Решение № 3518 от 30.07.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3518 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. Н.А при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. Н.А Административно наказателно дело № 20241110200989 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. Г. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-029520/06.12.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят твърди, че нормата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е бланкетна, но както в АУАН, така и в НП не е посочена конкретната неизправност от фактическа и правна страна, което представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че нарушението не е доказано, след като не е извършен технически преглед и замерване на съответствието на нивото на шума с допустимите стойности. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. В депозирана молба от процесуалния му представител адв.

И. Марков се поддържа жалбата по изложените съображения. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в 1 откритото съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк.

Христов се излагат доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 18.11.2023 г., около 15.24 часа, в гр. София, И. В. Г. управлявал лек автомобил „*****“ с рег. № ****** по бул. „Пернишко шосе“ с посока на движение от с. Драгичево към гр. София, когато бил спрян за проверка от свидетелите И. В. Н. и А. И. Т. – служители на ОПП-СДВР. При извършена визуална проверка полицейските служители не установили наличието на шумозаглушителна уредба в задната част на автомобила. С оглед на това свидетелят И. В. Н. – на длъжност мл. Автоконтрольор в ОПП-СДВР, приел, че управляваното от Г. МПС е технически неизправно, поради което съставил срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1121456/18.11.2023 г. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Нарушителят подписал акта с отбелязване, че има възражения. Такива обаче не постъпили в писмен вид в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал обжалваното НП № 23-4332-029520/06.12.2023 г., с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на И. В. Г. била наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. НП било връчено на 21.12.2023 г.

На 06.01.2024 г. процесното МПС „*****“ с рег. № ****** преминало периодичен преглед за техническа изправност на ППС с отбелязване за съответствие на шум, след като изтекъл предходния преглед от 05.01.2023 г. с идентични констатации.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И. В. Н., А. И. Т. и Е.В.П., както и от писмените 2 доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка картон на водача Г., заповед № 513з-10688/03.12.2021 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи, акт за встъпване в длъжност, удостоверение за техническа изправност на ППС от 06.01.2024 г., вносна бележка от 30.11.2023 г., СРМПС с рег. № ******, удостоверение изх. № 19 от 19.04.2024 г. от управителя на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД, протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 05.01.2023 г. и протокол за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 06.01.2024 г.

От показанията на свидетелите Н. и Т. се установяват обстоятелствата относно извършената от тях проверка и процедурата по съставяне на АУАН, като съдът ги кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви.

Полицейските служители единодушно заявяват, че липсата на шумозаглушителна уредба са установили чрез визуален преглед под задната част на автомобила, като не са извършвали замерване на шума от МПС.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката П., която е присъствала на полицейската проверка и има добре съхранен спомен за хода на същата.

От приложеното по делото удостоверение изх. № 19 от 19.04.2024 г. от управителя на „МОТО ПФОЕ“ ЕООД се установява, че процесният лек автомобил е оборудван заводски с една шумозаглушителна уредба, разположена под рамата, в задната му част. Видно от отразеното в протоколите за извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС от 05.01.2023 г. и от 06.01.2024 г. нивата на шум са съответствали на изискванията за техническа изправност на ППС.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и 3 компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжности и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешни работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Действително, касае се за бланкетна разпоредба, но от фактическа страна както в АУАН, така и в НП е посочено с необходимата конкретика какво контролните органи са приели за техническа неизправност – „без шумозаглушителна уредба (липсва задно гърне)“, като е посочено и че същата е приета за значителна такава (макар и да не е отразена конкретната хипотеза на чл.10 от ПППЗДвП и § 6, т.

72 от ДР на ЗДвП, в която е посочена легалната дефиниция за значителна неизправност). С оглед на това съдът намира, че допуснатото нарушение при посочване на правната квалификация на нарушението, не е от категорията на съществените, тъй като не е препятствало жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му и да организира защитата си, което е сторил в настоящото производство.

Съдът обаче намира, че в хода на производството не се доказа извършването на нарушението. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.

Липсата на шумозаглушителна уредба сама по себе си не е предвидена като техническа неизправност, а единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. От доказателствата по делото се установява, че нивото на шум от процесното МПС изобщо не е било замерено, а единствено е извършена визуална проверка от полицейските служители. С оглед на това съдът е изправен пред невъзможност да извърши преценка нивото на шум от двигателя на процесното МПС съответствало ли е на предписаните нормативни стойности. В това отношение следва да се отбележи, че не намира приложение разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, доколкото с доказателствена сила съгласно тази разпоредба се ползват конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност, които съответният акт описва, каквито в случая не са изложени. С оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде 4 отменено като необосновано.

Жалбоподателят има право на разноски предвид основателността на подадената жалба. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, адвокатското възнаграждение в размер на 500 лева е заплатено изцяло и в брой. Следва да бъде уважено направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност, тъй като така определеният размер от една страна не съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а от друга – на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, който се явява съответен на предоставения обем на защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-029520/06.12.2023 г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП на И. В. Г. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И.

В. Г., ЕГН *** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5