Решение № 5709 от 09.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5709 гр. София, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110211058 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 22-4332-029245/15.05.2023 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.

140, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 11.07.2022 г., около 00.54 часа, в гр. София, на ул. „Хан Крум“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Възрожденска“ управлява л.а. „Ягуар С-тайп“ с рег. № *****, който е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 20.05.2022 г.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице А., с която се иска неговата отмяна. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение от субективна страна, доколкото не е знаел за служебното прекратяване регистрацията на управлявания от него автомобил, както и на коя дата е била прекратена. Релевирани са и доводи за наличието на маловажен случай, поради което наказващият орган е следвало да приложи разпоредбата на чл.

1

28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като му присъди направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа в хода на съдебното производство подадената жалба по изложените в нея съображения.

Акцентирано е върху прието през 2023 г. Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС, от което се установява, че Д.ието на жалбоподателя е несъставомерно. Претендират се направените по делото разноски.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 18.03.2022 г. А. закупил лек автомобил марка „Ягуар“, модел „С Тайп“ с рег. № ***** от И.А.В.. В законоустановения двумесечен срок А. не пререгистрирал автомобила в ОПП-СДВР, където се водил на отчет, поради което на 20.05.2022 г. на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП ОПП-СДВР служебно прекратила регистрацията му.

На 11.07.2022 г., около 00.54 часа, в гр. София, на ул. „Хан Кубрат“ с посока на движение от бул. „Ломско шосе“ към ул. „Възрожденска“ А. управлявал горепосочения л.а. марка „Ягуар“ с рег. № *****, като бил спрян за проверка от служители на ОПП-СДВР – свидетелите П. и С. Й. К..

Последните извършили проверка на автомобила, като установили, че същият е дерегистриран. При извършената проверка чрез ОДЧ към ОПП-СДВР било установено, че управляваният от А. автомобил е със служебно прекратена регистрация считано от 20.05.2022 г.

2

На място св. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, съставил срещу А. АУАН № 21685/11.07.2022 г. за извършено от последния административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Служител на ОПП-СДВР изпратил преписката на 02 РУ-СДВР за извършване на проверка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 НК.

С постановление от 25.04.2023 г. на прокурор от СРП било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по пр. пр. № 18541/2023 г. по описа на СРП поради несъставомерност на извършеното от А.К. Д.ие. Със същото постановление преписката била изпратена на началника на ОПП-СДВР за извършване на преценка за налагане на административно наказание на А.К. за така извършеното Д.ие.

Въз основа на постановлението на СРП и приложените материали по пр. пр. № 18541/2023 г. по описа на СРП било издадено наказателно постановление № 23-4332-029245/15.05.2023 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.

1 ЗДвП на А. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

НП било връчено лично на А.К. на 31.07.2023 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 02.08.2023 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите П. и С. Й. К.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; писмо от ОПП-СДВР; материали по пр. пр. № 18541/2023 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно установена от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетелите П.С. и С. К., които съдът кредитира изцяло, се установява, че на 11.07.2022 г. е извършена проверка на процесния автомобил, като същият е управляван от жалбоподателя А.К.. От приложената по делото справка от ОПП-СДВР се установява, че на 18.03.2022 г. А.К. е придобил собствеността на процесния л.а. „Ягуар“, като предвид непререгистрирането 3 му в законовия срок, на 20.05.2022 г. регистрацията на същия е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Следва да се посочи, че по делото не се събраха доказателства в подкрепа тезата на наказващия орган, че А.К. е знаел към датата на управлението на автомобила, че регистрацията на последния е била служебно прекратена от органите на МВР и то на дата 20.05.2022 г. В този смисъл не допринасят за изясняване на това обстоятелство и показанията на свидетелите С. и К., които нямат спомен жалбоподателят да им е завявал по време на проверката, че знае за прекратената регистрация на автомобила.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – т. 2.1, вр. 1.3.1 и т. 3.10 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички реквизити, посочени в нормите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че жалбоподателят А. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 4

11.07.2022 г., а именно момента на управление на процесния автомобил марка „Ягуар“ с рег. № ***** от страна на А.К., същият е бил с прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация. Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП с отбелязване в автоматизираната информационна система, служебно се прекратява регистрацията на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В настоящия случай е установено, че собственикът на автомобила А.К. не е регистрирал същия след придобиването му на 18.03.2022 г., поради което на 20.05.2022 г. регистрацията му е служебно прекратена.

С оглед на така събраните доказателства, жалбоподателят А. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (същото е със служебно прекратена регистрация, считано от 20.05.2022 г.).

Съдът обаче счита, че жалбоподателят А.К. не е осъществил вмененото му административно нарушение от субективна страна. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазливост. Нарушението не е осъществено умишлено, доколкото по делото по несъмнен начин се установи, че А.К. не е узнал до момента на съставянето на АУАН, че автомобилът е с прекратена регистрация. В този смисъл се установи, от една страна, че ОПП-СДВР, прекратила регистрацията на МПС, не е уведомявала собственика на автомобила или някое друго лице за прекратената регистрация на същия. С оглед на изложеното, доколкото А.К. не е съзнавал, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. В този смисъл е налице т. нар. фактическа грешка, регламентирана в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 НК.

Съдът счита, че административното нарушение не е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на административното нарушение, последното не би могло да се извърши при форма на вина самонаД.ост (съзнавана непредпазливост). В Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на 5

ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 3 от 2022 г. ясно е посочено, че „ Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на Д.ието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. … В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, Д.ието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно“.

Макар Тълкувателното постановление да касае служебното прекратяване на регистрацията на ППС на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, посоченото тълкуване е релевантно и за процесния случай, доколкото касае принципно положение относно узнаване на факт от обективната действителност, пряко относим към съставомерността на процесното административно нарушение.

Съгласно чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, регистрацията се прекратява по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП по отношение на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., собственикът на автомобила не се уведомява при служебно прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Такова обстоятелство не се установява и от приложените по делото доказателства, вкл. и справка от ОПП-СДВР. В този смисъл, собственикът на автомобила не би могъл да знае дали и кога е прекратена регистрацията на автомобила му, доколкото не е получил такова уведомление от органа, извършил същото действие, в случая от ОПП-СДВР. За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да 6 предвиди общественоопасния резултат. Както се посочи по-горе, обаче, в случая А.К. не е можел да предвиди неправомерния резултат (управлението на МПС със служебно прекратена регистрация), тъй като обективно не е могъл да узнае това обстоятелство. В случая е налице хипотезата на чл. 15 НК, т. нар. „случайно Д.ие“, която изключва и непредпазливата форма на вина при извършване на процесното нарушение.