Решение № 983 от 09.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1303/2022
- Вид
- Решение № 983
- Подписан
- 09.08.2022
- В сила
- 09.08.2022
- Състав
- Татяна Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- § 5а, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- § 5б, ал. 10 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 141, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 269, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 983 гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20221100901303 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на М. К. К. – ликвидатор на „И.“ ООД (л.) срещу отказ № 20220701094604/04.07.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър заличаването като ликвидатор на дружеството. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че ликвидаторът не бил оправомощен сам да поиска освобождаване от изпълнение на задълженията си.
Жалбоподателят твърди, че при липсата на изрична законова уредба и поради сходство между функциите на управителя и ликвидатора правото на последния да заяви вписване на освобождаването си се извеждало по аналогия от разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Същият извод произтичал и от характера на възникналото между ликвидатора и дружеството мандатно правоотношение, което винаги можело да бъде прекратено от ликвидатора, независимо от начина на назначаването му.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт.
Съдът установи от фактическа страна следното:
Процесното заявление е подадено на 01.07.2022 г. от легитимен заявител и отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ. От вписаните в търговския регистър обстоятелства, както и от представените доказателства се установява, че ликвидаторът М. К. К. е назначена при условията на § 5б, ал. 10 вр. § 5а, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ.
На 16.03.2022 г. ликвидаторът е подал до „И.“ ООД (л.) нотариална покана за прекратяване на мандатното си правоотношение. Съгласно удостоверение от 31.03.2022 г. поканата е връчена по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК чрез извършено на 16.03.2022 г. залепване на уведомление на регистрирания в търговския регистър адрес на дружеството.
При тези факти жалбата е основателна.
В производството по ликвидация ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). При дружество с 1 ограничена отговорност, каквото е процесното, изпълнителният орган е неговият управител, а едно от неговите права е правото на едностранно прекратяване на мандатното отношение по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Специфичните правомощия на ликвидатора, въведени с оглед постигане целта на производството по ликвидация, не могат да са аргумент за поставяне на ликвидатора в различно положение от управителя при заявен от него отказ за осъществяване на тези правомощия. Както между управителя и търговското дружество, така и между ликвидатора и търговското дружество възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка /мандат/. Принудителното поддържане на облигационното отношение, съответно предоставянето на възможност за прекратяването му само за едната страна по него нито са уредени в закона, нито могат да се приемат за съответни на правовата държава.
Ето защо, при аналогично приложение на чл. 141, ал. 5 ТЗ следва да се приеме, че правоотношението, възникнало по повод назначаване на заявителя за ликвидатор, е прекратено и следва да бъде постановено вписване на това обстоятелство. Като е приело обратното, длъжностното лице по регистрацията е постановило незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220701094604/04.07.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър по партидата „И.“ ООД (л.), ЕИК *******, заличаване на М. К. К., ЕГН ********** като ликвидатор на дружеството, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявеното със заявление вх.
№
20220701094604/01.07.2022 г. обстоятелство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2