Решение № 34 от 05.03.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Видин, 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л.В.Л.

Членове:

В.Д.С.

В.Р.Г. при участието на секретаря Н. ЦВ. К. като разгледа докладваното от Л. В. Л. Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231300600433 по описа за 2023 година

С присъда № 60/08.11.2023г. по НЧХД № 369/2023г. по описа на Районен съд Видин подсъдимия:

Е. М. Е. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 18.11.2022 г. около 18 часа в барчето в центъра на с. С., обл. Видин причинил на Л. Б. Г. от с. С., обл. Видин лека телесна повреда, болка или страдание, без разстройство на здравето, като на основание чл. 12, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимия Е. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК;

В. Г. П. с ЕГН ********** е признат за НЕВИНЕН в това, че на 18.11.2022 г. около 18 часа в барчето в центъра на с. С., обл. Видин причинил на Л. Б. Г. от с. С., обл. Видин лека телесна повреда, болка или страдание, без разстройство на здравето, и на основание чл. 304 от НПК, подсъдимия П. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

ОТХВЪРЛЕН е изцяло гражданския иск предявен от Л. Б. Г. срещу двамата подсъдими Е. М. Е. и В. Г. П. солидарно за сумата от 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане и окончателното изплащане, както и за разноските по делото.

ОСЪЖДЕН е Л. Б. Г. с ЕГН ********** да заплати на Е. М. Е. сумата 600 1 лева, изразходвана за защита, както и сумата 100 лева, изразходвана за призоваване на свидетели и на В. Г. П. сумата 600 лева, изразходвана за защита.

Против присъдата в срок е подадена жалба от Л. Б. Г. . В жалбата са развити съображения, че присъдата е необоснована и незаконосъобразна, несправедлива и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска присъдата да бъде отменена и да бъде постановена осъдителна такава ИЛИ делото да бъде върнато за ново разглеждане на ВРС.

Адвокат Л. М., в качеството му на защитник на подсъдимите Е. М. Е. и В. Г.

П., оспорва жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Явилият се в с.з. пред ВОС подсъдим Е. М. Е. заяви, че поддържа казаното от защитника му и добави, че счита себе си за невинен.

Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна.

ВРС правилно е приложил закона, респ. стигнал е до верния краен правен извод, че поведението на подсъдимите не е съставомерно по текста от НК, по който е повдигнато обвинение с тъжбата, като правилно, при това положение, е отхвърлена гражданската претенция.

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а още по малко са направени такива, които да накърняват правото на защита на подсъдимите, тъй като при оправдателна присъда това право е реализирано в пълнота.

От друга страна ВОС, макар да споделя като цяло фактическата обстановка приета за установена от ВРС, не е съгласен с някои фактически изводи на основния съд.

От доказателствата по делото ВОС приема за установена следвана фактическа обстановка:

На 18.11.2022г. вечерта, на една маса в барчето на село С., обл. Видин, били двамата подсъдими Е. М. Е. и В. Г. П. , тъжителя Л. Б. Г. , и свидетелите Г. Р.

П., П. Р. П., Ц. К. М. и К. В. К.. Тъжителят Г. започнал да спори с подсъдимия Е., да се държи грубо с него, да му се кара и нееднократно го напсувал на майка. Е. казал на Г. да не намесва майка му. Г. се изправил, но подсъдимия В. П. го хванал от към гръб, през гърдите и ръцете, натискал го на стола, при което Г. седнал, но се опитвал отново да стане. Е. също се изправил срещу Г., но свидетеля К. го хванал. Г. успял да се изправи втори път, при което Е. се 2 отскубнал и ударил Г. с юмрук в лицето. След удара тъжителя Г. продължил да псува Е.. Свидетелите П. и Г. П.и /братя/, и свидетеля М., извели Е. навън.

Когато свидетеля Ц. К. М. се върнал в заведението, подсъдимия В. П. продължавал да държи тъжителя. Така след като били разделени Г. и Е., конфликта между тях бил преустановен.

Видно от лист за преглед на пациент в Спешно отделение- постъпил в СП на 18.11.22г. в 20,40ч., анамнезата е: Нанесен побой. Има кръвотечение от носа, охлузване на носа, отрича загуба на съзнание.

Видно от заключението на СМЕ по писмени данни № 62/23г. /която е в унисон със съдебно медицинско свидетелство № 69 от 21.11.22г/, на Г. е причинено: контузия на лицето, подкожен хематом в долната част на челото, кръвонасядане на основата на носа, клепачите на двете очи, контузия с кръвонасядане на лигавицата на горната устна. Описаните травматични увреждания са дължат на удари от или върху тъп, твърд предмет и са последица поне от поне два удара. Причинено е болка и страдание.

Всички свидетели присъствали на процесното място, които са възприели, че Е. е ударил Г., сочат един удар, както е описано по-горе.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. Р. П., П. Р. П., Ц. К. М. и К. В. К.. Показанията на свидетелите си кореспондират и между тях няма противоречия. Предвид горното, правилно ВРС е кредитирал тези гласни доказателства. Не са налице и противоречия между показанията на свидетелите и заключението на СМЕ. Доколкото всички свидетели, които са възприели, че Е. е ударил Г. сочат един удар, както е описано по-горе, не е изключена хипотеза при която Г. да е получил и друг удар от или върху тъп твърд предмет, относно който подсъдимите нямат отношение.

При така установената фактическа обстановка, правилен е юридическия извод на ВРС, че процесното поведение на всеки от двамата подсъдими, не е съставомерно по НК.

По смисъла на чл.12, ал.1 от НК, не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

3

Неизбежната отбрана е допустима, само когато нападението е непосредствено. В случая, тъжителят Г., без да е провокиран от подсъдимия Е., изразил спрямо последния, със словесни изрази и действия, явна агресивност, както и намерение за физическа саморазправа. Тъжителят нееднократно напсувал на майка подсъдимия Е.. Когато той казал на Г. да престане, последния напористо се изправил в готовност да се нахвърли на Е..

Тази ситуация, ясно сочеща на назряващ физически конфликт, провокиран от тъжителя, била възприета именно по този начин, не само от подсъдимите но и от останалите хора намиращите се в помещението. Поради това и за да не се стигне до сбиване между Г. и Е., подсъдимия В. П. хванал тъжителя и го натискал за да си седне на стола. Подсъдимият Е. също се изправил срещу Г., но свидетеля К. го хванал. Когато П. не успял да удържи Г. и последния отново се изправил, Е. се отскубнал от свидетеля К. и ударил Г. с юмрук в лицето. След това Г. и Е. били разтървани. Необходимо е точно да се установи моментът, от който нападението е непосредствено, защото от този момент нападнатия има право на самоотбрана. Следва да се има предвид, че нападението е непосредствено н е едва от момента, когато започва изпълнителното деяние на престъпление /тъй като тогава в много случаи за щ и т а т а би била невъзможна или неефикасна/, но нападението е непосредствено и когато е създадена реална опасност за увреждане на държавните и обществените интереси, личността или законните права на гражданите. В случая реалната опасност за увреждане на личността на подсъдимия Е. е създадена от тъжителя, когато той е реализирал описаните по-горе действия- нееднократно напсувал на майка подсъдимия Е. и напористо се изправил, за да му се нахвърли. Тази опасност, респ. това нападателно поведение на тъжителя не е било прекратено, до момента когато подсъдимия Е. го е ударил. Това е така, тъй като нападението е прекратено, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица, когато нападателят сам не е отказал да го завърши, завършил го е и др. Кратковременното прекъсване на нападението, което може бързо да се възобнови /както е в настоящия случай, доколкото тъжителя е бил хванат от подсъдимия П., без гаранция, че ще удържи подсъдимия, който продължавал да псува Е. и да се опитва да се отскубне, за да се нахвърли му се нахвърли/, не означава прекратяване на нападението. До момента в който Е. е ударил Г., н ападението още не е било приключило и нападнатия е целяла отблъскването му. Нападнатият има право 4 на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. В случая с оглед ситуацията описана по-горе, няма несъответствие между нападението и защитата. Превишаване пределите на неизбежната отбрана има само когато защитата явно надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Несъответствието е явно, ако е ясно изразено и не буди никакво съмнение. При отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Отбраняващият се при неизбежна отбрана не е задължен да избира и засяга само неуязвими /неопасни/ части от тялото на нападателя. С оглед на горното, предвид на това, че подсъдимия Е., за да защити своята телесна неприкосновеност, е ударил веднъж Г. и му е причинил лека телесна повреда, то подсъдимия Е. е действал в условията на неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, без да е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана, по втората алинея на чл.12 от НК.

Поведението на другия подсъдим- В. Г. П. е напълно несъпричастно към нанесеното увреждане на тъжителя Г.. Процесното поведение на този подсъдим е било насочено изключително към това да възпрепятства и предотврати физически конфликт между Г. и Е..

Предвид на това, че липсва съставомерно по НК поведение на подсъдимия, правилно е отхвърлен и гражданския иск, който не намира основание в чл.45 от ЗЗД.

Предвид горното, жалбата е неоснователна.

Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

Предвид горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд

РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 60/08.11.2023г. по НЧХД № 369/2023г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6