Определение № 255 от 09.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 255 гр. Пловдив, 09.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500319 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№14588/24.04.2024г. от "П.Б./Б. /" Е А Д против Определение № 839/29.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 113/2024г. по описа на Окръжен съд - П., с което се оставя без уважение молба вх. № 8303/07.03.2024 г. на П.Б./Б. / ЕАД за отмяна, на основание чл. 248 от ГПК, на Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС П. в частта, с която П.Б./Б. / ЕАД е осъдена да заплати на жалбоподателите „Е.Ш.М." ЕООД, А. Г. К. и И. В. К. сторените от тях за производството по чл.

278, вр. чл. 463 от ГПК разноски.

В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано., за което са изложени конкретни съображения. Формулирано е искане да се отмени Определение № 839/29.03.2024 г. по в.гр.д. № 113/2024г. по описа на Окръжен съд - П. като неправилно и да се уважите молба с вх.№ 8303/07.03.2024 г. на „П.Б.Б.“ ЕАД за отмяна на основание чл. 248 от ГПК на съдебно Решение № 161/02.02.2024 г., постановено по в.гр.д. № 113/2024г. по описа на Окръжен съд - П. в частта, в която П.Б./Б. / ЕАД е осъдено да заплати сума в общ размер на 2379 лева, представляващи направени от 1 жалбоподателите разноски.

В законния срок, отговори по жалбата са подадени от И. В. К., както и от А. Г. К. и „Е.Ш.М.“ЕООД, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, постановен в производство по реда на чл.248 ГПК, който на основание чл.248, ал.3 ГПК, подлежи на обжалване пред апелативния съд, доколкото такъв е редът за обжалване и на решението на окръжния съд съгласно чл.463, ал.2 ГПК. Като взе предвид доводите на жалбоподателя и становищата на насрещните страни, в съвкупност с материалите по делото, съдът прие следното:

В основата на отговорността за разноските по делата е принципът за възстановяване на вредите от непозволеното увреждане, като начинът на разпределението им е свързан с изхода на съответното производство. Така, съдът преценява между кого е спорът по същото, в каква степен е уважена претенцията на страната, повдигнала спора, както и в определени случаи какво е било поведението на насрещната страна и дали е дала повод за завеждане на делото.

В конкретния случай, производството по чл.463 ГПК пред окръжния съд, по което е постановено Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС – П., е образувано по повод жалби на длъжниците по изпълнението А. Г. К., ЕГН: ********** / жалба вх. № 24 286/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ / и И. В. К., ЕГН – ********** / жалба вх. № 24287/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ/, както и на длъжника, той и ипотекарния длъжник „Е.Ш.М.

„ ЕООД, ЕИК ********* / жалба вх. № 24287/18.12.2023 г. по описа на ЧСИ/ срещу извършено от ЧСИ Л.М., рег. №*** по нейно изп.д. №***/2022 г.

Разпределение от 12.12.2023 г., предявено на страните с Протокол от 15.12.2023г.

Жалбоподателят А. К. поддържа следните оплаквания:

В разпределението са включени и удовлетворени като вземания от първи ред / чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД / вземанията за такси и разноски, нямащи характер на привилегировани вземания по тази норма, тъй като не са направени за изпълнителния способ, чрез който е реализирана 2 разпределяемата сума / т. 6 от ТР № 2/26.06.2015 г. /;

С разпределението неправилно са удовлетворени публичните вземания на НАП – ТД– П. към длъжниците А. К., на същия в качеството му на ЕТ с фирма ЕТ „Е.Ш. – А. К.“ и на И. К. – тъй като разпределяемата сума е реализирана от публична продан на имот, собственост на Е.Ш.М. „ ЕООД, който е ипотекиран от дружеството само за обезпечаване на задълженията на К.и по договора за кредит с първоначалния взискател „ П.Б.Б. „ АД;

Поддържа се още да не е следвало изобщо удовлетворяване на публичните вземания на длъжниците по изпълнението, тъй като същото е единствено в правомощията на публичния изпълнител по реда на ДОПК, но не и на съдебен изпълнител по реда на ГПК.

Жалбоподателите И. К. и „Е.Ш.М. „ ЕООД твърдят незаконосъобразност на разпределението поради удовлетворяване с разпределяемата сума на публичните вземания на НАП – ТД – П. към длъжниците А. К., ЕТ „Е.Ш. – А. К.“ и И. К., с доводи, идентични с поддържаните в тази насока в жалбата на А. К..

Първоначалният взискател „П.Б.Б.“ АД, ЕИК ********** и присъединените по право Държавата чрез НАП – ТД – П. и ОбщИ. П., с вземания за незаплатени местен данък сгради, лихви за забава, такса битови отпадъци и лихви за забава, не са депозирали становища по жалбите.

Според мотивите на Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС – П., жалбите досежно удовлетворяване на притезанията на НАП ТД – П. към длъжника А. Г. К. в качеството му на физическо лице и като едноличен търговец с фирма ЕТ „ Е.Ш. – А. К.“ и към длъжника И. В. К. са основателни по поддържаните в тях доводи – продадения имот, ипотекиран от длъжника „ Е.Ш.М. „ ЕООД обезпечава само погасяването на вземанията на първоначалния взискател П.Б. АД по и във връзка с договора за кредит, така от стойността на този имот не могат да се погасяват задължения на длъжниците К.и към други взискатели, в.т. и публичните такива към фиска.

В мотивите на решението е прието за основателно и поддържаното в жалбата на длъжника А. К. оплакване за удовлетворено в първи ред / чл. 136 ал. 1 т. 1 от ГПК / вземане, неползващо се с тази привилегия. Посочено е, че това е вземането за таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 1 702, 32 лв., събрана върху платена от длъжниците извън изпълнението, но след 3 образуването му сума от 19 976, 65 лева и че това вземане на ЧСИ - съгласно разпоредбата на чл. 137 ал. 1 от ЗЗД, следва да се изплати след вземанията по т.6 на чл. 136 ал. 1 от ЗЗД.

Според ПОС, всички останали вземания, включени като ползващи се с първа по ред привилегия по чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД са правилно определени – направените от П.Б. АД разноски, както и таксите и разноските към ЧСИ, всички те индивидуализирани от ЧСИ по вид, основание и размер в разпределението и съгласно тази индивидуализация съставляващи такси и разноски във връзка с реализирания изпълнителен способ и като така вземания за удовлетворяване от първи ред.

При така изложените мотиви, окръжният съд е отменил обжалваното разпределение и е извършил ново такова.

Видно от същото, идентично с отмененото разпределение, като вземания от първи ред / чл. 136 ал. 1 т.1 от ЗЗД /, в полза на П.Б. са разпределени 480 лв. разноски по изпълнението.

Както в отмененото разпределение, така и в извършеното от окръжния съд, банката няма вземане от втори ред по чл. 136 ал. 1 т.2 от ЗЗД.

Съгласно отмененото разпределение, като вземане по чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД е посочено окончателно плащане на вземанията по изпълнителния лист на ипотекарния кредитор и първоначален взискател П.Б. „ АД – сумата 105 350, 59 лв. / главница, договорна лихва, наказателна лихва /. Идентично е положението и в извършеното от ПОС разпределение, в което като вземане от трети ред по чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД е посочено 105 350, 59 лв. - окончателно плащане на П.Б. АД.

С други думи, по отношение на разпределените в полза на първоначалния взискател „П.Б./Б. /“ ЕАД суми от събраната по изп. дело сума от 296 731, 85 лева, реализирана от публична продан на ипотекирания недвижим имот, собственост на длъжника „ Е.Ш.М.“ ЕООД, в двете разпределения няма разлика.

При това положение, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на първоначалния взискател „П.Б./Б. /“ ЕАД за плащане на сторените от жалбоподателите разноски в производството по чл.463, ал.1 ГПК.

4

Този извод е основан, на първо място, от изхода на спора относно законосъобразността на извършеното по изп. дело разпределение от 12.12.2023 г., предявено на страните с Протокол от 15.12.2023 г. на събраната сума 296 731, 85 лева, реализирана от публична продан на ипотекирания недвижим имот, собственост на длъжника „ Е.Ш.М. „ ЕООД, досежно първоначалния взискател „П.Б./Б. /“ ЕАД. Както се посочи по-горе, с отмененото разпределение, на последния са били разпределени същите суми, със същите по ред привилегии, както с извършеното впоследствие от ПОС разпределение с Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС – П.. В тази връзка, очевидно разпределението е било правилно и законосъобразно в тази част, относно разпределените на първоначалния взискател суми и цялостната му отмяна е била въпрос на процесуална техника от въззивния съд, а не резултат от извод, че е неправилно в тези части. Ето защо, изходът на делото в отношенията между жалбоподателите и първоначалния взискател не е в полза на първите, а дори напротив. Ето защо, в случая нормата на чл.78, ал.1 ГПК не може да намери приложение по отношение на взискателя „П.Б./Б. /“ ЕАД, поради което и не са налице предпоставки за осъждането му да заплати на жалбоподателите И. К., „Е.Ш.М.“ ЕООД и А. К. сторените в производството пред ПОС разноски от по общо 793 лв за адв. хонорари и такси.

С оглед горното, обжалваното Определение № 839/29.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 113/2024г. по описа на Окръжен съд - П., с което се оставя без уважение Молба вх. № 8303/07.03.2024 г. на „П.Б./Б. /“ЕАД за отмяна на основание чл. 248 от ГПК на Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д.

№ 113/2024 г. по описа на ОС - П. в частта, с която П.Б./Б. / ЕАД е осъдена да заплати на жалбоподателите „ Е.Ш.М. „ ЕООД, А. Г. К. и И. В. К. сторените от тях за производството по чл. 278 вр. чл. 463 от ГПК разноски, следва да се отмени, вместо което, доколкото молба вх. № 8303/07.03.2024 г. на „П.Б./Б. /“ ЕАД по чл.248 ГПК е основателна, ще се отмени Решение №161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС – П. в частта за разноските, с която е осъдена „П.Б. /Б./“ АД, ЕИК ********** да заплати на „Е.Ш.М.“ ЕООД, ЕИК *********, на А. Г. К., ЕГН: ********** и на И. В. К., ЕГН: ********** направените за делото разноски от всеки от тях в размер от по 793 / седемстотин деветдесет и три / лева.

5

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, в полза на „П.Б. /Б./“ АД, ЕИК ********** ще се присъдят сторените по производството разноски от 15 лв за държавна такса и 480 лв с ДДС за адвокатски хонорар, които „Е.Ш.М.“ ЕООД, ЕИК *********, А. Г. К., ЕГН: ********** и И. В. К., ЕГН: ********** ще бъдат осъдени да му заплатят.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №839/29.03.2024г., постановено по в.гр.д. № 113/2024г. по описа на Окръжен съд - П., с което се оставя без уважение Молба вх. № 8303/07.03.2024 г. на „П.Б./Б. /“ ЕАД за отмяна на основание чл. 248 от ГПК на Решение 161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на ОС - П. в частта, с която „П.Б./Б. /“ ЕАД е осъдена да заплати на жалбоподателите „ Е.Ш.М. „ ЕООД, А. Г. К. и И. В. К. сторените от тях за производството по чл.

278 вр. чл. 463 от ГПК разноски, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ Решение №161 от 02.02.2024 г. по гр.д. № 113/2024 г. по описа на Окръжен съд - П. в частта, с която е осъдено „П.Б. /Б./ АД, ЕИК ********** да заплати на „Е.Ш.М.“ЕООД, ЕИК *********, на А. Г. К., ЕГН: ********** и на И. В. К., ЕГН: ********** направените за делото разноски от всеки от тях в размер от по 793 /седемстотин деветдесет и три/ лева.

ОСЪЖДА „Е.Ш.М.“ ЕООД, ЕИК *********, А. Г. К., ЕГН: ********** и И. В. К., ЕГН: ********** да заплатят на „П.Б. /Б./ АД, ЕИК ********** сторените по настоящото производство разноски от 15 лв за държавна такса и 480 лв с ДДС за адвокатски хонорар.