Решение № 2422 от 18.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2422 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330107223 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове – установителни с правно основание на главния чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалния – чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗПК, и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищецът Г. Ч. Я., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, общ. ******, обл. ********, *****№ ****, ет.**, ап.*****“ № ****, ет. **, ап. **, процесуално представляван по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „********“ № ***, ет. **, ап. **, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н. П. П. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от адв.

Х. М. Г., вписан в регистъра на ******* с адрес за съдебна кореспонденция: гр. *******, ул.

„*******“ № *** офис **“, сключения помежду им Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/*******г., или при условията на евентуалност клаузата на чл. 6.2. от него за дължимост на неустойка при непредоставяне на обезпечение, и да го осъди да му заплати сумата от 154, 92 евро (303, 00 лева), подлежаща на връщане като недължимо платена по същия недействителен договор, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.04.2025 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ****** от *******г., по силата на който му била предоставена сума в размер от 600, 00 лева, която 1 следвало да върне на три месечни вноски до 02.08.2023 г., ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания. Посоченият в договора фиксиран лихвен процент бил 40, 05%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 47, 51%. Съгласно чл. 6.1 от договора, потребителят следвало в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение на вземанията под формата на банкова гаранция или физическо лице поръчител, което да отговаря на посочените в чл. 33 от приложимите към договора за кредит Общи условия, а при неизпълнение на задължението в посочения срок, съобразно чл.

6.2 от договора, дължал на кредитора неустойка в размер от 247, 50 лева, която била разсрочена в приложимия към кредитното правоотношение погасителен план. Поддържа се, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора, тъй като на практика за потребителя е невъзможно да осигури исканото обезпечение, че като сигурен разход за него трябвало да бъде включена в ГПР и че е налице драстично разминаване между посочения в договора ГПР и действителния му размер. Твърди се и че непосочването на компонентите, формиращи ГПР, и отразяването в договора за кредит на различен ГПР от действителния води до нищожност на договора, както и че това представлява нелоялна търговска практика, чиято цел е да заблуди потребителя за реалните параметри, при които получава кредитно финансиране. Доколкото договорът за кредит е недействителен, всички суми над главницата следвало да бъдат възстановени на потребителя. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи, които следва да заплати длъжникът, и месечният размер на дължимата погасителна вноска и че на същия е предадена преддоговорна инфорамация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя кредити. По отношение на клаузата за заплащане на неустойка се твърди, че вземането по нея не следва да се включва при формиране на приложимия към договора ГПР, тъй като, ако потребителят бе изпълнил добросъвестно задължението да осигури обезпечение, то сумата не би била начислена. Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като отстояват процесуалните си позиции – съответно ищецът с Писмени становища вх. № № 67896/17.06.2025 г. и 34362/03.04.2026 г., а ответникът – с Молби вх. № № 104257/10.10.2025 г. и 34616/03.04.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по Искане на ищеца от 02.05.2023 г. (л. 23) Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/*******г. (л. 5) и приложимите към него Общи условия ответникът, 2 от една страна като „Заемодател”, отпуснал на първия потребителски кредит от 600, 00 лева.

Ищецът, от друга страна като „Заемател”, предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 21 – л. 22), усвоил заемната сума и следвало в срок до 02.08.2023 г. да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 05%, или общо да престира 640, 50 лева при годишен процент на разходите от 47, 51%, разсрочено в периода от 02.06.2023 г. до 02.08.2023 г. на три равни месечни анюитетни вноски от по 213, 50 лева с падеж и компоненти, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в съглашението.

В т. 6.2. от текста му било уговорено, че потребителят дължи на кредитора неустойка от 247, 50 лева, която не била включена при изчисляването на годишния процент на разходите и която според същата клауза била платима ведно с погасителните вноски чрез добавка на 82, 50 лева към всяка от тях и увеличаваща я на 296, 00 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по т. 6.1. от договора в 3-дневен срок от усвояването на заема да предостави на насрещната страна обезпечение във вид на поръчителство или банкова гаранция (поне едно от изброените), отговарящо на изискванията по чл. 33, ал. 1 от Общите условия.

Според заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза (л. 77 – л. 79), което се кредитира като обективно и компетентно изготвено, ищецът е осъществил три плащания по процесния договор в периода от 12.06.2023 г. до 11.08.2023 г., възлизащи общо на 903, 00 лева, с които е погасила следните задължения: главница – 600, 00 лева, договорна лихва – 40, 50 лева, неустойка за неосигурено обезпечение – 247, 50 лева, и такса за администриране на просрочен кредит – 15, 00 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустими искове – установителни за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор за паричен заем „Кредирект“ № ******/*******г. или евентуално на клаузата за неустойка от него и осъдителен за връщане на недължимо платената по него сума от 154, 92 евро (303, 00 лева).

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

3

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна по настоящото дело е да докаже както пороците, с които обосновава недействителността на договора, така и даването в изпълнение на същия на материалната ценност, за чието връщане претендира.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който транспонира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При 4 него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.