Решение № 116 от 27.05.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Елин Пелин, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820100931 по описа за 2022 година

Ищецът твърди с исковата молба, че на 07.01.2021г. дружеството в качеството на кредитодател, е сключило с ответника Н. Н. в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 323707 /Договора/. Договорът бил сключен при условията на ЗПФУР и въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:........

Сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на поле "Съгласен съм с общите условия". След това кандидатът получавал и-мейл, съдържащ преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало чрез съобщение по телефон на предоставен от клиента/ ответника телефонен номер и четири цифрен уникален код. Той получавал втори и-мейл, съдържащ специален линк. Преди извършване на паричния превод клиентът получавал обаждане на посочен от него телефонен номер и разговора се записвал, като по този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Твърди се, че при кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер: .......... и имейл: .......... съответно активиращият код - 2518.

Посочената процедура била извършена от ответника, поради което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 1500.00 лв., а ищецът се задължил да преведе на кредитополучателя сума в размер на 1500.00, като предаването на на сумата следвало да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин / чл.1 и 2 от Договора/ и в случая тя била преведена по банкова сметка с титуляр Н. Н. Н., в „У. Б." АД.

Твърди се, че ответникът дължи на ищеца сумата от 680.23 лв., от които: 624.57 лв. главница по предоставения кредит, 55.69 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 03.03.2022г. - 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума.

1

Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 680.23 лв., от които: 624.57 лв. главница по предоставения кредит, 55.69 лв., претендирана със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за периода 03.03.2022г. - 01.06.2022г., ведно със законната лихва върху претендиранага главница, считано от 23.06.2022г. до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендира направените разноски в заповедното производство, както и разноските в производството по чл.422 ГПК.

В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата, чрез упълномощения по делото адвокат, е депозирала писмен отговор. Оспорва предявената искова претенция, като неоснователна по подробни съображения изложени в отговора.

Прави възражения за нищожност на Договора.

Алтернативно в случай, че съдът намери договора за действителен и отговарящ на законовите изисквания, прави искане за прихващане на сума платена като неустойка с дължимата главница и лихви.

Изрично се иска обявяване за недействителна клаузата по чл.3, ал.2 от Договора, с изложени съображения в тази насока.

По същество се иска отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноските по дело, както и направените в заповедното производство.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищшеца и ответницата е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 323707/07.01.2021г., при условията на ЗПФУР . С Договора кредиторът е предоставил на потребителя кредит в размер на 1500.00 лева, който последният се е задължил да върне за срок от 720 дни, при фиксиран годишен лихвен процент – 40.15% и ГПР в размер на 48,30% ., при дължима обща сума от 2846.28 лева.

Съгласно чл. 3 от Договора, за обезпечаване на вземанията си във връзка с предоставения кредит, Кредиторът приема, а Потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:банкова гаранция в полза на Кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или две физически лица - поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И.ф." ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да подпишат договор за поръчителство. С цитираната клауза страните са се съгласяват също че: 1) евентуалното неизпълнение на задължението по предходната алинея ще причини на Кредитора вреди, за които се дължи неустойка като обезщетение; 2) размерът на тази неустойка е договорен в индивидуални преговори между страните, така че да не е прекомерен; 3) при възникване на основание за плащане на тази неустойка, нейният размер в конкретния случай е 727.5 лева. същата се начислява в деня, следващ неизпълнението по предходната алинея, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски.

С чл. 24 от ЗПК се препраща към Глава шеста от ЗЗП, уреждаща неравноправни клаузи в потребителските договори. ГПК вменява в задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в исковото и в заповедното производство. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи противоречащи на императивни разпоредби на закона 2 или го заобикалят, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1,пр.1 - пр.3 ЗЗД. Чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител /каквото качество в процесния случай има ответницата / и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и нормата въвежда изчерпателно хипотезите на неравноправни клаузи. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Цитираните разпоредби, както и чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП се основават на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори /чл.3/.

Съгласно чл.22 от ЗПП, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.

7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Чл.11, т.10 от ЗПП предвижда договорът за потребителски кредит да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определен в приложение № 1 начин. Според чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По процесния договор за предоставяне на кредит не е отразен коректно действителния ГПР, който не включва разходи на потребителя, представляващи прикрито по договора допълнитено възнаграждение за кредитора, което е в размер на 727.50 лева. Посочената сума е договорена, като неустойка съгласно чл.3 от Договора, излизаща от своите обезпечителни и обезщетилени функции. В последна връзка отразения ГПР в Договора за предоставяне на кредит от 07.01.2021г. не е реално приложим в отношенията между страните по договора и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка, с преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основава преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. Посоченият в договора ГПР – 48.30 % съставлява невярна информация, поставяща в заблуждение потребителят относно действителния размер на разходите, които следва да направи във връзка с изпълнението на договора, с което заемодателят недобросъвестно е увредил потребителя.

Това е така и с оглед допусната и приета по делото като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А.Б.. Със заключението по екзпертизата е прието, че ГПР по процесния Договор, с включени в него договорна лихва и неустойка възлиза на 135.33%. В горния смисъл клаузата на чл.3 от Договора попада и под хипотезата на чл.143, ал.2, т.3, т.5 от ЗЗП. Това е така, тъй като според чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Според ал.2, т.3 на същия Закон неравноправна е клаузата, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. С чл.3 от Договора в задължение на потребителя е вменено и заплащане на неустойка в необосновано висок размер и която не е включена в ГПР при подписването на Договора. Така уговорената неустойка се явява и допълнително възнаграждение за кредитора, което на стойност почти 50% от стойността на предоставения 3 кредит, наред с останалите дължими от потребителя плащания по Договора. Ищецът не е изпълнил задължението си и по чл. 5, ал.2, вр. с ал.1 от ЗПК, като некоректно е предоставил на потребитея по процесния Договор информация за ГПР, който е различен от действителния, с оглед заключението по приетата по делото Съдебно-счетоводна експертиза. В този смисъл потребителят и ответник в настоящото производство е бил лишен от възможността да вземе информирано решение при сключване на договора за предоставяне на кредит според потребностите и възможностите си, като горните обстоятелства обуславят неравнопоставеност в отношенията между кредитор и потребител.

В този смисъл за защита правата на потребителя, а от друга страна санкциониране злоупотребата с тях, законът предвижда последиците предвидени с чл.22 от ЗПК, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.Съгласно разпоредбата н а чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка, видно от заключението на в.л. А. Б. по приетата по делото ССчЕ, заплатените от потребителя Н. Н. по процесния Договор суми са в общ размер на 2 168.26 лева, която сума кредиторът е разпределил като плащания на задължения на потребителя, както следва: главница - 875.43 лв.; договорна лихва – 505.33 лв.; неустойка 727.50 лв.; такса просрочие - 60.00 лева/ л.3 от ССчЕ/.Следователно с извършените от потребителя плащания по кредита, Н.Н. е надплатила, с оглед дължимата се чиста стойност по Договора за предоставяне на кредит от 07.01.2021г., която е в размер на 1 500.00 лева – размер на претендирана с ИМ и дължима се главница.