Решение № 215 от 29.11.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Плевен, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря а. Г. П. в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600509 по описа за 2022 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е СЛЕД ПОСТАНОВЕНО РЕШЕНИЕ ОТ АСВ.ТЪРНОВО ПО РЕДА НА ЧЛ.425,АЛ.1,Т.1 ОТ НПК.

С решение №81 от 23.06.2022г.,постановено по наказателно дело за възобновяване №157/2022г. по описа на АС-В.Търново, е възобновено ВНОХД №682/2021г. по описа на ОС-Плевен,отменено е решение №47/09.03.2022г.,постановено по ВНОХД№682/2021г. по описа на ОСПлевен.Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Плевен от стадия на съдебно заседание.Образувано е ВНОХД №509/2022г. по описа на Пл.ОС.

С присъда №41/29.06.2021г., постановена по НОХД №1612/2020г, РСПлевен е признал подсъдимия И. И. Д., ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.08.2017г. в с.***, ОБЛ.***, ул.„***“, причинил на П. И. П., ЕГН **********, от същото село тежка телесна повреда, изразяваща се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното съдържимо, довели до постоянна слепота на дясното око – престъпление по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК, го осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отложил изпълнението му за срок от три години.

Осъдил е на основание чл.45, ал.1, вр. с чл.51 от ЗЗД подсъдимия И. И.

Д., да заплати на П. И. П., ЕГН********** от с.***, ОБЛ.***, сумата от 1

538,20лв., представляваща обезщетение за причинени вследствие на деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от ТДТ подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Плевен, сумата в размер на 50лв., представляваща държавна такса, върху уважената част на иска за претърпени имуществени вреди в размер на 538,20лв.

Осъдил е на основание чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД подсъдимия да заплати на П. И. П. от с.***, ОБЛ.***, сумата от 25000лв, представляваща обезщетени за причинените вследствие на деянието по чл.128, ал.2 вр. ал.1 от НК, неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от момента на увреждането – 13.08.2017г., до окончателното й изплащане.

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК, вр. с чл.2 от ТДТ подсъдимия да заплати по сметка на Районен съд Плевен, сумата в размер на 1000лв., представляваща държавна такса, върху уважената част на иска за претърпени неимуществени вреди в размер на 25000лв.

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати направените от частния обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2300лв.

Осъдил е на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия да заплати направените разноски в размер на 74,06лв. по сметка на ОДМВР-гр.Плевен и в размер на 260лв. по сметка на Районен съд Плевен.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от подсъдимия И. Д., чрез защитника си –адвокат Е. Б.. В последствие са постъпили и допълнения към нея по същество, в която се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда.С допълнителната въззивна жалба са конкретизирани и се посочват конкретни правни норми от НПК. Жалбоподателят оспорва авторството на престъплението,сочи, че неправилно е признат за виновен по повдигнатото обвинение. Направено е искане за назначаване на повторна СМЕ и разпит на допълнителни свидетели, които настоящата въззивна инстанция е оставила без уважение с надлежно определение. Сочи се, че показанията на пострадалия П. са предположения, доразвити и от съда в мотивите. Посочват се първоначалните данни за инцидента, където се споменава за удар с желязо, а не с юмрук.Жалбоподателят счита, че приетия от първоинстанционния съд механизъм на причиняване на увреждането е невъзможен. Подробно излага доводи за невъзможност подсъдимият да спре машината, която е карал, да настигне пострадалия и да го удари. Сочи за допуснати от първоинстанционния съд особено съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата по делото. Твърди, че мотивите са повърхностен прочит на доказателствата, ползващи обвинението и в частност, показанията на пострадалия П.. Навежда доводи и за нарушение на материалния закон. Сочи, че ако подсъдимият е извършил деяние, то то не е умишлено. В подкрепа на това твърдение цитира част от заключението по СМЕ, според която ударът е предизвикал вътрешно очно налягане довело до загуба на окото.Според описания механизъм за удар отзад, може да се 2 направи обоснован извод, че този удар е без ясно възприятие къде ще попадне, че това ще доведе до повишено вътрешно очно налягане и съответно до загуба на зрението. Навежда доводи за нарушение на материалния закон и в частта на наложеното наказание, което според подсъдимия и защитата е несправедливо. Акцентира се на добрите характеристични данни на подсъдимия, трудовата му ангажираност и липсата на други противоправни и противообществени прояви. Моли окръжният съд да отмени и да постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение за причиняване на тежка телесна повреда. Алтернативно моли въззивният съд да върне делото на първата инстанция. В случай, че въззивният съд приеме за доказано обвинението, иска да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК и ОС да намали размера на наказанието.

Жалбоподателят навежда твърдения за тенденциозност на присъдата, липса на пряка видимост, като също оспорва механизма на причиняване на увреждането. С жалбата от подсъдимия по същество се оспорва и конституирането на П. П. като страна в процеса. Твърди, че такова искане не е направено. Прави се оплакване по повод организацията на деловодството и регистратурата на РС- Плевен, във връзка с подадената жалба от П. П., чрез адвокат Г. А..

В съдебно заседание е направено искане за отвод на настоящия въззивен съдебен състав на осн. чл.29, ал.2 вр. чл.31 от НПК от адв.М. В., изразяващ позицията на жалбоподателя И. Д.. Окръжният съд е приел, че изложените доводи за отвод са неконкретизирани и не са достатъчно мотивирани, за да се приеме, че са налице обстоятелства, поради които съдебният състав може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото. По отношение на направените оплаквания по същество, същите се поддържат от жалбоподателя Д.. Направено е искане към делото пред Пл.ОС да бъде изискана и приложена преписка, с която жалбоподателят допълнително е разпитван след постановяване на присъдата от Пл.РС. Така направеното доказателствено искане е оставено без уважение от настоящата въззивна инстанция като е неотносимо към настоящия казус.

Визират се показанията на пострадалия П. и първоначалната информация за удар с желязо. Сочи се, че променените показания на пострадалия П., нямат връзка с цялата доказателствена съвкупност. Излагат се доводи, че показанията на свидетеля к. не кореспондират с тези на пострадалия и първоинстанционният съд неправилно ги е приел за недостоверни. Твърди, че показанията на пострадалия П., са изолирани от другите по делото доказателства и е несъвместим подхода на първоинстанционния съд с процесуалните правила, относно приетото. Иска се подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се поддържа и искането за редуциране на наказанието, тъй като същото е прекомерно тежко.

Подсъдимият И. И. Д. поддържа изложеното в жалбите и становището на защитника си. Позовава се на неправилност на присъдата, тъй като голяма част, оправдаващи го доказателства не са взети предвид. Твърди, че нито той, нито въпросната машина са били там по време на инцидента. В тази насока сочи показанията на свидетеля м., както и показанията на свидетелите к. и Й., които не са видели кръв на местопроизшествието. Позовава се и на показанията на свидетеля к., който опровергава твърденията за наличие на 3 удари. Моли за оправдателна присъда, както и за отмяна на мярката му за неотклонение и всички разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от пострадалия-частен обвинител и граждански ищец П. П., чрез повереника му адв.Г. А. от АК-Плевен против горепосочената присъда на Пл.РС в наказателно-осъдителната й част. Излагат се доводи, че присъдата е явно несправедлива, най-вече заради приложението на чл.66 от НК. Моли съда да изменени постановената от РС присъдата, като отмени приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното наказание от 3 години лишаване от свобода. Алтернативно се прави искане за увеличаване на изпитателния срок на 5 години. Съображения в тази насока са безкритичното отношение на подсъдимия и това, че вследствие извършеното деяние е изгубен орган-око, от което частният обвинител ще страда до края на живота си. Счита присъдата в гражданскоосъдителната й част за правилна и законосъобразна.

В съдебно заседание повереника на частния обвинител и граждански ищец адв.Г. А. поддържа подадената въззивна жалба по отношение на наложеното наказание, което счита за несправедливо. Сочи, че РС-Плевен е постановил обоснован съдебния акт, чиито мотивите са логически издържани и няма какво повече да се допълни. Изготвените мотиви са убедителни относно авторството на деянието. Моли съда да уважи жалбата. Претендират се направените разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Въззивният жалбоподател П. П. -частен обвинител и граждански ищец поддържа становището на повереника си адв.Г. А. от АК-Плевен.

Представителят на ОП- Плевен е изразил становище, че подадената жалба от подсъдимия и въззивен жалбоподател е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По отношение подадената жалба от частния обвинител представителят на ОП-Плевен е изразил становище,че същата е основателна ,като пострадалото лице има право да изложи доводи за един справедлив процес.

Въззивният съд след като прецени събраните по делото доказателства, изложените доводи в подадените въззивни жалби и допълнителните съображения, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:

Въззивните жалби и постъпилите допълнителни съображения, са подадени в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК,поради което са процесуално допустими.

Разгледана по същество жалбата на подсъдимия и въззивен жалбоподател е неоснователна.

Жалбата на пострадалия-частен обвинител и граждански ищец е частично основателна.

Съображенията за това са следните:

Производството пред настоящата въззивна инстанция е четвърто по ред.

Пострадалият П. П. е бил конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец в предходно първоинстанционно разглеждане на делото по НОХД№2902/2018г. Делото не е било връщано от предходните въззивни съдебни състави и първоинстанционни такива за ново разглеждане във фазата 4 на досъдебното производство. Правилно първоинстанционният съд е приел наличие на вече конституирани страни, които да участват в съдебното производство по НОХД №1612/2021г. на РС Плевен. Становището на съда е обективирано и достатъчно мотивирано в определение на Пл.РС във връзка с проведено разпоредително заседание на 03.02.2021г. Делото е разгледано по реда на чл.371, т.1 от НПК, а именно съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на посочените в определението на съда свидетели - А.Г. м., П. И. П., М.К.К., Н.

Д. к., И. М.Н., М.И.Ц., Т.А.Р.. Показанията на свидетелите, за които е било постигнато това съгласи са били прочетени, съобразно чл.373, ал.1, вр. с чл.283 от НПК.

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. Д. и пострадалият -свидетелят П. И. П. се познават. В продължение на няколко години преди процесната дата -13.08.2017г., техните отношения силно са се влошили. Повод за това бил възникналия спор за незаконен строеж между семейството на свидетелите. От едната страна били а. и П. м., а другата -сестрата на подсъдимия. Пострадалият П. се застъпил за семейство м..