Акт от 28.01.2019, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ№221 гр. Сливница, 28.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД- ГР. СЛИВНИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осменадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 206 по описа на РС- гр. Сливница за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д.Г.С. е предявил срещу П.Е.С. положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 , предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 287 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично притезание в размер на 9700 лв., представляващо заплатената на отпаднало основание- при оттегляне на мандата по договор за поръчка от 03.08.2017 г., стойност за закупуването от чужбина от името на ответника за сметка на ищеца на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 01.11.2017 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в Заповед № 473 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.11.2017 г. по ч.гр.д. № 789/2017 г. по описа на РС- гр. Сливница.

В исковата молба се твърди, че ответникът се е занимавал с доставка на автомобили от чужбина, като през месец май 2017 г. ищецът влязъл в контакт с него и след проведени преговори между тях била постигната договорка ответникът да закупи за сметка на ищеца и докара лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“. В изпълнение на договореното ищецът предал на ответника сумата в размер на 9700 лв. представляваща цената на лекия автомобил, като му предал и сумата в размер на 1000 лв., представляваща разходите за доставката на същия до България. Твърди се, че по силата на уговореното между страните, ответникът е следвало да изпълни задълженията си по договора в срок до един месец. Сочи се, че, въпреки множеството разговори между страните, ответникът не изпълнил задълженията си, като на 03.08.2017 г. страните се срещнали и ответникът подписал разписка за предаването от страна на ищеца на сумата в размер на 9700 лв. и се задължил наново да достави автомобила в срок до 03.09.2017 г. Сочи се, че при срещата им ответникът върнал на ищеца сумата в размер на 1000 лв., която се уговорили да бъде заплатена едва при доставяне на автомобил. Предвид повторното неизпълнение от страна на ответника да изпълни задълженията си по договора, ищецът твърди, че е отправил до ответника нотариална покана, връчена му на 05.10.2017 г., с която е заявил, че счита договора за развален, като е предоставил на ответника и срок за връщане на предадената сума в размер на 9700 лв.

В срока по чл. 131 ГПК особеният представител на ответника- адв. А.В., назначена от съда с определение от 12.07.2018 г. на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който предявеният иск е изцяло оспорен като неоснователен. В отговора се твърди, че от приложените писмени доказателства не се установява по безспорен начин сключването между страните на договор за заем, както и условията на този договор. Сочи се, че в представената по делото разписка не фигурират основните елементи на договора, нито е посочен срок за доставка или връщане на сумата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

РС- гр. Сливница, III състав, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 287, предл. 2 ЗЗД, като обстоятелството, че с доклада съдът е квалифицирал иска във вр. с чл. 87, ал. 1 ЗЗД, не се отразява на релевантните за процеса на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест между страните, доколкото разпоредбата на чл. 87, ал.

1 ЗЗД въвежда и допълнителни изисквания за надлежното упражняване на потестативното право за едностранно разваляне на договора, но включва в себе си и изявлението за преустановяване на облигационната обвързаност между страните, което е достатъчно за надлежното упражняване на правото по чл. 287, предл. 2 ЗЗД.

При така релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника да е без правно основание (при отпаднало с обратна сила основание), т.е. с обратна сила да е бил прекратен годният юридически факт, пораждащ валидно правоотношение между страните в настоящото съдебно производство, т.е. да е била надлежно развалена възникналата между страните облигаторна връзка по силата на сключен между тях договор за поръчка. Тези три предпоставки трябва да бъдат доказани от ищеца, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е изпълнил точно и добросъвестно поръчката по твърдяното мандатно правоотношение, ведно с осъществяване на т.нар. отчетна сделка по смисъла на чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Твърдяната от ищеца мандатна сделка (договор за поръчка) представлява консенсуален, едностранен (когато е безвъзмезден), респ. двустранен (когато е възмезден), комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. При изпълнението на породените задължения по договор за поръчка възникват три отношения (две вътрешни и едно външно): 1. между довереника (мандатора) и доверителя (манданта)- то възниква с пораждането на мандатното правоотношение, по което мандантът възлага на мандатора да сключи сделка, респ. да извърши уговорените в договора правни действия с друго лице, от свое име, но за сметка на доверителя; 2. между мандатора и третото лице (външно)- то се характеризира с правното действие на съответната изпълнителна сделка, в настоящия случай- сключване на договор за покупко-продажба на МПС и 3. между мандатора и доверителя-с прехвърлянето на породените от изпълнителната сделка права и задължения мандаторът изпълнява изцяло своите задължения по договора за поръчка. Това прехвърляне на правата и задълженията от изпълнителната сделка се назовава в практиката отчетна сделка.

Следователно, при мандатната сделка за мандатора възникват две основни задължения- 1. да изпълни поръчката и 2. да даде отчет. Той трябва да изпълни поръчката без отклонения, като следва да прехвърли резултата от сключената изпълнителна сделка, за да могат правните й последици да се отразят в патримониума на доверителя- при т.нар. косвено представителство, какъвто е настоящият случай.

Спорно между страните е обстоятелството дали е възникнало процесното договорно правоотношение, по което е била изплатена процесната сума в размер общо на 9700 лв., за изпълнение на поръчката (закупуване на МПС- лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“) – арг. чл. 285 ЗЗД, който предписва, че доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката.

Законодателят не е предвидил форма за действителност на договора за поръчка, с който се поема задължение да бъде придобито за сметка на доверителя правото на собственост върху лекия автомобил- с аргумент от обратното основание от чл.

292, ал. 3 ЗЗД, поради което действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде учредено и в устна форма- при постигнато съгласие между страните по съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно правоотношение може да се установява с всички допустими от българския граждански процес доказателствени средства.

Ответникът не е оспорил в преклузивните срокове предствената по делото и подписаната от ответника разписка за получаване на 03.08.2017 г. на сумата в размер на 9700 лв. Основателно е възражението на особения представител на ответника, че от така представената по делото разписка не се установява основанието за имущественото разместване, но както беше посочено, доколкото договорът за поръчка е бъзвъзмезден за установяването на същия, както и за установяването на свързаните с него изпълнителна и отчетна сделка не важи ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК.

За установяване на сключения договор за поръчка ищецът е направил доказателствено искане да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане, което съдът е уважил, като с определението си за насрочване на делото се позовал и на практика на ВКС, поставена по реда на чл. 290 ГПК, а именно Решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 167/2011 г., IV г. о., ГК. В допълнение следва да се посочи, че посредством това доказателствено искане не се цели нито установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна (съобразно уредената в чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана за разпит на свидетели), нито установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. (съобразно уредената в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана за разпит на свидетели). Както бе изяснено, ищецът поддържа в исковата молба, че процесната сума е била предоставена на ответника по силата на сключения между тях договор за поръчка, без упълномощаване, а както вече бе посочено съгласно чл.

285 ЗЗД доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката. Тъй като не се поддържа, че твърденият от ответника договор за поръчка е двустранен, т.е. възмезден, не е налице уредената в чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК относителна забрана за установяване на факта на учредяване на мандатно правоотношение - със свидетели. В този смисъл е константната съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 59/6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4617/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 239/8.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7200/2014 г., IV г. о., ГК.

От показанията на свидетелката Гергана

Красимирова Борисова- приятелка на ищеца, се установява, че същата познава и ищеца, и ответника, като знае, че между тях е имало уговорка ответникът да докара на ищеца лек автомобил от чужбина, като известно време страните са си разменяли кореспонденция във връзка с избора на конкретна марка и модел.

Установява се, че ищецът е избрал ответникът да му закупи лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х3“ на стойност 9700 лв. Установява се, че на 03.08.2017 г., след като ищецът се е прибрал от работа, заедно със свидетелката преброили парите за автомобила и отишли до дома на ответника в гр. Сливница. Установява се, че ответникът е излязъл от дома си и се е качил в колата на свидетелката, където отново преброили парите ищецът му предал сумата в размер на 9700 лв., за което ответникът написал и разписка, като последният поел ангажимента да докара лекия автомобил до един месец. Установява се, че отделно е имало и уговорена сума за транспорт в размер на 1000 лв., но тази сума е била върната на ищеца, с уговорка да бъде платена след доставката на автомобила. Свидетелката сочи, че ответникът многократно се оправдавал с различни причини- поради това, че автовозът не се е напълнил, че е задържан на границата, но автомобилът така и не бил доставен.

От показанията на свидетеля Георги С.

Пешев- баща на ищеца, се установява, че той също е бил запознат с желанието на сина си да си закупи автомобил от чужбина, както и с обстоятелството, че закупуването ще стане от ответника П.С., на когото ищецът имал доверие, тъй като му бил приятел. Установява се, че самият свидетел е помогнал на сина си да събере сумата, като му е помогнал с 1000 лв., като по спомени на свидетеля стойността на лекия автомобил е била 9700 лв. Установява се, че свидетелят не е присъствал на предаването на парите, но е възприел, че една вечер през месец август на 2017 г. ищецът, заедно със свидетелката Борисова, са тръгнали към ответника, за да му дадат парите за автомобила. Свидетелят сочи, че колата не е била докарана, като ответникът си намирал различни оправдания за забавянето, вкл. че в автовоза е имало „мигранти“ и затова е бил спрян.