Решение № 161 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300502701 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, чрез процесуалния представител адв. С. З. против Решение №2534/06.06.2024г. постановено по гр.д.№14656/2022г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с., с което е отхвърлен предявения иск от „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749 ПРОТИВ К. И. Т., ЕГН: ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че К. И. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, с адрес: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260, следните вземания по Заявление договор за издаване на кредитна карта Visa Gold от 21.07.2008г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 20.06.2017г. по ч.гр.д. № 8919/2017г. по описа на РС Пловдив, а именно: 16 273,90 лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.06.2017г., до окончателното плащане; 2 910,16 лв. – договорна лихва за период 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г.; 689,04 лв – такси за период 20.05.2016 г. – 17.05.2017 г.; 1 688,93 лв. – наказателна мораторна лихва за периода 20.05.2016 г.– 17.05.2017 г., която включва следните вземания: 1 414,31 лв. – мораторна лихва върху главницата; 148,86 лв. – мораторна лихва върху договорната лихва; 113,74 лв. - мораторна лихва върху мораторната лихва; 12,01 лв. – мораторна лихва върху таксите. Решението на първата инстанция се обжалва като незаконосъобразно, необосновано, неправилно и постановено в противоречие със събрания 1 доказателствен материал, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени първоинстанционния акт, като вместо това уважи исковете като основателни. Претендират се разноски, пред двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ответника по жалбата адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна К. И. Т. с ЕГН-**********, чрез процесуалния му представител адв.Г. Н. оспорват жалбата като неоснователна, моли да се потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен по съображения изложени в отговора. Претендират разноски при условията на чл.38 ал.2 ЗА.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е приел, че макар страните да са уговорили в ОУ към договора, че кредитната карта ще се използва при кредитен лимит, такъв не е посочен, нито в договора, нито в приложението. Предвид на това, решаващият съд е направил извода, че поради неспазване изискванията на чл.10 ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит се явява недействителен, поради което се дължи само чистата стойност по кредита на основание чл.14 ал.2 ЗПК/отм./. Контатирал е, че чистата стойност по кредита е изцяло изплатена, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят, който навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение.

Твърди, че неправилен е извода на съда, че процесния договор за издаване на кредитна карта е недействителен, доколкото в ЗПК от 2008г./отм./ не съществува императивно изискване в договорът за издаване на кредитна карта да е изрично уговорен кредитен лимит.

Сочи, че страните действително не са уговорили горна граница на кредита, но пък са договорили дневен лимит от 400лв посочено в Приложение към Общите условия – Тарифа, което обстоятелство съдържа информация относно определяне на горната граница на кредита.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/ 2

В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката им направи следните прави изводи:

Разпоредбата на чл.430 ал.1 ТЗ, предвижда, че с договорът за банков кредит, банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430 ал.2 ТЗ, като съгласно чл.430 ал.3 ТЗ, договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

В конкретният случай, по делото не е представен сключения между „Алфа Банк“ АД и ответника договор за издаване на кредитна карта „VISA GOLD“ от 21.07.2008г., от който според твърденията в исковата молба произтичат претендираните от ищеца вземания срещу ответника, придобити по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие сключен на 29.02.2016г. между „Алфа Банк“ АД и „Юробанк България“ АД.Настоящият съдебен състав намира, че възникването на облигационно отношение между страните не би могло да се извлече от представено по делото заявление за издаване на кредитна карта „VISA GOLD“ подадено от ответника, тъй като в него нито е посочен уговорения кредитния лимит, нито е отразено предаването на кредитната карта от „Алфа Банк“ АД на ответника. Доколкото договорът за банков кредит е възмезден, консенсуален и формален, то както бе посочено по-горе - разпоредбата на чл.430 ал.3 ТЗ изисква сключването му в писмена форма. Заявлението за издаване на кредитна карта представлява част от процедурата по сключването на договор между страните за издаване на кредитна карта, но не би могла да замести договора, доколкото със заявлението не е постигнато съгласие между страните по отношение на съществени параметри от договора: Разрешения от кредитора лимит, възнаграждение на кредитора, / годишна възнаградителна лихва върху усвоените суми от лимита/; други разходи за кредитополучателя по договора, условия за активиране на картата и за револвирането на кредита, срока на кредита/ картата, реда и условията за продължаване на срока. Отделно от изложеното, следва да се установи – при постигане съгласие между страните относно посочените параметри, кредитната карта да е предадена от издателя на получателя, ведно с ПИН код.. В този смисъл пред първоинстанционният съд, подържано и пред въззивната инстанция, ответникът е направил изрично възражение за нищожност, поради липса на предмет и съгласие за договорен кредитен лимит.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото обосновава извода, че не се установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационни отношения между Алфа Банк АД и ответника на основание договор за издаване на кредитна карта кредитна карта „VISA GOLD“ от 21.07.2008г , поради което в полза на банката, в качеството и на правоприемник на кредитора не е възникнало вземане срещу ответника за връщане на заетата сума на договорно основание. Ето защо предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

3

Като е отхвърлил предявените искове, макар и с различни мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора на адв. Г. Н. се дължат разноски на основание чл.38 ал.2 ЗА за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция на въззиваемия К.

И. Т. общо в размер на 3 387.21лв, които предвид фактическата и правна сложност на делото и проявената процесуална активност на адв. Н., не следва да бъдат редуцирани, въпреки направеното възражение в тази насока.

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2534/06.06.2024г. постановено по гр.д.№14656/2022г. по описа на ПРС, двадесет и четвърти гр.с..

ОСЪЖДА Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260ЗА ДА ЗАПЛАТИ на заплати на адв.

Г. Н. Н. с ЕГН-********** с адрес на упражняване на дейността: от гр.*** сумата от 3 387.21лв/ три хиляди триста осемдесет и седем лева, и двадесет и една стотинки/, представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция на К. И. Т. с ЕГН- **********, на основание чл.38 ЗА.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба срок от връчването му на страните. пред ВКС в едномесечен

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4