Решение № 97 от 19.06.2026, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Тутракан, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6774/12.12.2025 г. на „Г. ф.“, против Б. А. К. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 1339 от 19.09.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2598/2025 на Районен съд Шумен, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В указания от РС-Шумен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, започнал да тече от 13.11.2025, е подаден установителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Доплатена държавната такса от 102,37 лева, при отчитане на привилегията по чл. 73, ал. 4 от ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 6022 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в с.Нова Черна, общ. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

С исковата молба се претендират на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от КЗ и споразумение между Компесационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. сума, изплатена от Гаранционен фонд, в размер на 6022 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; разноските по заповедното производство; юрисконсултско възнаграждение.

1

Ищецът „Г. ф.“ твърди, че: на 16.02.2024г., около 17:55 часа в *** Б. А.

К., като водач на л.а. марка „B.” модел „*** ” с per. № ***, негова собственост, при завой на ляво удря паркирания л. а. марка „V.“, модел „***“ с рег. Номер ***, собственост на R. E., причинявайки ПТП с материални щети. За инцидента има съставено уведомление за ПТП от полицията. Към датата на инцидента отговорността на водача на л.а. марка “B.”, модел „***“, с рег.ном.

*** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т.1, т.2, б. „а“ от КЗ, пред Гаранционен фонд е предявена претенция ном.

24120185/16.09.2024 от Националното бюро на Германия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на л. а. марка „V.“, модел „***“ с рег. номер ***, изразяващи се в следните увреждания – капак предна броня, решетка за въздуховода отпред отдясно, десен държач за предна броня, фар за мъгла десен, преден носач. Гаранционният фонд, на основание чл. 561 от КЗ, възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Национално бюро на Германия обезщетение. Съгласно чл. 558 ал.7 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетение. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд , но лицето не е погасило задълженията си.

Предвид твърдените обстоятелства ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу Б. А. К. в размер на 6022 лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета ном.

24120185/16.09.2024 обезщетение, ведно със законната лихва считано от 17.09.2025 – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да се присъдят направените по делото и заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С допълнителна молба вх.№ 2702/22.05.2026 ищецът уточнява, че сумата от 2608,63 евро представлява платеното обезщетение на увредения автомобил, съгласно претенцията за възстановяване на изплатеното обезщетение от НББАЗ към Националното бюро на Германия. Сумата от 391,29 евро е такса обработка на щета, върху която е начислен ДДС в размер на 153,06 евро, който не фигурира изрично в приложеното към исковата молба платежно нареждане.

Ответникът, чрез особен представител, не предоставя отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не изпраща представител и не взема становище по проекта за доклад по делото и въпреки указания срок за 2 представяне на четлив препис на приложен документ на немски език към исковата молба, а именно – Уведомление за ПТП, такъв не е представен до началото на съдебното заседание, което доведе до изключването му от доказателствената съвкупност.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховане във вр.чл. 422 ГПК.

Съдът обсъди поотделно и в съвкупност приложените към исковата молба доказателствени средства без изключеното от доказателствената съвкупност Уведомление за ПТП на немски език и неговия превод. От тях не може да се изведе по убедителен и еднозначен начин точният механизъм за настъпване на произшествието. Веднъж се твърди в исковата молба, че автомобилът на ответника при завой наляво ударил увредения автомобил „Фоксваген“, което предполага движението да е било напред, а от документа на л. 15 (гръб) се описва, че се е движил на заден ход и по невнимание се е блъснал в паркирания зад него автомобил. Нито механизма на ПТП може да се установи от допуснатите и приети писмени доказателствени средства, нито отговорността на ответника за него.

Съдът приема, че в действителност „Г. ф.“ е изпълнил задълженията за плащане на обезщетението, породени от Кодекса за застраховане и споразумение между Компесационните органи и Гаранционните фондове, но тъй като не е доказана една от необходимите предпоставки за възникване на регресното право – виновното причиняване на вреди от страна на ответника, исковата молба следва да се отхвърли изцяло.

По разноските

По настоящото дело не се дължат разноски никому от никого.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Г. ф.“ против Б. А. К. с ЕГН ********** за установяване дължимостта на вземане в размер на 6022 лева, за което е издадена Заповед № 1339 от 19.09.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2598/2025 на Районен съд Шумен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Тутракан, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430101296 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 6774/12.12.2025 г. на „Г. ф.“, против Б. А. К. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае установяване на вземането по Заповед № 1339 от 19.09.2025 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2598/2025 на Районен съд Шумен, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В указания от РС-Шумен срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, започнал да тече от 13.11.2025, е подаден установителния иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Доплатена държавната такса от 102,37 лева, при отчитане на привилегията по чл. 73, ал. 4 от ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от цената на иска, която е 6022 лева, и от настоящия адрес на потребителя, който е в с.Нова Черна, общ. Тутракан, станал известен от служебна справка на съда в НБД „Население“ – чл. 113 ГПК.

С исковата молба се претендират на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от КЗ и споразумение между Компесационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. сума, изплатена от Гаранционен фонд, в размер на 6022 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата; разноските по заповедното производство; юрисконсултско възнаграждение.

1

Ищецът „Г. ф.“ твърди, че: на 16.02.2024г., около 17:55 часа в *** Б. А.

К., като водач на л.а. марка „B.” модел „*** ” с per. № ***, негова собственост, при завой на ляво удря паркирания л. а. марка „V.“, модел „***“ с рег. Номер ***, собственост на R. E., причинявайки ПТП с материални щети. За инцидента има съставено уведомление за ПТП от полицията. Към датата на инцидента отговорността на водача на л.а. марка “B.”, модел „***“, с рег.ном.

*** не е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т.1, т.2, б. „а“ от КЗ, пред Гаранционен фонд е предявена претенция ном.

24120185/16.09.2024 от Националното бюро на Германия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента вреди на л. а. марка „V.“, модел „***“ с рег. номер ***, изразяващи се в следните увреждания – капак предна броня, решетка за въздуховода отпред отдясно, десен държач за предна броня, фар за мъгла десен, преден носач. Гаранционният фонд, на основание чл. 561 от КЗ, възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Национално бюро на Германия обезщетение. Съгласно чл. 558 ал.7 от КЗ, Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетение. В нарушение на чл.490 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ към датата на ПТП.

Ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд , но лицето не е погасило задълженията си.

Предвид твърдените обстоятелства ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск за съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу Б. А. К. в размер на 6022 лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета ном.

24120185/16.09.2024 обезщетение, ведно със законната лихва считано от 17.09.2025 – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да се присъдят направените по делото и заповедното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

С допълнителна молба вх.№ 2702/22.05.2026 ищецът уточнява, че сумата от 2608,63 евро представлява платеното обезщетение на увредения автомобил, съгласно претенцията за възстановяване на изплатеното обезщетение от НББАЗ към Националното бюро на Германия. Сумата от 391,29 евро е такса обработка на щета, върху която е начислен ДДС в размер на 153,06 евро, който не фигурира изрично в приложеното към исковата молба платежно нареждане.

Ответникът, чрез особен представител, не предоставя отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищецът не изпраща представител и не взема становище по проекта за доклад по делото и въпреки указания срок за 2 представяне на четлив препис на приложен документ на немски език към исковата молба, а именно – Уведомление за ПТП, такъв не е представен до началото на съдебното заседание, което доведе до изключването му от доказателствената съвкупност.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 558, ал.7 от Кодекса за застраховане във вр.чл. 422 ГПК.

Съдът обсъди поотделно и в съвкупност приложените към исковата молба доказателствени средства без изключеното от доказателствената съвкупност Уведомление за ПТП на немски език и неговия превод. От тях не може да се изведе по убедителен и еднозначен начин точният механизъм за настъпване на произшествието. Веднъж се твърди в исковата молба, че автомобилът на ответника при завой наляво ударил увредения автомобил „Фоксваген“, което предполага движението да е било напред, а от документа на л. 15 (гръб) се описва, че се е движил на заден ход и по невнимание се е блъснал в паркирания зад него автомобил. Нито механизма на ПТП може да се установи от допуснатите и приети писмени доказателствени средства, нито отговорността на ответника за него.

Разпечатката съдържа 59 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cdf50097-43c3-4ae7-98e9-32c4ac98c484