Решение № 1354 от 01.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. Пловдив, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330203647 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №

23-1030002593/24.05.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР Пловдив, Група ОДЧ Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на М. М. К. /К. М./, дата на раждане: *******г., място на раждане: У., документ за самоличност тип/№ Чуждестранно СУМПС/ **********, дата на издаване, издател, точен адрес: У., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста / лева за нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят М. М. К. /К. М./, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители – адв. В. и адв.

Т., моли съда да отмени процесното НП. като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна – Полицейски инспектор при Група ОДЧ в сектор „Пътна полиция“– Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище 1 от страната, в което пледира за оставяне без уважение на жалбата и за потвърждаване на обжалваното НП. Евентуално при уважаване на жалбата, моли съдът да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 24.05.2023г. около 00:20 часа в община Родопи, на път Втори клас № 86, жалбоподателят М. М. К. /К. М., дата на раждане: *******г., място на раждане: У., документ за самоличност тип/№ Чуждестранно СУМПС/ **********, дата на издаване, издател, точен адрес: У., като водач на лек автомобил „Лексус НХ 300 Х” с peг. № *******, държава България, на кръстовището с общински път PDV-1255 посока на движение юг-север, не пропуска движещия се по пътя с предимство обозначен с пътни знаци лек автомобил „БМВ“, с рег. № KDA88L5, като го блъска, а той се завърта и удря входна метална врата на търговски обект, намиращ се извън пътното платно, която пада и удря паркиран лек автомобил „Хюндай“ без регистрационни табели и така допуска ПТП с материални щети.

По случая бил съставен Протокол за ПТП №1 с бл. № 869441 и Протокол за ПТП №1 с бл. № 869442, и двата от 24.05.2023г., съответно по отношение на „БМВ-то“ и „Хюндая“. В протоколите бил описан механизмът на ПТП-тата и причинените щети, както и изготвен снимков материал на щетите и 2 бр. докладни записки.

За така установеното нарушение срещу жалбоподателя М. М. К. бил съставен АУАН Серия GA AKT № 989660/ 24.05.2023г., който същият подписала с изричното отбелязване, че няма възражения.

Въз основа на АУАН и горепосочената документация и снимки, било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя М. М. К., за така констатираното нарушение чл. 50, ал.1 от ЗДвП и при идентична обстановка, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1 т.5, пр.4 от ЗДвП, му било наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева.

2

Тази фактическа обстановка се установява от събраните и приложени по делото писмени доказателства, както и частично от показанията на свид. М.

Щ., ангажирана от жалбоподателя К..

От показанията на свид. Щ. се установява,че в процесното време и място е била пасажер в управлявания от жалбоподателя лек автомобил „Лексус“, на съседното на водача място. Обяснява, че се движели по пътя Марково, като на процесното кръстовище спрели на знак „Стоп“, огледали се и потеглили бавно, като внезапно ги връхлетял с висока скорост от лявата им страна лек автомобил и настъпило ПТП. Ударът бил в предна част на управляваното от жалбоподателя МПС. Извикали и дочакали на място да дойде полиция. Съдът кредитира показанията на свид. Щ. дотолкова, доколкото потвърждава, че действително в процесното време и място, конкретният автомобил е бил управляван от жалбоподателя К. и на място е дошъл полицейски автопатрул, който да установи щетите.

Не същото се отнася до онази част от показанията й, в които описва друг механизъм на настъпилото ПТП, прехвърляйки вината на водача от другия автомобил „БМВ“. Ето защо в тази част показанията на свидетеля не се кредитират от съда, тъй като са абсолютно изолирани и противоречиви на събрания по делото доказателствен материал. Анализът на показанията на св.

Щ., при съобразяване на приятелската й връзка с жалбоподателя, води до извода, че същите имат за цел изцяло да обслужат поддържаната от последния защитна теза, поради което тези показания не следва да бъдат кредитирани в посочената по-горе част.

От правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че жалбоподателят К. е извършил административното нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДП. Посочената разпоредба гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

От обективна страна по делото се доказаха по категоричен начин времето и мястото на извършване на деянието – на 24.05.2023г. около 00:20 часа в община Родопи, на път Втори клас № 86, на кръстовището с общински 3 път PDV-1255 посока на движение юг-север. Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място, жалбоподателят К. е управлявал „Лексус НХ 300 Х” с peг. № *******, поради което същият се явява „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДП и е годен субект на нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДП. Не се спори, че на пътя, по който се е движел жалбоподателят, непосредствено преди да навлезе в процесното кръстовище с общински път PDV-1255, посока на движение юг-север, е имало поставен знак Б2, който определя задължение на водачите на МПС – „Спри!“ Пропусни движещите се по пътя с предимство“.

Следователно пътят, по който се е придвижвал лек автомобил „БМВ“, е бил надлежно сигнализиран като път с предимство, поради което за жалбоподателят К., като водач на пътно превозно средство от друг път, т. е. такъв, който не е сигнализиран с предимство, е възникнало задължението да пропусне „БМВ-то“, тъй като той се е движил по пътя с предимство. Това задължение си остава дори автомобила БМВ да се е движел с превишена скорост.

В тази връзка не се приемат за основателни доводите на жалбоподателя, че е изпълнил задължението си като водач, като дори изчакал на пътния знак „Спри“, огледал се , нямало ППС, което да се движи по пътя с предимство, а „БМВ-то“ връхлетяло внезапно с висока скорост и това било причината за настъпилото ПТП и вредоносните последици от него. Единствени, които подкрепят тази теза остават изолираните и противоречиви, вкл. заинтересовани, в тази част показания на свид. Щ., поради която причина и бяха изключени от доказателствената маса.

От обективна страна се установява и конкретното поведение, чрез което е извършено нарушението, като достигайки до процесното кръстовище, жалбоподателят не е пропуснала, движещия се по път с предимство лек автомобил „БМВ“, при което е нарушил правилото по чл. 50, ал. 1 от ЗДП.

При настъпилият удар са причинени имуществени вреди, квалифициращи това събитие като ПТП съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Отделен е въпроса дали същите не са съставомерни и по чл.343, ал.1 б."а" НК, който въпрос обаче не може да се изяснява в настоящото производство. За последното е необходимо провеждане на досъдебно производство по правилата на НПК.

4

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е бил напълно наясно за какво свое поведение е бил наказан. Мястото на нарушението също е абсолютно индивидуализирано община Родопи, на път Втори клас № 86, на кръстовището с общински път PDV-1255 посока на движение юг-север. Безспорно е установен и механизма на настъпилите ПТП, участниците в него и причинените имуществени вреди, видно от приложените по делото Протокол за ПТП №1 с бл. № 869441 и Протокол за ПТП №1 с бл. № 869442, и двата от 24.05.2023г. Установеното по безсъмнен начин се подкрепя и от изготвените докладни записки и снимков материал по случая. Следва да се отбележи, че полицейски автопатрул на място, при запазване автентична обстановката на местопроизшествието, са фотографирали участвалите в ПТП МПС, чиито щети съответстват на отразеното в протоколите. Пристигналия полицейски екип, непосредствено след настъпилия инцидент се потвърждава и от свид.

Щ., ангажирана от самия жалбоподател. Ето защо всички наведени в тази посока възражения на жалбоподателя са неоснователни и целят единствено освобождаването му от отговорност на формално основание.

На следващо място неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя за неспазена процедура по чл.14, ал.2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В тези случаи се назначава преводач. Тоест, преводач се назначава не на всеки чужд гражданин, а само в случаите, когато лицето не владее български език. Видно от приложеният по делото в оригинал АУАН, и Протоколи за ПТП,същите са подписани от жалбоподателя, като дори в акта изрично е отбелязано че няма възражения за установените факти. В този смисъл, разбирането му на текста е било удостоверено с подпис.

Нещо повече, според със Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс /ЗИДНПК/, обнародван ДВ, бр. 21 от 08.03.2014 г., се въвеждат изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А според чл. 1, § 3 от Директива 2010/64/ЕС, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по 5 наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. Същото съображение се съдържа и в норми, изключващи изискването за правото на информираност в писмен вид на подходящ език, като такова е налично и в съображение 17 и чл.

2, пар. 2 на Директива 2012/13. Двете директиви са транспонирани в България в създадената нова глава 30а в Раздел Четвърти – Съдебно производство на НПК и съответно намират своето пряко приложение.

Ето защо настоящият състав на съда приема за установено, че за нуждите на административнонаказателни производства, приключващи с издаване на НП, подлежащи на съдебно обжалване, не е задължително участието на преводач, дори в случаите когато лицето, по отношение на което е образувано производството, не владее езика, на който се води производството. В този смисъл, дори и в случая да е допуснато такова нарушение в административното производство, преди да бъде сезиран съда, то не е съществено. Тук следва да се отбележи,че в съдебно заседание, жалбоподателят не се явил пред съда.

При това положение напълно основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя К., като правилно за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева. Наказанието е фиксирано от законодателя и не подлежи на редуциране от страна на съда.

АУАН и НП са съставени от компетентни органи, видно от приложената по преписката оправомощителна заповед Заповед № 8121з1632/02.12.2021г., и в съответствие със законоустановените срокове.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, които да са рефлектирали върху правото на защита на жалбоподателя.