Решение № 577 от 22.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200614 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подс.Б. Б. К. –адв. Д. срещу решение № 161 от 16.04.2025 г. постановено по внохд № 589/24 г. на Апелативен съд – София.

В жалбата на адв. Д. са релевирани трите касационни основания по чл.

348, ал. 1 от НПК. Касаторът претендира, че вътрешото убеждение на съда почива на негоден доказателствен материал– на показанията на полицейските служители, участвали в наказателното производство и показанията на св. Ц., която е следвало да бъде предупредена за възможността да откаже да свидетелства, тъй като е съжителствала с подсъдимия. От съдържанието на съдебния акт не ставало ясно какви са били съображенията за осъждането на подсъдимия, порок който следва да се приравни на лиса на мотиви.

Защитникът възразява се срещу размера на наказанието, който счита за висок, с оглед отдалечения период от извършване на деянието, за това иска то да бъде намалено. Алтернативно настоява за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подс. К. , тъй като обвинението срещу него не е доказано.

В срока по чл. 351 от НПК е постъпило допълнение към жалбата от адв.

П. К., в което касационните основания по чл. 348, ал.1 от НПК са доразвити.

Оплакването, е че атакувания съдебен акт е постановен при едностранчив и необективен анализ на доказателствата, при допуснати съществени процесуални нарушения на доказателствените материали, събрани в разрез с 1 изискванията на НПК, като извода за вина се основава на предположения.

Оспорва се становището на съда, че при извършването на огледа не се е налагало съдебно одобрение, тъй като хотелската стая не е била наета към момента на извършване на ПСД. Твърди се, че при положение, че протоколът не е бил одобрен в частта, в която с него са иззети наркотичните вещества, то следва да се приеме, че те не са надлежно инкорпорирани към доказателствената съвкупност и от там, че изготвените експертизи следва да бъдат изключени. На следващо място се възразява срещу извода на съда, че огледа е бил извършен в присъствието на две поемни лица, тъй като едното от тях- Б. е останало неразпитано по делото и съдът го е заличил като свидетел.

Съдебният акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка, като неустановените факти са запълнени с недопустими предположения, като не е съобразено от съда, че от назначената експертиза не се установявало върху изследваните обекти а има оставени годни дактилоскопни следи или ДНК от подсъдимия. Не е доказано също така, че белият полиетиленов плик, с който подс. К. е бил заснет да влиза в хотела е същият, в който са открити наркотичните вещества. Неправилното приложение на материалния закон се поддържа като пряка последица от допуснатите съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствения материал, като осъждането на подс. К. е на базата на негодни доказателствени материали и негоден обект на изготвените експертизи. Подсъдимият не е осъществил държане на намереното в хотелската стая наркотичното вещество, тъй като е бил нарушен реда за приобщаване на веществените доказателства, като връзката му с тях не е доказана. За това се настоява за отмяна на съдебния акт и връщане на делото ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно, ВКС да направи нова преценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца и да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и да намали размера на наказанието лишаване от свобода и да не налага по- леко предвиденото -глоба.

В съдебно заседание пред ВКС подс. К. се яви редовно призован като поддържа касационната жалба.

Адв. К. в своята пледоария, акцентира на допуснатите съществени процесуално нарушения, които подробно е посочила в допълнението и настоява че съдът е приложил неправилно закона като е потвърдил осъдителната присъда при положение че не е доказана връзката с наркотичното вещество. Наказанието намира за прекомерно и предлага да бъда намалено.

Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице сочените в нея нарушения на закона, поради което предлага ВКС да остави в сила решението на САС. Счита, че съдът е дал отговори на направените възражения от страните като е отхвърлил оплакването им, че осъдителното решение се основава на предположения и недопустими доказателствени източници, доказателства. Наказанието намира за справедливо и в сътветствие целите на закона.

ВКС след като изслуша доводите на страните, в рамките на поискания касационен контрол и съобразно правомощията си намери следното :

2

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 35 от от 13.03.3024 г. постановена по нохд № 3793/21 г.

СГС е признал подс. Б. Б. К. за виновен в това, че на 12.02.2020 г. в /населено място/, /улица, номер/, в хотел /име/, /етаж/, стая /номер/, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества- кокаин, коноп метамфетамин, амфетамин на обща стойност 10 189, 30 лв., като на основание чл. 354а ал. 1, изр.1 и във вр. чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 7000 лв.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК зачел времето, през което подс. К. е бил „задържан под стража“ по реда на ЗМВРП и с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден да заплати направените по делото разноски.

По въззивна жалба на адв. Д. в САС е образувано внохд № 589/24 г. С решение № 161 от 16.04.2025 г. присъдата е потвърдена изцяло.

Най- напред следва да бъдат разгледани възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като тяхното евентуално наличие би дало основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат останалите оплаквания за неправилно нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

Обективният прочит на проверявания въззивен съдебен акт не дава основание да бъдат споделени оплакванията на защитата, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които да налага отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Аналитична дейност на въззивния съд е извършена при спазване на процесуалните стандарти разписани в чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 от НПК за обективно, всестранно и пълно разкриване на обективната истина по делото.

Пред въззивния съд страните не са направили искания за събиране на нови доказателства и делото е решено въз основа на наличните доказателства, в това число от тези и от досъдебното производство, приобщени по съответния процесуален ред. Въззивният съд ги е анализирал обективно и добросъвестно, в съответствие с действителното им съдържание, без да е изопачил или подценил тяхното значение. Не търпи критика решението на съда да постави в основата на своите фактически изводи показанията на св. Ц. /депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 от НПК/ съдържанието на съставения протокол за оглед и заключението на СТЕ тъй като еднопосочно установяват авторството на деянието, предмета на престъпление и връзката на подсъдимия с него.

Неоснователни са възраженията на защитата, че описаното в протокола действие- оглед е извършено в нарушение на закона, тъй като частта, в която с 3 него е иззето наркотичното вещество е подлежала на одобрение от съдия, което не е направено и за това съдът е следвало да го изключи от доказателствената маса, с произтичащите от това правни последици. Вместо това, съдът го е ценил като годен източник на факти, като по този начин е допуснал съществено нарушение, тъй като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на негоден доказателствен материал в това число и на ненадлежно приобщените веществени доказателства.

Настоящият състав на Върховния касационен съд не счита възражението за основателно, тъй като защитата не отчита спецификите и конкретиката по делото, както и различните цели на огледа, претърсването и изземването - като способи за доказване в наказателния процес. ВКС счита че липсата на одобрение на протокола за оглед в частта с която е иззето веществото не се е нуждаела от нарочна санкция на съдия, тъй като за извършеното и описано действие съгласно закона такава не е необходима.

По делото от фактическа страна е прието, че на 12.02.2020 в 05, 00 ч. св.

Х. наел стая /номер/ в хотел /име/ за времето до 12,00 ч. и заплатил за това 59 лв. Той взел секретен ключ за сейфа и магнитна карта за достъп до асансьора и стълбището на хотела и стаята, които предал на подс. К.. В 06,57 ч. на 12.02.2020 , св. Ц., св. Ч. и подс. К. влезли в хотела, като само Ц. и Ч. се регистрирали, а подсъдимият с ключа, картата и бял полиетиленов плик в ръка се насочил към асансьора и се качили в стая /номер/, където употребили наркотик. Неизползваната част оставили в металната каса без да я заключват.

В 08,57 тримата напуснали хотела, без да връщат магнитната карта и ключа, тъй като мислели, че стаята е наета за по-дълго време. Около 12 часа св. Б. Р. камериерка в хотела влязла да почисти стая /номер/, тъй като й казали, че стаята е освободена и още преди да започне тя усетила остра миризма и открила наркотичното вещество, за което сигнализирала на администраторката, която заключила стаята и се обадила в 4 РПУ на МВР.

Служители на 4 РПУ на МВР извършили оглед на помещението, което им било отключено от служител на хотела в присъствието на две поемни лица, като в хода на проведеното действие иззели полиетиленови пликове със суха зелена тревиста маса, четири броя бучки бели на цвят, бучка от бяло твърдо вещество, бяло прахообразно вещество,10 броя хапчета лилави на цвят от твърдо вещество, бяло прахообразно вещество в кутийка, полиетиленов плик с бяло прахообразно вещество, два броя везни, и други обекти оставени върху масата и плота на масата в стаята. Всички те били описани, опаковани и в последствие предадени за изследване с ФХЕ.

Възприетата фактология по делото налага извод, че възможното и законосъобразно действие, което е следвало да бъде извършено в помещението след откриването на наркотичното вещество от служител в хотела, имащо за цел непосредствено да се изследват и запазят по реда установен в НПК следи от престъплението, е именно огледът. Съгласно чл.

155, ал. 1 от НПК съдът и органите на ДП извършват оглед на местности, помещения, предмети и лица, с цел да разкрият непосредствено, да изследват и да запазят по реда установен в НПК следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.

4

Огледът в стаята и изземването на наркотичното вещество са станали на място, на което е констатирано извършеното престъпление, в съгласие със закона, който в чл. 155, ал. 1 от НПК приема, че когато се извършва оглед, който е на място, където вече е констатирано престъпление, дори това да в помещение, не е необходима съдебна санкция. / в този смисъл Решение № 73 от 25.02.2013 г. по н. д. 2324/ 12 г. на 2 НО на ВКС/.

Съдебна санкция е необходима, когато за доказване на престъпление чрез предвидените в чл. 136 НПК способи за доказване се засягат конституционно гарантирани права на гражданите – правото на неприкосновеност на личността, на жилище, офис и т. н.

Непосредствено разкрито престъпление в помещението- хотелската стая, която този момент не е била ползвана от никого предпоставя извършването на оглед, а не на претърсване, защото съгласно чл. 160, ал. 1 от НПК, когато има основание да се предполага, че в някое помещение или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи, съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото се извършва претърсване и изземване. В случая полицията не е разполагала с предварителна информация, че в помещението ще се извърши престъпление, за доказването на което ще следва да съберат доказателства, не е осъществявано оперативно наблюдение на гостите на хотела, нито е проследяван някой от участниците, което предлолага предварителна подготовка за разкриването му, чрез искането на предварително разрешение, респ. последващо одобрение от съдия при съответния първостепенен съд.