Решение № 16043 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16043 гр. С, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110123202 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 166895/13.05.2025 г., подадени от „Т С” ЕАД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.

„Я“ № 23Б, срещу Л. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. № 253, вх. Б, ап. 28 за признаване на установено по отношение на него, че дължи на ищеца сума в общ размер на 1 595, 63 лв. /815, 83 евро/, от които: 1452, 70 лв. /742, 75 евро/ – главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за стопански нужди в имот, представляващ супермаркет, находящ се в гр. С, ж. к. С, бл. 9, с абонатен № *******, инсталация ******, за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; сумата от 135, 93 лв. /69, 50 евро/ – законна лихва за забава за периода от 01. 12.

2021 г. до 23. 02. 2023 г.; сумата от 06, 10 лв. /3, 12 евро/ – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01. 05. 2021 г. до 30. 09. 2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; сумата от 0, 90 лв. /0, 46 евро/ – мораторна лихва за периода от 01. 07. 2021г. до 23. 02. 2023 г., за които суми е издадена заповед № 9697 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 12115/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

Ответникът, чрез пълномощника му адв. Д. С., оспорва предявените искове като неоснователни.

„Б“ ООД е конституирана като трето лице – помагач на страната на ищеца.

Ищецът твърди, че между Л. Т. Д. и “Т С” ЕАД не е подписан договор за продажба на 1 топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването. Сочи, че в § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр, 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ според който потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, Л. Д. като собственик на топлоснабден имот – супермаркет, находящ се в гр. С, ж. к. С, бл. 9, не е изпълнил задължението си във връзка с ползването на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.

3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Т С” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /КЕВР/към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Т С” АД на потребители в гр, С, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Т С” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “ Б” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08,2004г. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, сумите за топлинна енергия, са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

Ответникът твърди, че в посочения по – горе имот, представляващ супермаркет не използва топлинна енергия, след извършен основен ремонт в имота няма радиатори и хоризонтална разгъвка на свързващата ги отоплителна инсталация и преминаващата през процесния имот вертикална отоплителна инсталация е надлежно изолирана, което не позволява отделяне на топлинна енергия. Сочи два броя констативни протоколи – единият от 14.06.2001 г., подписан от етажни собственици в процесната сграда и другият от 08. 11. 2019 г., съставен от служители на "Т С" ЕАД.

2

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

За вземанията си „Т С“ ЕАД е депозирало на 07.03.2023 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е уважено с издаване на заповед № 9697/31.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12115/2023 г. по описа на СРС. Ответникът е оспорил заповедта в срока по чл. 414 ГПК, поради което, в срок са предявени разглежданите искове.

Процесния имот не е топлоснабден, тъй като видно от копията на констативните протоколи от 14.06.2001 г. и от 08.11.2019 г., представени от ответника и подписани съответно от представители на етажната собственост, където се намира супермаркета и от служители на „Т С“ ЕАД, в имота няма радиатори и хоризонтална разгъвка на свързващата ги отоплителна инсталация и преминаващата през процесния имот вертикална отоплителна инсталация е надлежно изолирана, което не позволява отделяне на топлинна енергия. Не се спори между страните по делото, че през процесния период от време не е сключен договор за доставка на топлинна енергия нито за стопански, нито за битови нужди.

Исковете са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и са с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Те са допустими, но разгледани по същество са неоснователни, поради следното:

„Т С“ ЕАД не доказа в процесния имот през исковия период да е консумирана топлинна енергия съответно ответникът да се е ползвал от услугата за дяловото й разпределение.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т С“ ЕАД на потребители в гр. С, купувач може да бъде всяко физическо или юридическо лице, потребител на топлинна енергия за стопански нужди, който: извършва стопанска дейност и използва топлинната енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът е търговец, собственик на процесния имот, но по делото не се установи имота да е топлоснабден или в него да се е ползвала топлинна енергия за отопление или за БГВ, доставяна от „Т С“ ЕАД за технологични нужди.

При това положение не може да се направи обоснован извод, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходи за заплащане на доставената в процесния имот през исковия период топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение съответно, че ищецът е обеднял поради неполучаване на стойността на доставяна до имота на Л. Д. топлинна енергия и извършена услуга за дялово разпределение.

Затова предявените искове искове следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани без да се изследва наличието на другите правопораждащи елементи от фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като те следва да са налице кумулативно.

Неоснователността на главния иск води и до неоснователност на акцесорния иск за мораторна лихва. Не съществува главно вземане, поради което и ответникът не е изпаднал в забава.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, съгласно списъка на разноските по чл. 80 ГПК – 60 лв., понастоящем 30, 68 евро за платената държавна такса и адвокатско 3 възнаграждение на пълномощника на ответника за оказана безплатна правна помощ по чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗА, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 459, 56 лв. с равностойност на 234, 97 евро.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Т С“ ЕАД с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Я № 23 Б срещу Л. Т. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, бл. № 253, вх. Б, ап. 28, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване на установено по отношение на Л. Т. Д., че дължи на „Т С“ ЕАД сума в общ размер на 1 595, 63 лв. /815, 83 евро/, от които: 1452, 70 лв. /742, 75 евро/ – главница представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за стопански нужди в имот, представляващ супермаркет, находящ се в гр. С, ж. к. С, бл. 9, с абонатен № *******, инсталация ******, за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; сумата от 135, 93 лв. /69, 50 евро/ – законна лихва за забава за периода от 01. 12. 2021 г. до 23. 02. 2023 г.; сумата от 06, 10 лв. /3, 12 евро/ – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01. 05. 2021 г. до 30. 09. 2021 г., ведно със законната лихва от 07.03.2023 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; сумата от 0, 90 лв. /0, 46 евро/ – мораторна лихва за периода от 01. 07. 2021г. до 23. 02. 2023 г., с които ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, за които суми е издадена заповед № 9697 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.03.2023 г. по ч. гр. д. № 12115/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30-ти състав.

Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца – „Б“ ООД.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4