Решение № 601 от 22.11.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Дупница, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101881 по описа за 2024 година

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е предявило срещу Д. М. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 27.10.2022г. Д. М. Б., в качеството на

Кредитополучател, е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD-19600652. Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт и телефон/, като договорът се сключва във формата на електронен документ или на хартиен или друг траен носител и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, Закона за платежните услуги и платежни системи /ЗПУПС/, Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер, която позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина. Преди използването на картата Кредитополучателят с длъжен да я активира съгласно процедурата за активиране на кредитната карта посочена в Договора, като задълженията на Кредитополучателя по тази карта възникват към момента на активиране на картата. Кредитополучателят има право да 1 усвоява предоставеният му кредит и чрез услугата превод на пари по сметка от размера на револвиращия кредит в рамките на наличния лимит, както и услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора, като при всяко ползване на тази услуга се подписва приложение към Договора, съдържащо конкретните параметри на транзакцията.

Неплатените вноски по услугата покупка на изплащане се удържат от размера на разполагаемия кредитен лимит.

Кредитополучателят, в периода 27.10.2022г. до 30.10.2023г. е усвоил от кредитната карта общата сума от 1000 лв. Лихвата се начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението бъде погасено. Тази лихва се обявява като дължима в следващото месечно извлечение. На посоченото основание на Картодържателя е начислена лихва за ползване на кредита в размер на 92.22 лв., за периода от 27.10.2022г. до 30.10.2023г.

На Картодържателя е начислено обезщетение за забава в размер на 82.46 лв., за периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Ищецът твърди, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.02.2022г. и Приложение №1 от 31.10.2023г. към него, по силата на които процесното вземане е прехвърлено в полза на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Ищецът сочи, че поради неизпълнението на горепосочените задължения от ответника, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което заявлението е образувано ч.гр.д. 1382/2024г. по описа на РС-Дупница, срещу която длъжникът възразил.

Предвид горното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата му дължи следните суми: 970.45 лв.главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното плащане; 92.22 лв.-договорна лихва, начислена за периода от 27.10.2022г. до 30.10.2023г. и 82.46 лв.-лихва за забава, начислена за периода от 31.10.2023г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответницата прави възражение за липса на процесуална и материалноправна легитимация на ищеца, понеже цесията не й е била надлежно съобщена от предишния кредитор (цедента).

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представения като доказателство по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № CARD-19600652 от 2

27.10.2022г., сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България, се установява, че Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредитна карта „Mastercard” с персонален идентификационен номер, която позволява чрез нея да бъдат извършвани теглене в брой от банкомати (ATM) и плащания чрез терминални устройства (POS), както и други услуги, достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина.

Ответницата, в периода от 27.10.2022г. до 30.10.2023г. е усвоила от кредитната карта общата сума от 1000 лв., върху които е начислена лихва за ползване на кредита в размер на 92.22 лв., за периода от 27.10.2022г. до 30.10.2023г. На Картодържателя е начислено и обезщетение за забава в размер на 82.46 лв., за периода от 31.10.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Видно от Приложение № 1 от 31.10.2023г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.02.2022г., подписано между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България, вземането на Кредитора към Д. Б., произтичащо от посочения по-горе договор за паричен заем е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

С исковата молба е представено и пълномощно, с което „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията, които цедентът е прехвърлил съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г. и всички приложения, допълнителни споразумения и протоколи към него.

С исковата молба са представени уведомително писмо изх. № УПЦ-С-БНП/CARD19600652 от 09.08.2024г., с които „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомява Д. М. Б. за прехвърлянето на процесното вземане. Видно от приложената обратна разписка към известие за доставяне, уведомителното писмо не е получено от ответницата (отбелязано е, че пратката не е потърсена от получателя и че никой не е намерен на адреса).

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите, за които по ч.гр.д. 1382/2024г. по описа на Районен съдДупница е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от ответника да върне заетата сума, както и сключването на договора за цесия. С оглед на представените по делото писмени доказателства и неоспорването им от ответника, съдът приема за установено сключването на процесния договор за кредит между Д. Б. и първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България и изпълнението на задължението на кредитора по него за предоставяне на заемната сума.

3

Безспорно установено е също така, че процесното вземане е прехвърлено с Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 15.02.2022г., подписано между „Агенция за събиране на вземания" ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА“ клон България.

Съгласно посочения договор за цесия, цесионерът се е задължил да изпраща писмени уведомления по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжниците по вземанията, предмет на договора от името на цедента, за което е изрично упълномощен, видно от представеното с исковата молба пълномощно. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.

3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о.).

Уведомяването на кредитора за станалата цесия, като факт, настъпил след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следва да бъде взето предвид от съда.

Съгласно постановките на т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (в същия смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.о., Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.

№ 1711/2013г., І т.о. и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК).

В настоящия случай уведомлението, заедно с препис от исковата молба и останалите писмени доказателства, са били връчени на ответницата лично на 24.09.2024г., поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по сключения договор за потребителски кредит в полза на ищеца е произвело действие спрямо последната. По изложените съображения, следва да се приеме, че ответницата е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

Безспорно се установява и размерът на процесното вземане, срещу който ответницате не е навела възражения в отговора на исковата молба. С оглед изложеното, предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските:

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя 4 разноските по издадената заповед за изпълнение /Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/, поради което, на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати направените от ищеца разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

Съгласно на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за заповедното производство, без да е обвързан от констатацията на заповедния съд в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа.