Определение № 292 от 03.04.2026, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 292 гр. Девня, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120101418 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ВАЛМАР“ ЕООД, ЕИК 103247544, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя В. В. М., чрез процесуалния си представител адвокат Д. И. Д. от АК – Варна, против ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: г***, с искане да бъде осъден ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, да заплати на „Валмар“ ЕООД сумата от 1 790.92 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704240200049803 за застраховка „Каско Стандарт“ за влекач ***, модел ***, с per. № ***, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 17.03.2025 г., около 19:50 часа по магистрала А10, посока Villach, Австрия, при което са нанесени материални щети на влекач ***, модел ***, с per. № ***, собственост на „Валмар“ ЕООД, изразяващи се в таван предна част - за ремонт - втора степен и за боядисване, да заплати сумата от 127.48 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 1 790.92 лева за периода, от датата на която е изтекъл законовия срок, считано от 11.06.2025 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното 1 изплащане на сумата; да бъде осъден ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Еруп“ ЕАД да заплати на „Валмар“ ЕООД сумата от 4 516.73 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 4704250200015685 за застраховка „Каско Стандарт“ за полуремарке ***, ***, с per. № ***, за причинени щети на ***, с ремарке ***, ***, с per. № ***, собственост на „Валмар“ ЕООД, установени на 09.05.2025 г. в гр. Варна, в базата на „Валмар“ ЕООД - „Варна Комерс“, Западна промишлена зона, изразяващи се в задна дясна колона и уплътнение напречна греда таван задна - за подмяна, напречна греда таван задна - за ремонт - втора степен, задна дясна врата - за ремонт - първа степен, да заплати сумата от 333.47 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 4 516.73 лева за периода, от датата на която е изтекъл законовия срок, считано от 04.06.2025 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; да бъде осъден ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД да заплати на „Валмар“ ЕООД сумата от 1 636.20 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по многогодишна застрахователна полица № 4704230300000236 за застраховка „Каско Стандарт“ за влекач ***, per. № *** за причинени щети на влекач ***, per. № ***, собственост на „Скания Файнанс България“ ЕООД, установени на 14.05.2025 г., след измиване на същия в сервиз „Скания България“ ЕООД, находящ се в гр. Девня, изразяващи се в калник задна дясна предна част и панел странична дясна защита - за боядисване, да заплати сумата от 119.56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на 1 636.20 лева за периода, от датата на която е изтекъл законовия срок, считано от 06.06.2025 г. до завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата;

2

В срока за отговор на исковата молба ответното дружество прави възражение за местна подсъдност по настоящия спор. Излага, че седалището на ответното дружество е в гр. София, а искът съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК се предявява пред съда, в който е седалището на ответника. Твърди, че когато се претендира обещетение по щета, свързана с изпълнение на застрахователен договор от страна по него по осъществено застрахователно събитие, не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано като ПТП. В този смисъм при застраховка „ Каско „ е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обещетение произтича не от непозволеното увреждане, а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение. Следователно особената местна подсъдност по чл.115, ал.2 ГПК не се прилага по всички искове по КЗ, а само по онези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане, а активно процесуално легитимиран по тях е увреденото лице.

Ищцовата страна чрез адв. Д. Д. изразява становище, че иска е подсъден на РС Девня съгласно разпоредбите на чл.115, ал.2 ГПК и чл.113 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за неподсъдност на спора на РС Девня е основателно, поради което производството по делото пред РС Девня следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на РС София. Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК се отнася само до потребител – физическо лице, а не и за юридическите лица, каквото безспорно е ответника. В текста на самата норма на чл. 113 от ГПК изрично се говори за постоянен и настоящ адрес на потребителя , а тези понятия / постоянен и настоящ адрес / се отнасят само и единствено до физическите лица.

3

Съгласно нормата на пар. 13,т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Целта на ЗЗП е да се гарантира засилена защита именно на физическите лица , вкл. и физическо лице, което е регистрирано като търговец , но което е сключило даден договор не като част от своята търговска дейност, доколкото се предполага ,че тези физически лица, сключвайки договори в определени области не са така добре запознати с тяхната специфика, както търговците. За последните такава засилена защита не е нужна, доколкото самите те се занимават с търговска дейност и предлагат стоки и услуги на потребителите , поради което се предполага ,че познават добре тази дейност и техните интереси по –трудно биха могли да бъдат злепоставени от друг търговец. В настоящия казус в хипотезата на сключени договори за застраховка на МПС „Каско“ между търговско дружество и застраховател търговското дружество не се явява икономически по-слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застраховката на МПС-то е с цел извършване на стопанската дейност на дружеството. Както съдът вече посочи по – нагоре разпоредбата на чл.113 ГПК е приложима само за искове от и срещу потребители, а търговските дружества не могат да бъдат определени като такива, дори да имат качеството на ползвател на услуга по смисъла на чл.2 КЗ, доколкото това понятие не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. В този смисъл е определение № 69/28.01.2021 г. по ч.т.д. № 1049/2020 г. на II т.отд. ВКС, където се казва, че законодателят е ограничил приложението на чл.113 ГПК до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на 4

§13, т. 1 ДР на ЗЗП, а не по искове на търговци. Следователно не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 113 ГПК и прилагането и спрямо юридически лица - търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка "Каско ". Настоящият съдебен състав не приема и твърдението на ищцовата страна чрез упълномощения адв. Д. Д., че за казуса следва да намери приложение разпоредбата на чл.115, ал.2 ГПК , която изключва както общата подсъдност по чл.108 ГПК по седалище на ответника, така и всички други предвидени в ГПК местни подсъдности. Настоящият съдебен състав намира, че неприложима е в процесния случай предвидената в чл. 115, ал. 2 ГПК особена местна подсъдност по искове за непозволено увреждане на увреденото лице срещу застраховател, тъй като исковите претенции произтичат от сключен застрахователен договор за застраховка "Каско на МПС" и поетите по него задължения, а не от фактически състав на непозволено увреждане, макар че застрахователното събитие може да е реализирано като такова - в този смисъл Определение № 87 от 21.02.2020 г. по ч. т. д.

№ 2870/2019 г., I т. отд., , в мотивите на което се казва, че когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по негопо осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП, в този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение и Определение № 60391/11.11.2021 г. по ч.т.д. № 2223/2021 г. на I т.отд. на ВКС.

Предвид изложените съображения съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр д. №1418/2025г. по описа на Районен съд- Девня и ИЗПРАЩА делото на компетентния Софийски районен съд, на основание чл.108, ал.1 ГПК

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6