Решение № 264 от 25.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иванка Ангелова

Членове:

Красимир Машев

Златина Рубиева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20211000500218 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260053 от 20.10.2020г., постановено по гр.д. № 801/2019г., Софийски окръжен съд, ГО, 3 състав е отхвърлил исковете, предявени от Д. К. против Районен съд Сливница за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ, вр. чл.9а от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, с цена 399 500 евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.11.2014г. – датата на нейното отнемане в полза на държавата.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Д. К., чрез процесуалния му представител, с възражения, че е неправилно, поради нарушение на правото на ЕС и необосновано. В жалбата се релевира възражение, че първоинстанционният съд, като не се е съобразил с практиката на Съда на ЕС, нито с практиката на Европейския съд по правата на човека, сам е извършил нарушение както на правото на ЕС, така и на чл.17 от Хартата на основните права на ЕС и на чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изразява се становище, че Регламент (ЕО) 1889/2005 от 26.10.2005г. не допуска държавите-членки да предвиждат като санкция отнемане/конфискация на недекларираните пари. Допълва се, че ако европейският законодател е искал да предвиди възможността за въвеждане на такава санкция от страна на държавите-членки, той е щял да го предвиди изрично. Поддържа се твърдение, че напротив, европейският законодател е посочил, че държавите1 членки следва да предвидят санкции, съразмерни на нарушението за недеклариране, които видно от практиката на СЕС, дори не могат да бъдат в размер на 60% от недекларираната сума, а на още по-силно основание не могат да бъдат отнети парите или да бъдат отнети парите кумулативно с налагане на друга санкция – дело R. M. Ch., С-255/14. Сочи се, че в този смисъл са и насоките, дадени от компетентните генерални дирекции на Европейската комисия при изготвяне на Законопроекта за изменение на Валутния закон, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 13.06.2011г., както и в последния законопроект за изменение на Валутния закон внесен в НС на 02.12.2019г. от МС, със сигнатура 902-01-64. Релевира се оплакване, че доколкото първостепенният съд е отказал да се съобрази със задължителната за него практика на СЕС, той неправилно е приел, че не е налице увреждане от страна на РС-Сливница, произтичащо от Правото на Съюза, като същият изобщо не е изследвал предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, а именно: нарушена правна норма от правото на ЕС, която предпоставя права на частноправни субекти; нарушението да е достатъчно съществено; да е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и настъпилите вреди. В жалбата се сочи, че в конкретния случай и трите условия за реализиране на отговорността на държавата, в лицето на РС-Сливница, са изпълнени. Поддържа се становище, че независимо, че е било постигнато споразумение между ищеца и Районна прокуратура-Сливница за решаване на делото в рамките на образувано съдебно производство, с оглед разпоредбата на чл.251, ал.2 НК отнемането на парите на практика не е подлежало на свободно договаряне. Релевира се довод, че отнемането на парите от подсъдимия е било наложено едностранно като клауза, неподлежаща на договаряне, произтичаща от императивна законова разпоредба, противоречаща на правото на Съюза. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло като неправилно обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да осъди Районен съд-Сливница да заплати на Д. К. сумата в размер на 399 500 евро с левова равностойност 781 354,08лв., представляваща претърпяна от него имуществена вреда, вследствие нарушение на правото на Съюза чл.4, §3 ДЕС и чл. 9, §1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.11.2014г. - датата на нейното отнемане в полза на държавата до окончателното й изплащане. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Районен съд-Сливница, с който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено като правилно и обосновано.

Прокурорът от С. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени 2 събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявен иск с правна квалификация чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора за Европейския съюз. /ДЕС/ и чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент и на Съвета, относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Това е специален ред, предвиден във вътрешното законодателство, за разглеждане на искове, свързани с отговорността на държавата за вреди от незаконни актове и действия на нейни органи и длъжностни лица. Касае се за обективна отговорност, при която се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/.

Ищецът по делото-Д. К. е посочил в исковата молба, че ответникът РССливница му е причинил имуществени вреди в резултат на неприлагане на правото на ЕС при осъществяване на правораздавателна дейност. Посочил е, че на 06.11.2014г., преминавайки през Митнически пункт-Калотина, не е декларирал сумата от 399 500 евро, като по образуваното НОХД № 686/2014г. по описа на РС-Сливница, на основание чл. 251, ал. 1 НК, е било постановено определение № 249 от 10.11.2014 г. за одобряване на споразумение, с което му е било наложено наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, като недекларираната сума, предмет на престъплението, е била отнета в полза на държавата, съгл. чл. 251, ал. 2 НК. Посочил е, че с това е нарушен чл. 4, §3 от ДЕС, чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент и на Съвета, относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, като му е причинена имуществена вреда в размер на 399 500 евро.

Изложил е твърдения, че СЕС се е произнесъл в преюдициално производство по инициатива на РС-гр. Свиленград относно съвместимостта на чл. 251, ал. 1 и ал. 2 НК с правото на ЕС, като с определение по дело С 707/2017 г. е приел, че не се допуска национална правна уредба, която като санкция за неизпълнение на задължението за недеклариране по чл. 3 от този Регламент, предвижда, от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, тъй като е несъразмерно тежко и следва да отговаря за претърпените от него вреди на същото основание. Претендирал е осъждане на ответника да заплати сумата от 399 500 евро с левова равностойност 781 354.085лв. - имуществени вреди от нарушение на общностното право, ведно със законната лихва 10.11.2014г. – датата на нейното отнемане до окончателното плащане.

3

С влязло в сила определение Софийски окръжен съд е прекратил производството по отношение на ответника Народно събрание.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че с подписаното споразумение ищецът /в качеството си на подсъдим/ се е съгласил да настъпят правните последици от него. Посочил е, че отнемането на сумата 399 500 евро в полза на Държавата е елемент от одобреното споразумение, поради което е направил извод, че не е налице увреждане тогава, когато увреденото лице е изразило волеизявление да понесе щетите. В заключение е посочил, че не е налице основание за ангажиране отговорността на Районен съд - Сливница за вреди.

Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 от ГПК, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, ето защо дължи произнасяне по съществото на спора, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е ограничен, съгласно нормата на чл.269, изр. 2 от ГПК.

Не се спори между страните, а и от представените доказателства по делото се установява, че при преминаване на българската граница на 06.11.2014 г. при Митнически пункт - Калотина ищецът не е декларирал пред митническите органи сумата от 399 500 евро, които били открити при преглед на лицето. Валутата била иззета с протокол за оглед на местопроизшествие и било образувано досъдебно производство /ДП/. За извършеното деяние, с одобрено на основание чл. 382 от НПК споразумение от 10.11.2014 г. по нохд № 686/2014 г. по описа на РС Сливница, ищецът бил признат за виновен в нарушение на разпоредби от Валутния закон /ВЗ/ и на Наредба № Н - 1 от 01.02.2012 г. на министъра на финансите, за което на осн ование чл. 251, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок, а на основание чл. 251, ал. 2 от НК недекларираната сума в размер на 399 500 евро, предмет на престъплението, била отнета в полза на държавата.

С оглед становищата на страните, спори се по въпроса дали предвидената в българската правна уредба санкция по чл.251, ал.2 НК /ред.

2015г./, предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на престъплението, противоречи на уредената в общностното право възможност за санкциониране при неизпълнение на задължението за деклариране.

Отговорността за нарушаване правото на ЕС се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки, посочени в решения на Съда на ЕС (Frankovich and others v.Italian Stare; Brasserie du pecheur SA и Factortame Ltd от 05.03.1996г. дела С-46/93 и С-48/93; Kobler от 30.09.2003г., дело С-224/2001): 1/нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, 2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/ да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

Регламент /ЕО/ №1889/2005 от 26.10.2005г. на Европейския парламент 4 и на Съвета /наричан по-долу за краткост „Регламента“/ установява хармонизирани норми за контрол на движението на пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, с цел предотвратяване, възпиране и избягване на изпирането на пари посредством въвеждането на принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро, което позволяла събирането на информация за тях.

Според член 4, § 2 от Регламента „Ако задължението за деклариране, предвидено в член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство“.

Съгласно член 9, § 1 от Регламента „Всяка държава-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл. 3. Тези санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.

С тези разпоредби се предоставят права на частноправните субекти, а именно – право на правно очакване за временно задържане на недекларираната сума при определени условия и право на съразмерна на извършеното престъпление санкция. Следователно при извършено престъпление, съобразно чл. 9, §1 от Регламента, държавата-членка следва да предвиди за съответното нарушение санкции в съответствие с посоченото, които да изпълнят посочените по-горе критерии, т. е. да не са прекомерни съобразно извършеното нарушение.