Решение № 1616 от 27.11.2024, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1616 гр. Плевен, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20244430103776 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

В ПлРС е постъпила искова молба от Н. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.Т**** №70 против Община **** с правно основание чл.124 ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на своя .Ц.Н.С. с ЕГН **********, б.ж. на гр.Т. общ.****, починал на 22.09.2001г.. Твърди, че приживе притежавал дворно място с идентификатор №************ с административен адрес гр.Т., местност „****“ по КККР на АГКК Плевен с площ от 2002 кв.м. Твърди, че получил имота по наследство от своя баща и повече от 100 години имотът се владее от неговия род. Сочи, че преди няколко месеца, при случайна справка в общината , разбрал, че имотът е общинска собственост, но не е получавал уведомление за промяна на плана, нито за съставянето на АОС. Ищецът твърди, че и до момента продължава да заплаща данъци за имота и да получава съобщение, че дължи такива. Твърди, че неправилно имотът е актуван като общински и следва да бъде отписан от 1 книгите на общината. Твърди, че не са спазени процесуалните правила към собствениците при промяната в предназначението на имота, както и че в негова полза е изтекла придобивна давност. В заключение моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик на имота.

В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответникът – Община **** оспорва предявения иск. Твърди, че имотът попада извън строителните граници на населеното място и представлява земеделска земя.

Сочи, че имотът е изключен от регулация, третира се като земеделски имот и поради незаявяването му за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, заедно с други съседни имоти е възстановен с право на собственост на Община ****. Твърди, че на основание чл.2 ал.1 ЗОС, имотът е актуван като частна общинска собственост и с КВС е образуван като имот с № 338005 с площ от 2002 кв.м. и обозначен като ПИ с идентификатор № ************. Сочи, че попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, но не е бил заявен за възстановяване и като такъв е актуван като общински имот.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.А.. Поддържа исковата молба.

Ответникът не се представлява.

Като съобрази събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема следното от фактическа страна :

Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Ц.Н.С. с ЕГН **********, починал на 22.09.2001г., бивш жител на гр.Т. е оставил за свои законни наследници дъщеря си Т.Ц.К. с ЕГН ********** и сина си Н. Ц.

Н. с ЕГН ********** – ищец по делото.

По делото е приложено удостоверение с изх. № ч.гр.д. №1532/2015г. от 06.04.2015г, в което е отразено, че Т.Ц.К. е направила отказ от наследството на своя .Ц.Н.С., който отказ е вписан в книгата за приемане и отказване от наследства под № 50/06.04.2015г. Единствен наследник на останалото от Ц.Н.С. наследство остава неговия син и ищец по делото Н. Ц. Н..

Установява се от писмо с Изх.№ РД 12-04-136-1 / 13.09.2024г. на Общинска Служба по Земеделие ****, че на името на Ц.Н.С., собственик по разписен лист, няма подавано заявление за възстановяване право на собственост върху имот, представляващ бивше дворно място, изключен от 2 регулация в землището на гр.Т., съставляващ поземлен имот с кадастрален номер 1048, с площ от 2002 кв.м. По действащия към момента регулационен план на гр.Т., спорния имот се намира в местността ****, и е с идентификатор №************ по КККР на гр.Т.. Във връзка с липсата на подадено заявление, с Протоколно решение №1 /15.10.2008г. имотът е включен по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ в общински поземлен фонд под №173. На това основание е издаден и Акт за общинска собственост №5541/18.12.2009г. с №3, том 58, дело №12027, впоследствие с идентификатор ************.

По делото е приложено копие на разписен лист, в който е отразено че наследници на Тодор Н. С. са собственици на дворно място в квартал №138 с площ от 1080 кв.м. Така представения разписен лист не следва да се обсъжда като доказателство, тъй като от него не се установява нито площта на дворното място, нито местонахождението му, нито съседите и не може да се направи извод, че касае спорния по делото имот.

От правна страна, съдът приема следното : Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие. Обстоятелството, че за имота има издаден акт за общинска собственост не е достатъчно, за да се приеме, че имотът действително е собственост на Общината. Ако е съставен по определените в закона ред и форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, той е официален удостоверителен документ, ползва се с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал акта. Обстоятелствата, констатирани в акта, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Той само констатира, но не поражда вещни права, поради което удостовереното с него при спор може да обоснове правния интерес от предявяване на иск за собственост от правни субекти – физически или юридически лица, заинтересовани да оборят неговата доказателствена сила като установяват, че са собственици на имота, за който е съставен акта за общинска собственост. Точно такъв иск е предявения, поради което се явява допустим, тъй като ищецът цели да обори удостовереното в акта за общинска собственост, като докаже, че през последните 100 години и до момента, наследодателят на ищеца и неговите наследници са владели имота като свой собствен. В случая ищецът се позовава на давностно владение и на неговия наследодател, поради което следва да докаже, както факта на владението, така 3 и основанието за присъединяването му. Ако едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т.е. не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл.79, ал.1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава собствеността. Към момента на смъртта си, наследодателят на ищеца не е бил собственик на процесния имот. Ищецът не би могъл да придобие по наследство правото на собственост, а само правото да владее вещта като фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10 години.

По делото са изслушани като свидетели М.Н.С. и Г.И.С.. Свидетелят М.

С., кмет на гр.Т., в показанията си твърди, че познава Н. С. и знае, че същият притежава празно дворно място с административен адрес ***. Заяви, че първо дворът бил стопанисван от родителите му – Ц и С. и в същия двор има основи на стара къща. Първоначално дворното място е било с площ 5 дка, но е разделено между наследниците на първоначалния наследодател и бащата на ищеца е получил 2 дка. Твърди, че ищецът поддържа дворното място и го обработва. Сочи, че той също имал дворно място, което било изкарано от регулация, а впоследствие за всички тези дворни места били издадени актове за общинска собственост.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Г. С., който също заяви, че с ищеца са съседи, че ищецът ползва дворното място, което е с площ 2 дка и с административен адрес ***. Твърди, че дворното място е било първоначално на дядото на ищеца и повече от 100 години имотът се владее от рода му.

След протоколно решение от 15.10.2008, на основание чл.45в ал.7 ЗСПЗЗ е издадена Заповед № 176/24.11.2008г. и Акт за общинска собственост 5541/18.12.2009г.

Съдът счита, че тъй като ищецът и неговите наследодатели в продължение на повече от 100 години са ползвали процесния имот, за който 4 впоследствие е издаден акт за частна общинска собственост, предявеният иск следва да бъде уважен и ищецът бъде признат за негов собственик.

С оглед изхода на делото ответната община следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски. Видно от приложения договор за правна помощ, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Ответникът в писмения отговор е направил възражение за прекомерност. Съгласно данъчната оценка на имота, минималния разме на адвокатското възнаграждение е 400 лева и съдът счита. Предвид фактическата и правна сложност, съдът счита, че ответникът дължи на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.124 от ГПК по отношение Общ. Д.М., област ***** и М.й” 39, че Н. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.Т**** №70 е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №************, , с номер по предходен план 338005, с площ 2002 кв.м., трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване Нива, категория : 6, находящ се в местността **** по картата на възстановената собственост (КВС) на землището на гр.Т., при граници и съседи : *** ; ***;

*** ; ***.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК Общ. Д.М., област Плевен, адрес: гр.**** и М.й” 39 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Ц. Н. с ЕГН ********** от гр.Т**** №70 направените по делото разноски в размер 750 лева Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5