Решение № 17456 от 29.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17456 гр. София, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря СИМОНА В. С.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110148857 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

С искова молба вх. № 263672/18.08.2024г. ищецът ********* е предявил против ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149, ал.1, вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че двамата ответници дължат на ищеца при условията на разделност и при равни квоти от по 1/2 част за всеки следните суми: сумата от 4061,99 лева, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. **********, аб. № *****, ведно със законната лихва за периода от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането; сумата от 514,89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г.; сумата в размер на 55,66 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,26 лева, представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 11.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия, доставяна до топлоснабден имот, съставляващ апартамент № 6, находящ се в *********, аб. № *****, собственост на ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г..

Ответниците били клиенти на топлинна енергия в качеството им на собственици на процесния апартамент, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от ********* на потребители за битови нужди в гр. София, 1 одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г, ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството ***********, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г., действащи чрез назначения им особен представител – адвокат И. Г. от САК, са подали отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на предявените срещу тях искове. Оспорват наличието на обигационно правоотношение с ищеца, като в тази връзка сочат, че през процесния период не са били собственици или ползватели на топлоснабдения имот, като такъв извод не можел да се формира от представените към исковата молба писмени доказателства. Сочат, че имотът, до който се твърди да е доставяна топлинна енергия, не е в експлоатация, доколкото в документите към исковата молба липсвали данни за потребление на топлинна енергия за подгряване на топла вода. Била налице и хипотезата на чл.62 ЗЗП, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия без нарочно искане от потребителя; нямало и доказателства за ползвана енергия. Нямало доказателства абонатната станция да е въведена в експлоатация и това обстоятелство не можело да се установи от списъка на етажните собственици, като в тази връзка оспорват годността на общия топломер. Доколкото имотът не е ползван, то нямало как да се приеме, че е доставяна топлинна енергия. Оспорват през процесния период показанията на отоплителните уреди да са били измервани надлежно, както и размера на претендираните вземания, който не бил съобразен с реалното потребление. Наведено е и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Молят предявените главни искове да бъдат отхвърлени, както и съединените с тях искове за лихви, предвид техния акцесорен характер.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – *******.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено заповедно дело № 16511/2024г. по описа на СРС, 27 състав, съгласно което по заявление вх.№ 92790/20.03.2024г. е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците С. Д. Г. и М. Б. Г. да заплатят разделно при равни квоти от 1/2 на заявителя ********* сумите, както следва: сумата от 4061.99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ******, аб.№ *****, ведно със законната лихва от 20.03.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 11.03.2024 г. в размер на 514.89лв., главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 55.66лв., ведно със законната лихва от 20.03.2024г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 11.26лв. за периода от 16.07.2021г. до 11.03.2024г., както и разноски по делото в размер на държавна такса от 92,88лв., както и юрисконсултско възнаграждение от 50лв. Длъжниците са уведомени за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 18.07.2024г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу С. Д. Г. и М. Б. Г., като е представил такива на дата 16.08.2024г.

По делото е приет препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, от който се установява, че на 21.01.1991г. ответниците С. Д. Г. и М. Б. Г. са придобили правото на собственост върху процесния имот – апартамент № 6, находящ се на адрес: *********.

2

Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС и договор от 17.05.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в ********, е избрало и възложило на ***** да извършва дяловото разпределение на енергията.

Ищецът е представил съобщение към фактура № 1019453215/31.07.2022г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2022г. възлиза на сумата от 2164,27 лева. Представено е и съобщение към фактура № 1026013730/31.07.2023г., в което е отразено, че стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2022г. – 30.04.2023г. възлиза на сумата от 1944,38 лева.

Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че служебно е начислявана топлинна енергия за отопление на имота поради неосигурен достъп, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такава за подгряване на топла вода (отново служебно поради неосигурен достъп). Приети са и два броя протоколи за отчет, от които е видно, че клиентът не е осигурил достъп за отчет на уредите в апартамент № 6.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен счетоводител в сградата е бил *****, което дружество е издавало изравнителни сметки. През процесния период в имота е имало 2 броя отоплителни тела с ИРРО, щранг-лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода. За имота е начислявана служебно енергия за отопление поради неосигурен достъп, като същото се отнася и по отношение на топлинна енергия за подгряване на вода, като начислението е правено на база брой лица, като в случая е 1 лице.

Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 4062,04 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответниците за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответниците, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че ********* е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – 3 етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.