Решение № 729 от 08.12.2021, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Сливен, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230102211 по описа за 2021 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД предявен от „АГЛИКА” АД, ЕИК 829062869, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален” чрез адв. Росен Ташков от АКМонтана срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК 104518621 със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *** за сумата от 3787,84 лв., представляваща сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно основание по фактура № 0001182707/07.06.2016 г. , по клиентски №****, за адрес на потребление: гр.Велико Търново, ***А, както и законната лихва върху сумата 3787,84 лв. от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.

Ищцовото дружество „АГЛИКА"АД, с ЕИК:829062869 твърди, че е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ се на административен адрес в гр.Велико Търново, ***А и представляващ УПИ-II /седми/, в стр.кв.12 по

ПУП на гр.Велико Търново, с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена сьс заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК.

За процесният период ищцовото дружество твърди, че се намирало в договорни отношения с ответното дружество „Електроразпределение-Север" АД по повод извършвана от ответника доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр.Велико Търново, ***А.

Ел.енергията се била отчитала от СТИ, собственост на „Електроразпределение-Север" АД по клиентски номер ****. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по клиентски номер **** били издавани ежемесечно фактури от страна на ответното дружество, в които били начислени незаконосъобразно компонентите пренос ниско напрежение, достъп ниско напрежение, които били заплатени в срок от ищеца.

От страна на ответното дружество били издадени следните фактури: на 07.06.2016г. била издадена фактура № 0001182707 за сумата от 4646,80 лв., която била заплатена на 14.06.2016г., с преводно нареждане. Твърди, че видно от фактурите от страна на ответното дружество били начислени незаконосъобразно следните суми:

1

По фактура № 0001182707 /07.06.2016 г. са начислени 2480,59 лв./пренос ниско напрежение/ и сумата от 675,94 лв. /достьп ниско напрежение/ или общо от страна на ответника била начислена по фактурата сумата от 3156,53 лв., без ДДС или с ДДС сумата от 3787,84 лв.

Границата на собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента била разклонението от „Въздушно електрическа линия Абагар", която била водила началото си от Подстанция-Велико Търново и чрез редица разклонения захранвала множество клиенти.

Разклонението, което захранвало трансформатора на клиента било осъществено посредством свързване на ВЕЛ-Абагар, към кабелна линия собственост на ищовото дружество.

Въздушна електрическа линия-Абагар, която не била собственост на ответното дружество била достигала до метален стълб, който бил разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се била свързва с кабелната линия на ищеца, която започвала, като начална точка от стълба и била вкопана под земята. По това трасе кабелната линия достигала трафопостта на клиента и се свързвала с него.

Ел.енергията която се била предавала до трафопоста била средно напрежение, което вътре в трафопостта посредством снижаващи токови и напреженови трансформатори/собственост на ищеца/ се била преобразува в ниско напрежение.

Съгласно параграф 1, т.14 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителите електрически мрежи била определена границата на собственост. От посочената граница на собственост до разпределителната уредба на клиента, било монтирано средството за търговско измерване/електромер/, отчитащо потребените от ищцовото дружество количества ел. енергия.

Трафопоста бил собственост на ишцовото дружество, като и монтираните в него ел.съоръжения. От границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където било монтирано СТИ отчитащо потребената ел. енергия, транспортираното количество ел. енергия се било извършвало по собствено на клиента електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20Kv, водещо началото си от ВЕЛ „Абагар".

Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента било за електрическа енергия средно напрежение, като трасето от ВЕЛ„Абагар" до трафопостта собственост на „Аглика"АД находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и в който трафопост било разположено СТИ били присъединени други потребители.

Цялото ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ-Абагар до ТП-Аглика било собственост на клиента „Аглика"АД.

Обективно била липсвала ел.енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на доставчика, съгласно т.49, параграф 1 от Закона за енергетиката, като в този смисъл бил липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за достъп пот. 15 на параграф 1 от закона за енергетиката.

Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗЕЕЕ електрическата енергия, ползвана от потребителя се била измервала със средство за търговско измерване разположено на границата на собственост.

В чл.25 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители от 2000 г. нормативно било установено, че границата на собственост се била определяла от начина на присъединяване и oт вида на съоръженията в мястото на присъединяване.

Съгласно действаща нормативна уредба за процесния период и в частност чл.18б, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия/ДВ, бр.59/28.07.2009г., отм./ и чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.64/17.08.2010г., отм.

ДВ, бр.66/26.07.2013г./ потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, 2 заплащали по утвърдени от КЕВР/ДКЕВР/ цени за ел. енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп но електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като цената за достъп и цената за пренос се били заплащали съгласно измерено количество на консумираната активна електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

Съгласно чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ДВ, бр.38/2007г.отм/, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е било страната с по високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпредел. мрежа.

Посочва, че мястото на присъединяване на ищеца били клемите за присъединяване на проводниците/които били собственост на клиента/ към еклектропровода на Абагар.

Твърди, че при така описаната фактическа обстановка, въпреки, че била определена границата на собственост, било неправилно определено мястото на измерване от страна на ответното дружество, като същото следвало да се определи съгласно нормативните изисквания.

Границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл,28, aл.1 , т.1 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната електрическа мрежа на производители и потребители-ДВ, бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата , т.е. мястото на разклонението. Това място в конкретният случай било разклонението на ВЕЛ/въздушният електропровод/-Абагap, където границата на собственост била определена.

Там следвало да се монтира и СТИ, което отчита и измерва потребената ел. енергия и което неправилно било разположено във TП/трафопост/ собственост на ищеца.

Съгласно договора между страните консумираната активна ел .енергия се измервала със средство за търговско измерване, разположено в местата на измерване, определено в съответствие с действащото законодателство.

Обектът на ищцовото дружество бил присъединен към мрежата на „Електрора зпределениеСевер" АД/Енерго-Про Мрежи"АД/ посредством енергийно съоръжение ТП собственост на Аглика-АД захранен от кабелна линия 20кВ /собственост на Аглика-АД, която чрез Метален стьлб/РОМ/ бил свързан с въздушен електропровод с напрежение 20Kv „Абагар".

Електромерът, който бил монтиран да измерва потребената от ищеца ел.енергия бил монтиран в трафопостта, който бил собственост на ищцовото дружество.

Съгласно договора между страните измерването се извършвало със СТИ, което следвало да бъде поставено на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно наредба №6 за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи и съгласно показателите за качество, приети от ДКЕВР.

Единствено СТИ разположено в трафопостта било собственост на „ЕлектроразпределениеСевер"АД. Извършеното от разпределителното дружество „ЕлектроразпределениеСевер"АД измерване по посоченият начин на потребените количества ел. енергия било неправомерно и поради това ищцовото дружество не било имало задължение да заплаща начислените му от ответното дружество по фактурите цена за пренос на ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение, още повече ответникът не бил собственик на линията средно напрежение и като такъв не следвало да начислява на клиента /ищец/ и компонентите пренос средно напрежение и достъп средно напрежение.

3

ВЕЛ/въздушно електрическа линия/-Абагар представлявала ел.съоражение от което чрез отклонение /разположено на метален стълб, собственост на ищцовото дружество/ се била пренасяла електрическата енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищцовото дружество. Този трафопост не бил представлявал съоръжение, което да било част от електроразпределителната мрежа на ответника.

Същият бил изграден в УПИ VII/седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр .Велико Търново, с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК и е собственост на „Аглика"АД.

Заплащането на цената на достъп от страна на клиента на ел. енергия, както и на пренос на ел.енергия било обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване/СТИ/ в съответствие с техническите изисквания, както и със собствеността върху ел. съоръженията за пренасяне на ел. енергията.

Посочва, че съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към клиент мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Ищцовото дружество било собственик на съоръженията трафопост и кабелна линия, която започвала от разклонение на въздушната електрическа линия Абагар, която не била собственост на „Електроразпределение-Север"АД.

Съгласно договора границата на собственост на електрическите съоръжения била мястото на присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба N 6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи.

От своя страна мястото на монтиране на СТИ от страна на ответника не било отговаряло на изискванията на ПИКЕЕ/действали през процесиият период/. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ за процесният период електромерът било следвало да бъде монтиран на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента.

При наличието на собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно напрежение ищецът нямал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а следва да заплаща по цените за ниво средно напрежение.