Решение № 3389 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3389 гр. П., 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330117670 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с исковата молба от ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.“ ЕАД, с ЕИК: 000694286 против Община Пловдив, с ЕИК: 000471504, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410 ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 575,07 лева, представляваща изплатено по застраховка „******“ обезщетение за настъпило на ****** г. застрахователно събитие при движение по ул. „******“ в гр. П., вследствие на преминаване на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че в срока на застрахователното покритие по сключен договор за имуществено застраховане по застраховка „******“ е настъпило застрахователно събитие, а именно пътно транспортно произшествие /ПТП/, вследствие на преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ул. „******“ в гр. П., вследствие на което са настъпили щети на застрахования от ищеца лек автомобил марка „******“, с рег. № ******, собственост на М.С.Х..

Ищецът сочи, че отговорност за настъпилите вреди носи ответника Община Пловдив, тъй като същата отговаря за ремонта и поддържането на пътя. Ищецът също така счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение в негова полза е настъпило регресно в размер на заплатената 1 сума, за която претендира и законната лихва. Претендира се и присъждане на направените по дело разноски.

В законоустановения срок по Чл. 131 от ГПК ответника Община Пловдив е депозирал писмен отговор на исковата молба, като с отговора се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага се, че от приложената по делото застрахователна полица не са видими подписите на страните по застрахователните правоотношения, което според ответника води до невъзможност да се прецени авторството на документа. Както и дали същият представлява окончателно изявление на лицата, от които изхожда.

Възразява се, че приложените от застраховката общи условия не са подписани, от което не би могло да се изведе извод за приемане на същите условия от страна на застрахованото лице, което било необходима предпоставка при сключването на застрахователен договор при общи условия. Възразява се, че по делото липсват доказателства за поведението на водача на МПС, както и дали същият не е допринесъл за настъпилото ПТП с неправилни действия.

Оспорват се представените платежни нареждания, както и механизма на настъпване на ПТП. Излагат се подробни съображения относно направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния резултат.

Претендират се и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД 2 гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

По делото не е спорно, че лицето М.Х. е собственик на лек автомобил „******“, модел „******“, с рег. № ******. Това се установява и от представената по делото застрахователна полица № ******, където същата е вписана като собственик, а свидетелят Б. Х. – като ползвател на процесния лек атомобил.

От представената по делото застрахователна полица „******“ с № ****** при ищцовото дружество ЗЕАД „Булстрад В.И.Г.” АД се установява, че увреденият автомобил „******“ с рег. № ******, собственост на М.Х. е застрахован при ищеца по автомобилна застраховка „Каско“ със срок на валидност на застрахователната полица от ****** до ******.

Следователно от така представените доказателства се установява, че увреденият автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по валидно сключена имуществена застраховка „******“, която е била валидна към датата на настъпване на твърдяното пътно-транспортно произшествие – ****** г.

Установява се, че всички вноски по застрахователната премия са били изцяло заплатени от застрахования към датата на настъпване на произшествието . В тази насока е и заключението на вещото лице С. К. по допуснатата от съда ССчЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено.

3

Следователно, при приложение на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която освен ако е угово****** друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея - при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от ****** г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на увредения автомобил имуществена застраховка. Ето защо, не се споделят възраженията на ответника за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение.

От представените в производството по делото доказателства се установява, че по уведомление за щета от водача на застрахования автомобил, при ищцовото дружество е образувана щета № ******, по която щета е изготвен опис – заключение на установените вреди като е направена калкулация за сумата от общо 575, 07 лева.

От представените по делото доказателства се установява, че ремонтът на лекия автомобил е възложен на „Ауто Ташев“ ООД от страна на ползвателя на автомобила, като последният е отремонтиран за сумата от 575, 07 лева.

Установява се, че застрахователното обезщетение от 575, 07 лв. е заплатено от страна на ищеца с платежно нареждане от 19.02.2019г.

Осъществяването на застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително със свидетелски показания и експертно съдействие чрез изслушване на експертиза.

В случая не е съставен протокол за ПТП по реда на чл. 125, ал. 1, ЗДвП.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля Б.

Х., който свидетелства пред съда, че преди 5 години имало инцидент, с автомобил „******“, собственост на съпругата му. Посочва, че при движение в гр. П., на кръстовището на ******, при ляв завой, идвайки от магазин „******, автомобилът попаднал в необозначена дупка или шахта на пътното платно, като имало увреждане на гума и джанта. За случая подал декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „******“, след което от страна на застрахователя – ищец бил извършен оглед и била заведена щета, след което бил насочен към сервиз за отрстраняване на повредите. МПС било закарано на собствен ход до сервиза, като обезщетението било заплатено директно на автосервиза.

Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно случилото се.

От тези гласни доказателствени средства се установява, че на ****** г. при движение в гр. П., по ул. „******“, на кръстовището с ул. „******“, лек автомобил „****** ******“ с рег. № ******, управляван от свидетеля Б. Х., преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили щети по предна дясна гума и джанта на лекия автомобил.

4

Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл е Решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г., I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т.д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 98/25.06.2012 г. по т.д. № 750/ 201 1г. на ВКС, II ТО.

В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.