Протокол № 154 от 20.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 154 гр. Варна, 20.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Р. Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева и прокурора Р. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600141 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.

Жалбоподател-подсъдим Н. И. Г., редовно призована, явява се лично, вместо упълномощения от нея защитник адвокат Т. К. се явява адв.Ж. Ж., АК-Варна, преупълномощен.

ПОДС.Г.: Съгласна съм да ме представлява този адвокат днес.

АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам искания за отводи.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Нямам искания за отводи.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Ж.: Уважаеми Апелативни съдии, няма да губя време на съдебния състав, ще бъда кратък, депозирана е жалба, беше докладвана, впоследствие към тази бланкетна жалба са депозирани подробни съображения в подкрепа на същата, излагащи доводи с оглед незаконосъобразността на постановения 1 съдебен акт. С оглед на така изложеното в допълнението към депозираната жалба ще Ви помоля да упражните правото си, визирано в разпоредбата на чл.336, ал.1, т.3 от НПК.

ЖАЛБ.ПОДС. Г.: Нямам какво да добавя, не се чувствам виновна, не съм взимала нищо.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, считам подадената въззивна жалба за допустима, но неоснователна, а присъдата на Окръжен съд Добрич за правилна и законосъобразна. Изложените във въззивната жалба доводи са за нарушение на материалния закон поради необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за осъществено от подсъдимата престъпление по чл.301, ал.1 от НК и допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в липса на посочване на лицето, което е дало неследващия се дар.

На първо място следва да се отбележи, че в хода на проведеното разпоредително заседание от страна на защитата на подсъдимата, а и от самата нея не са направени възражения за допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в непосочване в диспозитива на обвинението на конкретно лице, предало неследващия се дар, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата. Такова оплакване за първи път се поставя на вниманието на въззивния съд, което се явява в нарушение на разпоредбата на чл.320, ал.2 от НПК, и наведените доводи в тази насока са несъстоятелни.

Налице са множество решения на ВКС, в които по обвинения за извършено престъпление по чл.301 липсва посочено конкретно лице, което да е предоставило неследващата се имотна облага и като такива са решения № 141 от 21.04.23 г. по н.д. № 159 от 23 г. и решение № 50198 от 01.02.23 г. по н.д.№ 579 от 22 г., като във въззивната жалба доводи за това се извличат от постановление№ 8 от 1981 г., което обаче част от неговите разпоредби са отменени с тълк. Реш. № 1 от 12.03.2021 г. на ВКС по тълк.д.№ 1 от 2019 г., с което е обявено за загубили сила изречение 3 и 4 на т.2 на посоченото във въззивната жалба постановление за идентичност между изпълнителните деяния „приема и получих“, като е прието в това постановление, че те са с еднакво съдържание, а в настоящото тълкувателно решение се прави разграничение в тази насока.

В конкретния случай подсъдимата Г. е безспорно установено, че е приела неследващ се дар, за да извърши действия по служба. Доказателства в тази насока са както извършеното претърсване и изземване непосредствено след приемане и обработване на документите на свидетеля П. Г., при което е установена въпросната банкнота в дрехите на подсъдимата, а така също и от извършените видео-технически експертизи на записите от работното помещение, от които се проследява хронологията на събитията от подаването на документите и обработването им от нейна страна, до прибирането на въпросната банкнота в джоба на панталона й след 2 изваждането й от плика заедно с останалите документи подлежащи за обработка от нея, в качеството й на системен оператор и съгласно служебните й задължения по длъжностна характеристика. Налице са множество разпити на свидетели, установяващи порочни практики в Сектор ПП-Добрич при извършване на регистрация промяна в регистрацията съгласно дейностите указани в Наредба № 145 от 2000 г.

По делото са били изготвени множество ВДС по експлоатирани СРС, които не са обсъдени във въззивната жалба, от които е видно създадените корупционни практики при извършване на посочената дейност.

Несъстоятелни са и твърденията, че изводите относно авторството на извършеното престъпление са изградени на предположения при наличие на безспорни и категорични доказателства относно извършеното от подсъдимата осъществяващо от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.301, ал.1 от НК.

На първо място се сочи, че подсъдимата при обработване на документите вземани от установен обект който поставя в левия джоб на панталона си, като непосредствено след това са влезли полицейски служители, които са извършили оглед на местопроизшествие - претърсване и изземване и в нейните дрехи са установили банкнота от 10 лв. и не са установени други вещи.

В жалбата е извършен коментар и относно съдържанието на проведен от подсъдимата телефонен разговор с нейната дъщеря за който след използване на СРС са изготвени ВДС, в който се твърди, че първоинстанционния съд превратно е изопачил съдържанието, при положение, че съдът дословно е цитирал отразеното в изготвените ВДС, а то е следното ….“на другите им ги носят в къщи, пък на мене ми дадоха 10 лв. и аз си ги сложих в джоба, ей туй е.. а другите в къщи си направиха апартаменти и си купиха коли и какво ли не, айде бе…“ На л.343, том 1 е приложена справка, в която е описана съществуващата схема сочеща на корупционни практики при регистрации на автомобили в Сектор ПП при МВР Добрич и са налице показания на свидетели измежду които и свидетелката Виолета Т.ова, която потвърждава, че на подсъдимата редовно са предоставяни суми от граждани в порядъка 1020 лв. при извършване на служебните си задължения. В самите ВДС извън коментирани във въззивната жалба са налице и такива изявления на подсъдимата в том 1 на л.320, където в разговор с друго лице заявява, че днес на работа е изкарала 150 лв. В същите ВДС са налице и данни, че в намиращата се беседка пред сградата са предавани на подсъдимата различни суми за извършени от нея услуги при осъществяване на служебните й задължения.

Именно с оглед на така събраните доказателства ДОС е достигнал до правилни и законосъобразни изводи за категорична доказаност на обвинението като при индивидуализация на наказанието е взел предвид изминалия период от време от извършване на деянието, което не се дължи на 3 поведение на подсъдимата и затова е приложил разпоредбата на чл.55 от НК, като размера на посочената сума, тъй като се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, има множество решения на ВКС, е сумите, които са в подкупа дори и в малки, не могат да определят престъплението като маловажно или малозначително. С оглед на това моля за Вашия съдебен акт.

АДВ.Ж.: Направи ми впечатление как представителя на Апелативна прокуратура превратно тълкува доказателствения материал, а също така и избирателно. В тази насока разчитам само на Вашия богат житейски опит.

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ЖАЛБ. ПОДС. Г.: Моля да бъда оправдана. Не съм направила нищо.

Не са верни тези работи.

СЪДЪТ, след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.

ПРОТОКОЛЪТ воден в съдебно заседание, което приключи в 10.14 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4