Решение № 427 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20251000500204 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца– В. В. М., срещу решение № 4043 от 04. 07.2024 г., постановено от СГС, I ГО, 7-ми състав по гр.д.№ 4785 по описа за 2023 г. , с което решение е отхвърлен предявеният от ищеца/възивник срещу Й. Б. М., иск по чл.74 ЗЧСИ вр. с чл.441 ГПК вр. с чл.45 ЗЗД, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД и в негова тежест са възложени разноските в процеса.

Излагат се подробни доводи /на 19 страници/ за неправилност на обжалваното решение, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането и допускането на доказателствата. Сочи, че с молбата за образуване на изп.дело било направено възлагане по чл.18, ал.1 ЗЧСИ. Взискателят/въззивник бил възложил на ЧСИ изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на 1 изпълнение. Посочени били и банките, в които да се извърши проверка на банковите сметки. В молбата за изпълнение не се съдържало искане за налагане на запор върху банкови сметки, както било прието от първоинстанционния съд. Сочи, че от страна на ответницата като ЧСИ не била изискана справка от КАТ за регистрирани МПС на длъжника- „ЕкопроектБулкерн“ ЕООД. В искането на ЧСИ до НАП не се съдържало искане по чл.74, ал.1, т.4 ДОПК относно притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи, декларирани доходи. По процесното изп.дело били приложени документи по друго изп.дело относно наложени запори върху 5 бр. МПС на длъжника, както и се установявало, че срещу същия длъжник има образувано принудително изпълнение по ДОПК. Неправилно съдът сочел, че от ЧСИ е издадено постановление от 29.01.2020 г. ; от тази дата имало резолюция, с която ЧСИ изпращала съобщение до МВР-КАТ за наложени запори върху МПС, собственост на длъжника. Липсвали данни тази резолюция да е изпълнена. Едва на 13.07.2020 г., т.е. 20 месеца след образуването на изп.дело № 849 по описа за 2018 г., ЧСИ изпращала съобщение до МВР-КАТ за наложен запор върху МПС и това ставало след вече наложен запор върху МПС. По делото липсвало съобщение до длъжника по реда на чл.450, ал.2 ГПК за наложени запори и опис на движими вещи, негова собственост. Това означавало, че нито запори са наложени, нито е извършен опис на движими вещи. Първоинстанционния съд неправилно бил възприел фактическата обстановка по спора, вкл. във връзка с представената справка от МВР-КАТ относно 5-те бр. МПС, както и тази от Гаранционния фонд. Установявало се, че в периода от 20.11.2018 г. до 26.01.2021 г. 3 бр. МПС, бивша собственост на длъжника били в движение, а именно: марка Волво, Дачия и СААБ. Съдът не бил обсъдил тези доказателства ведно със заключението на съдебнотехническата и оценителна експертиза, които били събрани като доказателства по делото по искане на ищеца/въззивник, в съответствие с изискването на чл.202 ГПК. Съдът не бил съобразил, че фактически оглед на МПС не може да бъде извършен и експертизите са изготвени въз основа на документи. Следвало да се вземе предвид и отговорите от вещото лице при изслушването му. При това положение неправилен се явявал извода на съда, че заключенията не допринасят за изясняване на спора от фактическа и правна страна. Вещото лице Д. бил компетентен. Приетото от СГС по отношение на експертизите противоречало на практика на ВКС като мотиви от същата са 2 инкорпорирани във въззивната жалба, с която сме сезирани. Не били обсъдени и доводите на ищеца, както и представените от него писмени доказателства.

Оспорва правилността на мотивите на СГС във връзка с позоваването му на чл.191, ал.1 ДОПК относно конкуренцията между публичното и частно изпълнително производство. Изп.дело по което взискател бил ищеца било образувано на 24.02.2015 г., а по публичното изп.дело наложените принудителни изпълнителни мерки били с дата от 09.06.2014 г. При това положение сроковете по чл.191, ал.2 ДОПК били изтекли още през 2015 г. и на основание чл.191, ал.2 ДОПК всеки друг кредитор имал право да започне принудително изпълнение спрямо същото имущество по реда на ГПК при спазване на чл.191, ал.3-5 ГПК. Затова неправилно съдът бил приел, че процесните МПС-та са били предмет на обезпечителни мерки, наложени от публичен изпълнител. СГС не бил издирил императивните правни норми и по-конкретно чл.121 ДОПК, уреждаща предварителните обезпечителни мерки, които можели да траят максимум три години. Съдът не бил взел предвид разпоредбите на ДОПК относно това кой налага обезпечение и кога; как се извършва данъчна ревизия и в какъв срок, като се излагат подробни доводи как следва да се стори това. С оглед последните, достига до извода, че е налице отговорност на ЧСИ по чл.74, ал.1 ЗЧСИ, тъй като всички срокове по ДОПК били изтекли и затова след 20.11.2018 г. можело да се извърши изпълнение, за да бъде удовлетворено вземането му. Същевременно се сочи, че съдът не бил взел предвид, че ответницата била уведомена от НАП за наложените запори върху процесните 5 бр. МПС-та, като това било станало с писмо от 10.03.2020 г. Съдът не бил взел предвид и справката от МВР-КАТ от която се установявало кои МПС са продадени и кои са останали собственост на длъжника. Неправилно съдът бил приел, че продажбата на МПС марка Ауди била валидна. От съда не били съобразени разпоредбите на ДОПК, съгласно които след издаването на постановлението за обезпечение от 09.06.2014 г. на публичния изпълнител, длъжникът не можел да се разпорежда с имуществото си. Разпореждането със собствеността било направено между свързани лица. Налагал се извод, че договора за покупко-продажба е нищожен.

При приложение на последиците от недоказването, следвал извода, че ответницата не е доказа продажбата на МПС марка Ауди. В този смисъл било допуснато нарушение на ТР от 27.04.2022 г. по т.д.№ 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на чл.154, ал.1 ГПК. Съдът бил допуснал 3 нарушение като не се бил произнесъл служебно в мотивите на решението си по нищожността на договора за покупко-продажба на МПС. Като не била наложила своевременно запори върху 5 бр. МПС, ЧСИ /ответник по делото/ била бездействала и по този начин вземането на ищеца не можело да бъде удовлетворено. Въз основа на заключението на оценителната експертиза, което съдът бил кредитирал като компетентно изготвено, се установявало каква е стойността на всеки един от 5-те бр. автомобили. Счита, че ако ЧСИ била наложила своевременно запорите, това щяло да послужи за удовлетворение на взискателя/ищец. Изпълнителното производство било образувано пред ответницата на 20.11.2018 г. и исканията на взискателя били своевременно направени. След като ЧСИ не била осъществила възложените й от взискателя действия по принудителното събиране на вземанията му, то ЧСИ била реализирала отговорността по чл.74 ЗЧСИ. Всички предпоставки за реализиране на тази отговорност били доказани от ищеца/въззивник. Вредите му били съизмерими със сумата, която щял да получи по разпределението по чл.460 ГПК, ако ЧСИ своевременно била реализирала принудително изпълнение върху 5-те бр. МПС и беше реализирала публичната им продан.

Средната им пазарна стойност съгласно заключението на съдебнотехническата експертиза възлизала на 64479, 63 лв. Дори да се било съобразило овехтяването им, то стойността им щяла да възлезе на сумата от 62 867,64 лв., която пак щяла да бъде достатъчна за удовлетворяване на вземанията му. Вземанията на ищеца се ползвали с предпочитително удовлетворение по реда на чл.136, ал.1,т.1 и т.5 ЗЗД.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени като основателни и доказани. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС – ЧСИ Й. Б. М., в който се излага подробно становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение. Счита, че не са допуснати сочените от въззивника процесуални нарушения при събиране и обсъждане на доказателствата. Доводите на въззивника не съответствали на събраните по делото писмени доказателства.

От последните се установявало, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни; не били налице кумулативно дадените предпоставки на чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Не било налице бездействие на ЧСИ. От събраните по делото 4 доказателства се установявало техническото състояние на МПС, както и промените в собствеността им. Установило се, че е наложен запор на същите с постановление на публичен изпълнител. Излагат се доводи за валидността на разпоредителната сделка с МПС. По делото не било установено ищеца/въззивник да е предявил иск по чл.135 ЗЗД. Сочи, че СИ няма правомощия да предявява такива искове, нито да насочва изпълнението срещу вещи чужда собственост. Цитираната съдебна практика във връзка с момента към който се определя стойността на МПС не била относима по случая. Сочи, че по делото по безспорен начин било установено, че 3 бр. от МПС – марка Волво, Дачия и СААБ са продадени от публичния изпълнител при НАП.

Продажбата била извършена на 20.08.2020 г. на обща стойност от 3420 лв.

Това била евентуалната стойност от която ищецът можел да се удовлетвори.

Напомня, че от страна на ищеца не била конкретизирана дата на настъпване на вредите, но същият сочел, че оценката на МПС следва да е към датата на образуване на изп.дело пред ЧСИ М., по аргумент от това, още от този момент вредите трябвало да са настъпили. Правилно съдът бил приел, че допуснатите съдебни експертизи не допринасят за изясняване на спора. Следвало да се приеме, че ищеца не е доказал настъпването на вредите, нито към кой момент е станало това. По отношение конкуренцията при принудително изпълнение по ДОПК и ГПК се излагат доводи, че ответницата била уведомена от НАП за започнато принудително изпълнение срещу длъжника във връзка публични задължения в размер на 1 513 452,86 лв. , както и, че дружеството-длъжник е собственик на 5 бр. МПС-та върху които били наложени обезпечителни мерки от НАП с постановления от 06.11.2015 г. и 22.10.2015 г. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.191, ал.6 ДОПК при наложени предварителни обезпечителни мерки кредиторите не можели да започнат принудително изпълнение преди приключването на принудителното изпълнение за събиране на публичните вземания. Вземането на Държавата надхвърляло в пъти ищцовото вземане. Освен това ответницата ЧСИ не притежавала местна компетентност по арг. от чл.2, ал.4 от ЗЧСИ, за да наложи запорите, защото движимите вещи били на територията на гр.Пазарджик и община Съединение.

А МПС марка Опел Зафира бил с неустановено местоположение като последното не било доказано от ищеца. Претенцията на ищеца не била доказана, тъй като не били установени кумулативните предпоставки на чл.74 ЗЧСИ- не било доказано противоправно поведение на ЧСИ- липсвало 5 бездействие; вредите, ако имало такива не били установени по размер, нито били преки. Неоснователни били твърденията на въззивника/ищец, че вземанията му са привилегировани по т.5 от чл.136 ЗЗД. Привилегировани били вземанията на Държавата, които били в пъти по-големи от вземането на ищеца. Не била доказана и причинно-следствената връзка между поведението на ЧСИ и вредите, ако изобщо се приемело, че такива са настъпили; не било доказано как действията на ЧСИ можели да предотвратят продажбата на МПС от НАП за събиране на публичните задължения на длъжника. Сочи, че от ответницата бил наложен запор върху МПС марка Ауди на 13.07.2020 г. По отношение на МПС марка Опел Зафира, който бил с неясно местонахождение ищецът можел да поиска продажбата му и след преместването на изп.дело при ЧСИ О. М., което било сторено на 18.09.2020 г. Това не било поискано от ищеца. В производството по несъстоятелност срещу „Екопроект-Булкерн“ ЕООД по т.д.№ 1789 по описа за 2021 г. на СГС, ищецът не предявил претенция. Затова недоказано останала и причинно-следствената връзка между поведението на ответницата и вредите, които евентуално е претърпял ищеца. Претендират се разноски.