Решение № 400 от 23.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Варна, 23.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110204573 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН п о жалба, предявена от Й. В. А. чрез адв. Д. П. при ВАК против НП № 23-0442001065/20.09.2023 г. на Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна , с което на основание чл. 184 ал.5, вр. чл. 184 ал.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 114 т.1 от ЗДвП.

В депозираната пред съда жалба се излагат твърдения, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че описаната в НП фактическа обстановка не кореспондира с действителната такава и се основава на формално посочени данни без изследване на детайлите на настъпилото ПТП. Сочи се, че жалбоподателката е на 77 години и е трудно подвижна, съотв. при настъпване на процесното произшествие се е придвижвала бавно, с оглед на което е неправилен изводът, че същата е навлязла внезапно на пътното платно. Излагат се твърдения, че към момента на настъпване на произшествието възз. А. се е придвижвала по пешеходна пътека, който факт не е описан в обжалваното НП. Като непълнота в обжалвания акт се сочи и отсъствието в пълен обем на описание на причинените на възз. А. травми вследствие настъпилото ПТП. Иска се НП да бъде отменено и в полза на жалбоподателката да се присъдят сторените от същата разноски за адвокатско възнаграждение.

1

В съдебно заседание възз. А., редовно призована, се явява лично и с адв. П., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не е установено, нито от обективна, нито от субективна страна вмененото от възз. А. нарушение. Навежда се довод, че събраните доказателства са противоречиви относно наличието на пешеходна пътека на мястото на настъпване на инцидента, но се твърди, че е безспорно установено, че възз. А. е осъществила пресичане на кръстовище, поради което действа правилото, че продължението на тротоарите на кръстовища са пешеходни пътеки. Поддържа се искането НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпили са по делото писмени бележки от юк Л., в които се излага становище по същество на делото и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Навеждат се доводи, че при ангажиране отговорността на въззивника не са допуснати съществени процесуални нарушения и предвид доказаността на нарушението, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива, правилно е наложена административната санкция. Иска се на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН в полза на ОД на МВР-Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 31.08.2023 г. в 18.00 ч. свид. Т. К. управлявала л.а. Тойота Ярис с рег. № В 1628 ТК по ул. Места в посока кръстовището с ул. „Кирил и Методий“ в кв.

Аспарухово гр. Варна. Същата предприела завой наляво по ул. „Кирил и Методий“ в посока към кръговото кръстовище, находящо се до търговски комплекс „Била“. Към момента, в който завършила маневрата, същата възприела на пътното платно възз. А., на 76 години, която се намирала в пътната лента в посока на движение на автомобила.

Свид. К. задействала спирачната система на автомобила, но не успяла да предотврати удара, който настъпил между предната част на превозното средство и тялото на жалбоподателката. Вследствие на удара, последната паднала на пътното платно, а свид. К. излязла от автомобила, за да й окаже помощ. Междувременно свид. П., познат на жалбоподателката, се намирал в близост до инцидента и възприел събитието към момента, в който възз. А. паднала на пътната настилка, вследствие настъпилото съприкосновение с превозното средство. Впоследствие свид. К. откарала жалбоподателката до ДКЦ „Св. Иван Рилски“ – Аспарухово, с оглед оказване на медицинска помощ, предвид настъпилата вследствие на произшествието фрактура на лявата ръка на лицето. На място пристигнали и роднини на възз. А., които подали 2 сигнал на тел. 112 за случая. На място пристигнал екип на Спешна медицинска помощ и със специализиран автомобил жалбоподателката била откарана за извършване на медицински преглед. Междувременно пред ДКЦ „Св. Иван Рилски“ – Аспарухово пристигнал дежурен полицейски екип при Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна в състав – свид. Ж. Х. и свид. Д. П.. Впоследствие полицейските служители, придружавани от свид. К. посетили мястото на инцидента и снели обяснения от последната. Въз основа на снетите обяснения свид. Ж. Х. съставил на възз. А. АУАН за нарушение на чл. 114 т.1 от ЗДвП, за това, че на 31.08.2023 г. , в 18 ч. , в гр. Варна, на ул. Кирил и Методий до № 67, в посока – отсрещния тротоар на ул. Места, навлиза внезапно на пътното платно за движение и е блъсната от л.а. Тойота Ярис с рег. № В 1628 КТ, вследствие на което е настъпила фрактура на кутрето на лявата й ръка. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 184 ал. 5, вр. с чл. 184 ал. 3 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. А. за извършено нарушение на чл. 114 т.1 от ЗДвП като й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят - св. Ж. Х. и свидетеля по акта – Д. П.. Разпитана е в качеството на свидетел и водачката на процесното МПС – Т. К., а по искане на възз. А. е допуснат и разпитан и свид. К.Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо от Директора на Дирекция „Национална система 112“ – МВР, Регионален център – 112 – Варна с рег. № 105820634/11.12.2023 г., ведно с приложен към същото компактдиск, съдържащ аудиофайл с наименование „233528694“, възпроизведени в съдебно заседание, заверено копие на медицинско удостоверение № 1145/07.09.2023 г., амбулаторен лист от 07.09.2023 г..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които съдът кредитира като относими към предмета на доказване.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане .

Наказателното постановление НП № 23-0442-001065/20.09.2023 г. е издадено от компетентен орган - от Началника на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна , видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

В хода на административо-наказателното производство не са били допуснати 3 съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство поради липсата на на-лежно описание на извършеното нарушение досежно резултатът от настъпилото произшествие. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите се съдържа констатация за настъпилото увреждане за жалбоподателката вследствие на инцидента, а именно – фрактура на кутре на лява ръка, което съответства и на приложените и приобщени в хода на съдебното производство медицински документи.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.1 ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не бе установена безспорно фактическата обстановка, описана в НП. Видно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта изводите, обективирани в съставения акт се основават единствено на обясненията за механизма на настъпване на произшествието, депозирани от свид. К.

От друга страна в показанията последната споделя, че е възприела пострадалата непосредствено преди удара и не е забелязала присъствието й на пътя непосредствено преди инцидента. В тази връзка свид. К.сочи: „Завивах…влязох в кръстовището…не видях абсолютно никой движещ се, нито пътно превозно средство, нито пешеходец и в един момент просто фиксирах дамата, усетих, че се сблъсквам с нещо и веднага набих спирачки……Усетих някакъв удар и тя падна…Не съм видяла, че има стоящ пешеходец на тротоара, когато се огледах, за да извърша маневрата…С очите си не съм я виждала преди да я ударя…Не видях тази жена как е стигнала до колата ми…Не съм я засякла даже, когато се оглеждам, за да мога да пресека и да се изнеса с колата.“ Относно събитията преди настъпването на удара и поведението на пешеходката не свидетелстват и показанията на свид. Г., който пред съда заявява, че не е възприел момента на удара, съотв. е възприел падането на възз. А. на пътната настилка.

Посочените гласни доказателства са единствените преки такива относно механизма на настъпване на произшествието, съотв. за поведението на жалбоподателката непосредствено преди инцидента. Анализът на същите сочи, че изводите на актосъставителя и АНО за внезапно навлизане на пострадалата на пътното платно се основават на предположения, доколкото от разпита на цитираните по-горе 4 обстоятелства не се установяват подобни факти. Лишено от житейска логика е и формирането на посочените изводи въз основа на обстоятелството, че свид. К.не е възприела пешеходката до момента на настъпване на удара, доколкото посочената липса на възприятия би могла да е резултат от неправомерно поведение на самия водач, в т.ч. липса на достатъчно внимание при наблюдаване на пътната обстановка.

Разколебаващи обвинителната теза са и данните за възрастта на възз. А., която към момента на инцидента е била на 76 години, която възраст съгласно Решение № 220 от 11.12.2019 г. по н. д. № 879/2019 г. на ВКС се отнася към групата на „престарелите хора“, към които нормата на чл. 116 от ЗДвП изисква водачът на МПС да бъде внимателен и предпазлив, именно с оглед характерните за възрастта особености в т.ч. затруднено придвижване.

Поради изложеното, съдът намира, че така повдигнатото обвинение на възз. А. с процесните АУАН и НП е недоказано по безспорен начин.

Съдът счита за ирелевантен въпросът дали движението на възз. А. по пътното платно е осъществено на пешеходна пътека по смисъла на § 6 т.54 от ДР на ЗДвП, доколкото в АУАН и НП не се съдържат факти за нарушение в този смисъл съотв. доколкото подобно поведение осъществява нарушение на правилото, съдържащо се в нормата на чл. 113 от ЗДвП. С оглед на изложеното, съдът прецени, че за изясняване на релевантните по делото факти не е неоходимо установяване на обстоятелството дали в съответния пътен участък е била налична очертана с пътна маркировка или сигнализирана с пътни знаци пешеходна пътека.

Друг е въпросът, че съгласно съдържанието на изр.2 на § 6 т. 54 на ДР на ЗДвП, на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение, независимо от това дали са очертани или не с пътна маркировка и дали са сигнализирани с пътни знаци. Въпреки извършването на всички възможни процесуално-следствени действия в случая не бе установено безспорно в каква посока е осъществено от пострадалата пресичането на ул. Кирил и Методий в участъка на Т-образното кръстовище на посочената улица с ул. Места, поради което не е възможно да се установи и дали същото е осъществено по продължение на тротоара на ул. Места. Това е така, доколкото единствените свидетели-очевидци на инцидента – свид. К.и свид. Г. не споделят възприятия за поведението на възз. А. преди настъпване на съприкосновението между тялото на същата и превозното средство.