Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 04.11.2024, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Гражданско дело 137/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
04.11.2024
В сила
21.05.2025
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 - 529 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404 - 529 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.24 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, ал. 2, т. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Чепеларе, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20235450100137 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от К.А.С. ЕГН ********** от гр.П. действащ чрез адв.С.К., срещу **** БУЛСТАТ **** с адрес гр.Ч., ул.„****“ №****, представлявана от **** Б.Х., с която първоначално е предявен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. с чл.280 ЗЗД, вр.с чл.36 ал.2 ЗАдв, но след обезсилване на издадената заповед за изпълнение №44/23.05.2023 год. по ч.гр.д. №**/20** год. по описа на РС – Чепеларе, е направено изменение на иска по реда на чл.214 ГПК за преминаване от установителен в осъдителен иск, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от ***** лева, дължима съгласно чл.4, т.1 от раздел III-ти на договор №48/01.06.2018 год. за абонаментно правно обслужване и договор от 06.12.2018 год., сключени между ищеца и ответника.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното:

Твърди, се че въз основа на пълномощни подписани от **** на ****, ищецът е образувал срещу физически и юридически лица изпълнителни дела за събиране на техни задължения по ЗМДТ, въз основа на издадени от общинските власти актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ЗМДТ, подробно описани и индивидуализирани в позиции от №1 до №72, всички образувани по описа на ЧСИ С.Д. с peг. № **** с район на действие Окръжен Съд С.

Твърди се, че правното основание за дължимостта на претендираните суми се съдържа в чл.4 т.1 от раздел 3-ти на Договор № 48 от 01.06.2018 г. за абонаментно правно обслужване, както и на договор от 06.12.2018 г. и двата сключени между ищеца и ответника по настоящото дело.

По всяко от образуваните дела с поредни номера от № 1 до № 25 **** дължи на ищеца по 350 /триста и петдесет/ лева възнаграждение - за образуване на изпълнителното дело, определено в чл.10 т.1 от НАРЕДБА № 1 / 2004 г. на ВАС, тъй като по тях с отделна нарочна молба са посочени извършването на конкретни изпълнителни действия и изпълнителни способи за събирането на вземанията. По останалите образувани изпълнителни дела О. дължи на ищеца възнаграждение от по 200 лева за всяко от тях, минималното такова по цитирана по - горе Наредба, тъй като по тях ищецът не е посочвал конкретни изпълнителни способи или действия.

Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил дължимите суми с оправданието, 1 че в **** бюджет няма достатъчно средства.

Излага, че въз основа на негово заявление по чл. 410 ГПК в РС – Чепеларе е образувано ч. гр.д.№**/20**г. и е издадена Заповед за изпълнение №44/23.05.2023 год., срещу която длъжникът ****, подал възражение по чл. 414 ГПК. С това обосновава правния си интерес от предявяване на първоначалния установителен иск. С допълнителна молба прави изменение на установителния иск по реда на чл.214 от ГПК в осъдителен, като обосновава правния си интерес с обезсилване на издадената заповед за парично задължение по чл.410 ГПК с Определение №132/07.08.2023 год. по ч.гр.д. №**/20** год.

От ответника е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна, както по основание, така и по размер. Прави възражения за нередовност на исковата молба по отношение на претендираната сума в общ размер на ***** лева, тъй като не било ясно как е формирана.

Ответникът излага подробни доводи за неоснователност на исковите претенции. Не оспорва, че между **** и ищеца са действали сключени договори за абонаментно правно обслужване от 01.06.2018г. и 06.12.2018 г. Твърди, че с тези договори е уговорено ищеца да предоставя допълнително правно обслужване. Така в чл.4.1 от договора е уговорено, че възложителя ще заплаща месечен абонамент на изпълнителя за дейностите предмет на договора, като в същия член страните са се уговорили какво не включва тази сума, като образуване на изпълнителни дела или изобщо представителство по изпълнителни дела не е уговорено като изключение от сумата за абонаментно обслужване. От съдържанието на договорите за абонаментно правно обслужване се установява, че страните се уговорили, **** да заплаща сумата от 1100 лева на месец на ищеца след предоставяне на отчет за извършената месечна работа по договора и издаване на съответния документ - Договор за правна защита и съдействие въз основа, на който **** да извършва съответното плащане, както гласи уговорката в чл.2.8 от Договорите от 01.06.2018г. и 06.12.2018 г. Твърди, че в деловодството на **** не са открити такива отчети изрични доклади от страна на К.С. за срока на Договорите за абонаментно правно обслужване сключени с ищеца, съответно и в настоящото производство не е спорно, че липсват изрично уговорените финансови документи, а именно Договори за правна защита и съдействие изрично сключени за процесиите претенции между О. и ищеца.

Към отговора са приложени Доклад с вх. № 94-00-1274 от 17.08.2018г. на адв. С. изпратен от имейл адрес **** до тогавашния *** на **** – С. Ч. на имейл адрес ****, която препраща имейла до официалния имейл адрес на **** **** за да може секретарката да го разпечата и входира. Приложен е и Доклад с вх. № 94-00-1528 от 27.09.2018г. на адв. С. изпратен от имейл адрес **** до Секретаря на **** – К. С. на имейл адрес ****, с копие до тогавашния **** на **** – С. Ч. на имейл адрес ****, надлежно входиран в деловодството на О..

Докладите достатъчно категорично доказват, че в изпълнение на абонаментния си договор от 01.06.2018г. са предавани АУЗД от **** и са образувани изпълнителни дела пред ЧСИ за събиране на публични вземания, като изрично се сочи от ищеца С., че преписките ще бъдат комплектувани и придвижени към ЧСИ след издаване на необходимото пълномощно от **** на ****.

В доклад с вх. № 94-00-1528 от 27.09.2018г. на адв. С. същия изрично е посочил, че в изпълнение на абонаментния си договор от 01.06.2018г. докладва, че за периода 15.08.2018 – 25.09.2018г. е образувал 71 броя изпълнителни дела, като е посочил съответните номера на делата и имената на длъжниците.

Предвид липсата на каквато и да е друга дейност от страна на С. в полза на **** и предвид изричното докладване, че за съответно уговорената и изплащана ежемесечна сума завежда изпълнителни дела, за които са му предадени АУЗД за периода на действие на абонаментните договори, тогавашното ръководство е плащало на ищеца по абонаментен договор ежемесечно възнаграждение в размер на 1100 лева, именно за образуване на изпълнителни дела пред ЧСИ за събиране на публични вземания за ДНИ и ТБО, след издадени актове за установяване на задължения от органите по приходите при ****.

По тези съображения смята, че такива изрични договори за отделно заплащане за 2 образуване на изпълнителни дела липсват, предвид обстоятелството, че ищеца се е намирал в договорни отношения с ответната ***, като изготвянето на еднотипни молби, каквито са представени по делото е включено в обема на предоставяната правна помощ съгласно договори за абонаментно правно обслужване от 01.06.2018г. и 06.12.2018 г. Общия смисъл на договорите за абонаментно правно обслужване сключени с ищеца е, че страните ще договарят помежду си за всеки конкретен случай отделно възнаграждение за участие в съдебни производства с отделен изричен договор, какъвто обаче не е настоящия случай.

Отделно от горното **** няма задължения към ищеца по договори за абонаментно правно обслужване от 01.06.2018г. и 06.12.2018 г. Затова и уговорките в Договорите за абонаментно обслужване от 2018г. за отделно заплащане на възнаграждение са предвидени да се уговарят за всеки конкретен случай именно с единствения разпоредител с бюджетни средства-**** на *** Оспорва доводите на ищеца, че е извършвал действия по процесуално представителство, възложени му от о., за които не било уговорено и изплатено адвокатско възнаграждение, поради което изначално да е налице хипотезата на чл. 36 от ЗА. В съответствие с принципа за възмездност на адвокатския труд и при липса на договор между адвоката и клиента на основание чл. 36, ал. 3 ЗА възнаграждението на последния за изпълнената работа се определя от адвокатския съвет по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законово делегираното правомощие на адвокатския съвет е предназначено да замести лисващата воля на страните за възнаграждението и ограничено единствено до определяне неговия размер. При упражняването му той не действа като административен орган и взетото решение няма характеристиките на индивидуален административен акт по АПК, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК за инцидентно произнасяне от съда по валидността на административни актове. Необходима предпоставка за произнасянето от адвокатския съвет е липсата на постигнато съгласие между клиента и адвоката за дължимото за възложената и изпълнена работа възнаграждение.

Твърди, че адв.К.С. е поискал от адвокатска колегия П. да му определи възнаграждение за образуваните от него изпълнителни дела в полза на ****, като от АК – П. е отказано да бъдат определени възнаграждения на С. предвид сключените абонаментни договори с ****. Ищеца недоволен от решението на АК-П. е обжалвал същото пред Висшия адвокатски съвет, като докладчика по преписка № 233/2022г. на ВАС - адв. Д. В., поискал писмено от **** на **** информация относно сключения абонаментен договор № 48 от 01.06.2018г. с К. С. обхваща и образуваните от него изпълнителни дела. Такава информация е надлежно представена на ВАС, като са изпратени докладите на адв. С., който категорично сочи, че образувайки изпълнителните дела изпълнява абонаментния договор за правна защита от 01.06.2018 г. Информацията на **** е, че Висшия адвокатски съвет е потвърдил решението на Адвокатска колегия – П. за недължимост на допълнително възнаграждение на адв. К. С., тъй като същия е получавал ежемесечно възнаграждения по Договор от 01.06.2018г. Ето и защо ищеца не представя Решение на Адвокатска колегия – П. за определяне на адвокатско възнаграждение, а търси директно съдебна защита.

Твърди се, че съдът не може да замести волята на страните по договарянето на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, като присъди възнаграждение, определено от него. Законът за адвокатурата изрично предвижда, че липсваща воля по договарянето на възнаграждение може да бъде заместена само от адвокатския съвет по реда на чл.36, ал.3 от закона. Съдът не е в правомощията си да определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо се с доверителния си елемент и свободата на договаряне, в какъвто смисъл напр. Решение № 102 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 93762/2017 г., I. г. о. на ВКС и Решение № 208 от 22.06.2015 г. по т. д. № 3961/2013 г. на ВКС, II т. о.

Видно от представените писмени доказателства, ищецът има изрично пълномощно за всяко едно образувано изпълнително дело, съгласно текста на които адвоката - ищец се е задължил освен да представлява **** и да води делото до окончателното му приключване. Твърди, че **** не е оттегляла пълномощията на ищеца по процесиите изпълнителни дела. Видно обаче от приложените доказателства освен информация за номерата и длъжниците **** не е била известена при кой ЧСИ са образувани изпълнителни дела, тъй като не е получавала последващ отчет за извършена работа от страна на упълномощения адвокат. Видно от представените доказателства, част от делата са 3 прекратени с постановление на ЧСИ по реда на чл. 433, ал.2 от ГПК, по искане на взискателя, чрез адв. К. С., който в молбата изрично сочи, че действа като адвокат на ****, съгласно договор № 48/01.06.2018г. и пълномощно. Разноски за заплатено адвокатско възнаграждение така и не са поискани по изпълнителните дела, дори и към момента на действие на абонаментните договори.

Независимо от изрично уредената в сключените договори от 2018г. уговорка в чл.2.8 и начин на възложените за изпълнение действия, целящи да удовлетворят преследвания от възложителя интерес, съгласно която е следвало първо да представи отчет за извършена работа и евентуално да поиска изплащане на възнаграждение ако страните намерят, че същото не се обхваща от абонаментната такса, но ищеца не е сторил това, а е пристъпил направо към претендиране на суми по съдебен ред, като е образувал настоящото дело.