят действително е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ. В стопанисвания от жалбоподателя обект - закусвалня в гр. Русе, на бул. „Тутракан“ № 100 на 27.01.2026 г. е бил издаден фискален касов бон № 0022299/27.01.2026 г. за продажба на обща стойност 6,79 евро с посочени следни артикули и цени: „храни“ на стойност 2,91 евро, „храни“ на стойност 2,81 евро, „храни“ на стойност 0,42 евро, „храни“ на стойност 0,65 евро. Горното обосновава извода, че търговецът не е изпълнил задълженията си по чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата, а именно в касовата бележка да се съдържат наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки 3

(като в случай, че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока следваше да се отрази поотделно със съответната стойност). В случая обозначението „храни“ е прекалено общо. То сочи всички видове храни, пакетирани и приготвени, без диференциация по вид и количество. Следователно нарушението на чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 е доказано от обективна страна.

В случая се касае за нарушение извършено от едноличен търговец, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.

Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като търговец да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция.

Законосъобразно е приложена административнонаказващата норма на чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.

118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които за юридическите лица и едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв. Доколкото в случая нарушението не води до неотразяване на приходи, то правилно санкцията е наложена на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която препраща към размерите по ал. 1. Наказанието е изключително близко до минималния предвиден от закона размер от 1 000 лв. (равностойността на 511,29 евро) - 512 евро и съдът не вижда основание да го намали предвид и правилото на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН. Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че е допуснато съществено нарушение при издирване и прилагане на санкционната разпоредба от АНО, което е довело до нарушение правото на защита на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана отговорността му. Доводът, че приложената санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвиждаща санкция за лице, неиздало документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а в случая наказващият орган е приел, че е издаден такъв е несъстоятелен. Видно от обжалваното НП административнонаказващия орган е приел от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата, във вр. с чл.