Решение № 23074 от 19.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23074 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110131391 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск от Т. М. В. (ищца) срещу „Софийска вода” АД (ответник) с правно основание чл. 439 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за установяване по отношение на ответника, че ищцата не дължи следните суми: сумата в размер на 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. 15.06.2014г., както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248630401791 по описа на ЧСИ Сия Х., с рег. № 863, район на действие СГС.

Ищцата Т. М. В. твърди, че е получила съобщение с изх. № 31236/29.04.2024 г. от ЧСИ С. Х., рег. № ..., за образувано срещу нея изпълнително дело № 20248630401791 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.01.2015г. от СРС на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, за събиране на посочените по-горе суми. Посочва, че в съобщението било отбелязано, че дължи следните суми на ответника, възлизащи в общ размер от 6268,12 лв., от които 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014 г. до 29.04.2024 г. в размер на 2053,46 лв., мораторна лихва в размер на 927,53 лв., присъдени разноски в размер на 392,31 лв., разноски по изпълнителното дело в размер на 50 лв., както и такси по тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители в размер на 821,30 лв. Пояснява, че със същото съобщение била уведомена, че са наложени запори върху всички нейни банкови сметки, върху трудовото й възнаграждение, както и върху пенсията, която получавала. Релевира, че не дължи плащане на горепосочените сумите, поради изтекла 1 погасителна давност - факт, настъпил след издаване на изпълнителното основание.

Обяснява, че след справка при ЧСИ С. Х., е установила, че изп. дело № 20248630401791 се предхожда от изп. дело № 738 от 2015 г. по описа на същия ЧСИ, по което счита, че от 27.03.2017 г. не са извършвани никакви действия по принудително изпълнение спрямо ищцата. Навежда доводи, че по тази причина давността не е прекъсвана съгласно чл. 116, б.

„в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Счита, че вземането на ответника е за периодични плащания, поради което приложимата спрямо него погасителна давност е тригодишна. Релевира, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност, е извършено на 27.03.2017 г., на която дата ответникът е поискал извършване на изпълнителни действия - насрочване за 31.07.2017г. на опис, оценка и изземване, за което действие ищцата била уведомена на 27.07.2017г. чрез залепване на уведомление. Позовава се на Тълкувателно решение 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС и твърди, че моментът, от който започва да тече тригодишната погасителна давност относно вземането на ответника, е настъпването на прекратяването на висящността на изпълнителния процес по силата на закона, която твърди, че е настъпила на 28.03.2019 г., когато е изтекъл двугодишен срок от последното поискано изпълнително действие и е настъпила перемпция. Релевира, че ако се докаже законосъобразно насрочване и извършване на опис, оценка и изземване на вещи, то двугодишният срок за настъпване на перемпция е започнал да тече на 10.08.2017г. изтеклия срок за получаване на книжата по чл. 47, ал. ГПК, в който случай висящността на изпълнителното дело била прекратена на 10.08.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Позовавайки се на посочената тълкувателна практика, твърди, че погасителната давност за вземанията, посочени по-горе, е настъпила най-рано на 28.03.2022г. или найкъсно на 10.08.2022г., с изтичането на три години, считано от настъпването на перемпция по първото образувано изпълнително дело. При тези доводи моли да се признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи следните суми: 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г., както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248630401791 по описа на ЧСИ Сия Х., с рег. № 863, район на действие СГС. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът - „Софийска вода“ АД, е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва иска. Твърди, че на 20.02.2015 г. по изп. дело 738/2025 г. по описа на ЧСИ С. Х. е депозирана молба от взискателя с искане за предприемане на изпълнителни действия, като навежда доводи, че съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД давността относно вземането по изпълнителния лист, издаден по гр. дело № 48798/2014 г., е прекъсната. Допълва, че с приемането на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение давностните срокове са спрели да текат за периода на действие на обявеното извънредно положение. При тези доводи счита, че давността за погасяване на вземането не е изтекла към датата на образуване на второто ново изпълнително дело. Моли за отхвърлянето на иска. Представя доказателства и прави доказателствени искания. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като 2 кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.

Правно легитимирани страни по иска са страните в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен, като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на съдебното дирене факти.

За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже пълно и главно наличието на съдебно изпълнително основание за процесното вземане, въз основа на което е образувано посоченото изпълнително дело № 20248630401791 по описа на ЧСИ С. Х., началния момент на погасителната давност, от който е изтекъл период от време в размер на три години, в рамките на който кредиторът е бездействал по отношение събиране на вземането.

В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, които спират или прекъсват погасителната давност на вземането му, в това число подаването на молба с искане за предприемане на изпълнителни действия от 20.02.2015г.

Обявени за безспорни между страните са обстоятелствата, че срещу ищцата Т. М. В. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д., с който е осъдена да заплати на ответника следните суми: 2023,52 лв., представляваща главница за потребена вода за периода 16.07.2009 г. - 11.07.2014 г., законна лихва върху главницата за периода от 05.09.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 927,53 лв. за периода 15.08.2009г. - 15.06.2014г., както и присъдени разноски в размер на 392,31 лв., за които суми е издаден изпълнителен лист от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. № 48798/2014г. по описа на СРС, 72 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по същото ч.гр.д.; че въз основа на издаденият изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 738 от 2015 г. и изпълнително дело № 20248630401791 и двете по описа на ЧСИ С. Х., с рег. № ..., район на действие СГС.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес по реда на чл. 422 ГПК. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта се стабилизира /“влиза в сила“ по терминологията на закона/, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти, са основанията на иска по чл. 424 ГПК - новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти.

Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се предвиждаше възможност за предявяване искове - чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. Съгласно сега действащия ГПК обаче с изтичане на 3 преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Аргумент в полза на това разбиране е и разпоредбата на чл. 371 ГПК, която допуска в производството по търговски спорове възражение за прихващане да се прави до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Не може да се прави аналогия с вземания, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.). Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо приравняването им.

Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Поради това съдебната практика, постановена във връзка с несъдебните изпълнителни основания, не може да се прилага по аналогия по отношение на заповедите за изпълнение, издадени по реда на новия ГПК, стабилизирали се поради неподадено възражение от длъжника. Съгласно разясненията, дадени с мотивите към т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.