Решение № 2889 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2889 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20231100506560 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 247 ГПК.

С Решение №3095/23.02.2023 г., постановено по гр.д. 30912/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, по предявени от ищеца „Софийска вода“АД срещу ответника С. В. С. искове е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3627,55 лева- главница за потребена в периода до 17.10.2021г. вода за клиентски №1002097631, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата от 567,84 лева- мораторна лихва за периода от 21.03.2019г. до 17.10.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 25.02.2022г. по гр.д.

№6869/2022г. на CPC, III ГО, 138 с-в. Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени исковете, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, е подадена въззивна жалба от ответника С.

С..

С постановеното във въззивното производство решение №4522/26.07.2024г. е отменено решение №3095/23.02.2023 г., постановено по гр.д.№30912/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав в частите, с които по предявените от „Софийска вода“АД срещу С.

В. С. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е прието за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество разликата над 1813,78 лева до пълния уважен размер от 3627,55 лева - стойност на потребени ВиК услуги за периода 11.02.2019 г. 17.10.2021 г. и разликата над 283,92 лева до пълния уважен размер от 567,84 лева - лихва за забава за периода 21.03.2019 г. - 17.10.2021 г., както и в частите, с които ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното производство за разликата над 52,05 1 лева до пълния признат размер от 104,10 лева, като и разноски за исковото производство за разликата над 134,85 лева до пълния признат размер от 269,71 лева, като вместо това са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в посочените по-горе части. Липсва диспозитив за потвърждаване на първоинстанционното решение в останалите обжалвани от ответника части, в които исковете са били уважени от първоинстанционния съд и относно които въззивната жалба е отхвърлена.

За да е налице очевидна фактическа грешка в решението, която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да се констатира несъответствие между формираната истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представлява пропускането да се отрази в решението становището на съда, което личи ясно от мотивите на постановения акт.

В случая в мотивите на въззивното решение е посочено, че атакуваното решение в частта, с която е уважен иска за сумата над 1813,78 лева до уважения от първата инстанция размер от 3627,55 лева следва да бъде отменено и така предявеният иск да бъде отхвърлен, а по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД- за горницата над 283,92 лева до уважения от първата инстанция размер от 567,84 лева първоинстанционното решение следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен за горницата над 283,92 лева. Очевидно в частите с които исковете са уважени съответно до сумата от 1813,78 лева и до сумата от 283,92 лева, първоинстанционното решение е прието за правилно от въззивния съд. Липсва обаче изричен диспозитив за потвърждаване на обжалваното решение в тези обжалвани от ответника части. Ето защо въззивното решение следва да се поправи в горния смисъл.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК н а решение №4522/26.07.2024г. по в.гр.дело №6560/2023г. по описа на СГС, ГО, ІIІ-Б с-в, като в диспозитива на съдебния акт, след втория абзац, се добави нов абзац със следното съдържание:

„ПОТВЪРЖДАВА решение №3095/23.02.2023г. по гр.д.№30912/2022г. по описа на СРС, 138 състав, в останалата обжалвана от ответника част.“

Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а именно- пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3