Определение № 1198 от 29.10.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. Бургас, 29.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Радослава Н. Маждракова

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Десислава Евг. Трифонова като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600642 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 , вр. ал. 2 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в Районна прокуратура Бургас против определение № 1079, постановено в проведеното на 07.05.2025 г. разпоредително заседание по НОХД № 528/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, поради което на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на предходна процесуална фаза, като са изложени съображения, че при изготвяне на обвинителния акт не са допуснати посочените от съда отстраними съществени нарушения на процесуални правила, които да ограничават правото на защитата на подсъдимата. Излагат се доводи, че съдържанието на обвинителния акт отговаря на законовите стандарти за това, като ясно и последователно са изложени всички обстоятелства относно съставомерните признаци на деянието, вменено на обвиняемата, поради което и тя не била затруднена в разбирането на повдигнатото й обвинение. Направено е искане за отмяна на горепосоченото определение и за връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд.

1

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас поддържа протеста по съображенията, изложени в него, както и формулираното със същия искане за отмяна на атакувания съдебен акт.

Защитникът на подсъдимата – адв. Елена Вълканова от АК – Бургас, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, намира частният протест за процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен. Съображенията за това са следните:

Съдебното производство по НОХД № 528/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура - Бургас обвинителен акт против подсъдимата Д. Г. Г. за престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247а, ал. 2, т. 1 от НПК, съдиятадокладчик е насрочил разпоредително заседание, на което страните по делото да обсъдят и да дадат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал.

1 от НПК. Дал е ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.“в“ от НПК.

При излагане на своите становища по въпросите по чл. 248 НПК, държавното обвинение и защитникът на подсъдимата не излагат възражения в насока допуснати в хода на досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване на правата на последната.

При постановяване на своя съдебен акт по чл. 248 НПК, предмет на настоящата проверка, съдът е установил липса на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. Констатирал е обаче наличие на отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата, свързани с недостатъци в съдържанието на обвинителния акт.

На първо място е констатирал, че обвиняемата е привлечена по едно изцяло бланкетно обвинение, като не е запълнена бланкетната рамка на чл.

313, ал. 1 от НК, със съответстващото нормативно съдържание. Посочил е и относима съдебна практика, съгласно която посочването на нормативното съдържание на конкретно правило за поведение, по силата на което се предвижда задължение за деклариране на определени обстоятелства, е елемент от материално-правната структура на правната квалификация на предявеното с обвинителния акт престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Според първостепенния съд, дори и да се приеме, че е изпълнено изискването за индивидуализиране на закона, по силата на който произтича задължението за подаване на писмена декларация и съответно истинно деклариране на обстоятелствата в нея, чрез посочване само цифрово на нормата на чл. 160, ал.

1 ЗДвП в обстоятелствената част на обвинителния акт, то в настоящия случай не може да бъде приложена процедурата на чл. 248а от НПК, защото липсва идентичност между заключителната част на обвинителния акт и 2 постановлението за привличане на обвиняем от 15.07.2024 г.

На следващо място е изложил аргументи за липсата както в диспозитива на обвинителния акт, така и в постановлението за привличане на обвиняем, на ясна конкретизация на още един неуточнен и бланкетно зададен в чл. 313, ал.

1 НК елемент от състава на престъплението, а именно не е индивидуализиран органът на властта, пред когото инкриминираната декларация за удостоверяване на истинността на съответните обстоятелства е подадена.

Преценил е, че така констатираните непълноти в съдържанието на обвинителния акт се отнасят към съставомерни признаци на деянието, поради което и е направил извод, че нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като ограничава правото на защита на обвиняемата да разбере в какво е обвинена.

Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция споделя изцяло изводите, застъпени в атакувания съдебен акт, дали основание на първоинстанционния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора. Обосновано БРС е приел, че в конкретния случай обвинителният акт не покрива изискването за пълно и ясно обвинение, формулирано чрез посочване на обстоятелствата, обуславящи съставомерните признаци на деянието и определяне на неговите правни рамки, поради което са ограничени процесуалните права на обв. Г..

За съставомерността на чл. 313 от НК се изисква подаване на писмена декларация, която по силата на закон, указ или постановление на МС се дава пред орган на власт за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.

Изброяването на актовете, при нарушаването на които се носи наказателна отговорност, е изчерпателно и в никакъв случай не може да се разглежда разширително.

В настоящия случай нито в постановлението за привличане на обвиняем, нито в диспозитива на обвинителния акт е посочен конкретен текст от ЗДвП, че следва да се подава такава декларация и оттам да се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. Единствено в обстоятелствената част на обвинителния акт цифрово е посочена нормата на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП. За да се носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК, е необходимо да бъде посочено изрично по коя разпоредба на ЗДвП следва да се изготвя и подписва тази писмена декларация за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства. Наред с това обосновано БРС е приел, че в случая не е индивидуализиран органът на властта, пред когото инкриминираната декларация за удостоверяване на истинността на съответните обстоятелства е подадена.

С оглед на изложеното въззивната инстанция прие, че на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата.

С оглед изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1079/07.05.2025 г., постановено по НОХД № 528/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас .

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4