Решение № 1518 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1518 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110201401 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. Т. против издадено срещу него наказателно постановление № 25-4332-024066/23.09.2025 г. от Даниела Димитрова Дескова, на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева /25.56 евро/.

С жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и НП, като жалбоподателят твърди, че на посоченото в АУАН и НП място и по посоченото време никой не е констатирал, че е управлявал МПС, като по време на движение е използвал мобилен телефон, без наличие на устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. С тези съображения моли за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, след редовно призоваване чрез адвокат от съдебния адрес, посочен в жалбата, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като по делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен 1 представител - юрисконсулт, с изложени съображения по същество на спора.

Моли се за потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.08.2025 г., около 11.16 часа, в гр. София, по бул. „Ген. Данаил Николаев“, с посока на движение от ул. „Силистра“ към ул. „Черковна“ жалбоподателят Б. Венциславов Т. управлявал лек автомобил „,,***''“ с рег.

№,,***'' и до №34, използвал мобилен телефон по време на движение, без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. По същото време това негово поведение било забелязано от свидетелите П. Д. и Е.А. – полицейски служители към ОПП-СДВР. И двамата свидетели възприели, че жалб. Т. докато управлява автомобила използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването му без участие на ръцете. Поради това гo спрели и му съставили АУАН серия G № 4591559/30.08.2025 г., за нарушение на чл.104А от ЗДвП, който му предявили и връчили по надлежния ред. В акта не са вписани възражения от нарушителя, като и писмени такива не са постъпили в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, като описаната в акта е издадено обжалваното НП на 23.09.2025 г. Дигитален образец на същото е връчено на жалбоподателя на 14.12.2025 г. по реда на чл.186а, ал.3 ЗДвП, а жалбата против него е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо – 23.12.2025 г.

По доказателствата:

Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени средства показанията на разпитаните свидетели, а именно актосъставителя П. Д. Д. и свидетеля-очевидец Е.К.А. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – справка-картон на водача и заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО.

2

Съдът изцяло кредитира показанията на двамата разпитани свидетели, които макар и да не са достатъчно конкретни и с висока степен на информативност, тъй като свидетелите заявиха, че с оглед обема и спецификата на работата им, свързана с ежедневно съставяне на поне 4-5 АУАН за идентични нарушения, нямат ясно запазен спомен за конкретната проверка, но след предявяване на АУАН категорично и безусловно потвърдиха фактите, описани в него, както и своите подписи, положени на него в качеството на актосъставител и свидетел.

От показанията на разпитаните двама свидетели, наред със съставения АУАН се установяват времето, мястото и повода за извършената полицейска проверка на жалбоподателя, както и извършеното от него нарушение, изразило се в използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

Именно така възприетото от контролните органи поведение на жалбоподателя е станала причина за спиране на управлявания от него лек автомобил, съгласно показанията и на двамата разпитани свидетели. И двамата са категорични и съдът няма основание да се съмнява в обективността на техните показания досежно това, че непосредствено са възприели, че по време на управление на МПС жалб. Т. използвал мобилен телефон, без да използва устройство позволяващо използването на телефона без участие на ръцете.

По делото не са събрани други доказателства, които да противоречат на показанията на разпитаните служители на ОПП-СДВР, като въпреки допуснатия на жалбоподателя по негово искане /направено в жалбата/ свидетел, при режим на довеждане, за насроченото съдебно заседание по делото /за което жалбоподателят е бил редовно призован/ не се яви нито жалбоподателят, нито негов процесуален представител, като не бе доведен и допуснатият свидетел.

Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършеното нарушение.

Съдът взе предвид и представените два броя заповеди, преценени в съвкупност с показанията на св. Д. относно заеманата от него длъжност, като доказателство за компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. От заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на 3 вътрешните работи /т.1.3.1/ се установява, че всички полицейски органи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП, а съгласно т.3.6 от заповедта, началникът на сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР е оправомощен да издава НП, като съгласно заповед №8121К-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи към датата на издаване на обжалваното НП Д.Д. е заемала именно тази длъжност, с оглед на което на същата е била делегирана компетентност да издаде обжалваното НП.

От правна страна:

Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.

Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените по-горе съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и са посочени нарушените правни разпоредби.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя недоказаност на административнонаказателното обвинение. за

Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

При гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 104а от ЗДвП, във вр. с чл. 183, т.4, т.6 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС и същевременно е ползвал мобилен телефон по време на управлението без да използва устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

4

С оглед на обстоятелствата по извършване на деянието се налага извод за това, че същото е извършено умишлено – при съзнаване на общественоопасния му характер от дееца и предвиждайки неговите последици, като е искал настъпването им.

За цитираното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, административнонаказващият орган на основание правилно определената санкционна разпоредба на чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП наложил глоба в размера, който е императивно фиксиран от законодателя, което наказание съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Деянието притежава обичайната обществена опасност за деянията от съответния вид.

Предвид горното, съдът намира, законосъобразно следва да бъде потвърдено. че процесното

НП като

С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 40,90 евро - – равностойност на 80,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е, вр. чл.25а, ал.2 от Наредбата за правна помощ, който според съда представлява справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна сложност на делото, както и на това, че правната помощ се е изразила само в представяне на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание.

Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

25-4332024066/23.09.2025 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова, на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на Б. В. Т., с ЕГН: ********** е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Б. В. Т., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в размер на 40,90 /четиридесет евро и 90 евроцента/ евро, представляваща присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

5

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6