Решение № 1497 от 19.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1497 гр. Пловдив , 19.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201178 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Д. Р., ЕГН: **********, с адрес: ** против Наказателно постановление № 20-1030-015125/08.01.2021 г., издадено от М.В.М. – ** група към ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение за по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и

2) на основание чл. 179, ал. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателката твърди към момента на проверката да е имала сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и всички документи, доказващи това, които да е представила на контролните органи. Поддържа, че свидетелят по акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не е участвал в извършването на проверката, а направените от нея възражения не са вписани в акта. Взема становище, че не е извършила нарушението по т. 2 от НП, тъй като е носила и е представила по време на проверката контролния талон за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а нарушението ще бъде извършено, когато водачът едновременно не е залепил стикера на знака за задължителната застраховка и не носи контролния талон към знака. Моли 1 наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно уведомена, жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Д.Р., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 7133/16.02.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателката и вината й да са категорично доказани. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Н. Д. Р., спрямо която са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 20.01.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 27.01.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателката Н. Д. Р. притежавала лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **. Жалбоподателката сключила договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил с рег. № **, за което била издадена застрахователна полица № BG/01/120003136173.

Периодът на застрахователното покритие бил от 00:00 часа на 26.11.2020 г. до 24:00 часа на 25.11.2021 г. На жалбоподателката бил издаден контролен талон за сключената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който бил с № **, както и 3 броя стикери на знака за сключената застраховка.

Единият от стикерите бил залепен на контролния талон.

На 04.12.2020 г. в 10:52 ч. в гр. Пловдив, на бул. „Менделеев“ № 2 в посока на движение от юг на север жалбоподателката Р. управлявала собствения си лек автомобил „Форд Фокус 1.6 И“ с рег. № **, като не била поставила обезопасителния си колан, с който автомобилът бил оборудван.

Освен това жалбоподателката не била залепила в долния ляв ъгъл на предното стъкло на автомобила стикер на знака за сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въпреки това Р. носила със себе си този стикер, както и контролния талон към знака, издаден от Гаранционния фонд.

По това време и на посочения пътен участък свидетелите Ат. Ив. В. – мл.

2 автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, и Й. П. ИЗ. изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението, като двамата били назначени в наряд като автопатрул № 235 за времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 04.12.2020 г. Свидетелите В. и И. забелязали, че жалбоподателката управлявала лек автомобил, без да използва обезопасителен колан по време на движение, поради което й подали сигнал да спре, след което свид. В. пристъпил към извършването на проверка. В хода на същата В. забелязал, че жалбоподателката не била залепила в долния ляв ъгъл на предното стъкло на автомобила си валиден стикер на знака за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въпреки това жалбоподателката Р. представила по време на проверката този стикер, както и контролния талон към знака, които документи тя носила със себе си.

На място свид. В. съставил акт за установяване на административно нарушение серия GA с № 315617 от 04.12.2020 г. против жалбоподателката Р., в нейно присъствие и в присъствието на свид. И.. На жалбоподателката бил връчен препис от акта срещу разписка.

Р. подала писмено възражение с УРИ 103000-23726/08.12.2020 г., което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Ат. Ив. В.. От тях се установяват обстоятелствата, които свидетелят е констатирал при извършената проверка – липса на поставен обезопасителен колан от жалбоподателката по време на движение и при управлението на лек автомобил, както и незалепен стикер от знака за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От показанията на свидетеля В. се установява още, че както стикерът, който е трябвало, но не е бил залепен, така и контролният талон към него са представени от жалбоподателката по време на проверката. Досежно показанията на свид. И. съдът им дава вяра в частта, в която сочи, че на процесната дата е бил назначен в наряд със свид. В., както и че жалбоподателката не е била поставила обезопасителния си колан. Свидетелят И. също е категоричен, че е забелязал това обстоятелство, докато автомобилът, управляван от Р., е бил в движение. С доверие се ползват показанията на свид. И. и относно мястото на извършената проверка. Те са източник на доказателствена информация и за обстоятелството, че процесният лек автомобил конструктивно е бил оборудван с предпазен колан за водача. По констатираното противоречие в показанията на двамата 3 свидетели относно това какви документи са представени по време на проверката съдът дава вяра на показанията на свид. В.. На първо място той е полицейският служител, който е извършвал проверката, докато свид. Извеков е трябвало да го осигурява. В тази връзка свид. В. следва да има по-ясна представа за това какви документи е поискал и какво конкретно му е представено от водача. Освен това твърдението на В. намира подкрепа и в писмените доказателства по делото, подкрепят се и от твърденията на самата жалбоподателка. Така показанията на свид. И. в тази им част остават изолирани от останалия събран доказателствен материал, а твърдението му да не са представени стикер от знака за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и контролен талон към него се явява оборено. Противоречието следва да бъде обяснено с нормалния процес на забравяне на отделни обстоятелства, доколкото показанията на свид. И. в останалата им част са правдиви, кореспондират с тези на свид. В. и се ценят като добросъвестно дадени.

От справка от АИС КАТ „Регистрация“ за ППС с рег. № ** (лист 37 от делото) се изяснява, че същото представлява лек автомобил с марка и модел „Форд Фокус 1.6 И“, с брой места седящи+водач - 4+1, без места за правостоящи и с категория на превозното средство М1.

От застрахователна полица № BG/01/120003136173 (лист 19-23 от делото) се установява, че жалбоподателката Р. е сключила застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № **, като проверката е извършена в рамките на периода на застрахователно покритие, който е от 00:00 часа на 26.11.2020 г. до 24:00 часа на 25.11.2021 г.

От контролен талон към застраховка „Гражданска отговорност“ (лист 24 от делото) се изяснява, че същият е издаден от Гаранционния фонд към застрахователна полица № 01 120003136173 и за МПС с рег. № **, както и че върху него има залепен отрязък от издадения в полза на жалбоподателката стикер от страна на Гаранционния фонд.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган.

Липсата на съхранени аудио или видео записи от дейността на свидетелите В. и И., докато са ползвали служебен автомобил 235 „Киа Сиид“ 4 с рег. № ** на дата 04.12.2020 г., не представлява процесуално нарушение, противно на твърдяното от жалбоподателя. На първо място съдът обръща внимание, че изискването за съставяне или за съхранение на подобни записи не е част от законово регламентираната процедура по ЗАНН нито по установяване на административните нарушения, нито по тяхното санкциониране. Следователно щом не се касае за елемент от процедурата, то и процесуално нарушение липсва. Несъхраняването на записите може да бъде разглеждано единствено като дисциплинарно нарушение, засягащо дейността и вътрешната организация в Министерството на вътрешните работи. То обаче не представлява нарушение на процедурата по ЗАНН. Самите записи биха могли да бъдат оценени като отделно доказателство, което в случая не е съхранено и затова не е събрано по делото. В административнонаказателния процес обаче няма доказателства с отнапред определена стойност. Съдът има служебно задължение да разкрие обективната истина, което може да направи с всички допустими в процеса доказателства и като използва допустимите способи на доказване. В изпълнение на тази задача съдебният състав е разпитал свидетелите очевидци, събрани са писмени доказателства, всички материали са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което съдът е формирал категоричните си и несъмнени изводи относно фактите по делото. Само по себе си несъхраняването на записите не обуславя отмяна на НП, след като обективната истина е разкрита чрез останалите събрани и проверени доказателства и при липсата на изрично процесуално задължение по ЗАНН по делото да се събират и да присъстват такива записи.