Решение № 2580 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2580 гр. С., 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря Б.Л.К. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20221110120334 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

17.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град С.

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тринадесети юни година две хиляди двадесет и четвърта в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

1

Секретар Б.Л.К.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 20334 по описа за 2022 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. С. В., с ЕГН **********, от гр.

С., ж.к. „............., против Т. С. В., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „................., за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес, влошено здравословно състояние, преживян дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок, накърняване на честта, достойнството и доброто име на ищеца, злепоставяне пред колеги и приятели, в резултат на злоупотреба с права при подаване на сигнал до СРП от ответницага срещу ищеца, по който е образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП, както и на сумата от 1 000 лв., представляваща извършено от ищеца плащане без пълномощие за задължение на ответницата, дължимо по договор за настаняване на бащата на страните в хоспис „..........“, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковите претенции – 14.04.2022 г. до окончателното плащане на сумите, претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че от 2013 г. живее в Г., като от този момент до предявяване на иска се е срещал с нея няколко пъти и рядко е разговарял по телефона. През месец април 2021 г. ответницата подала срещу ищеца сигнал в СРП, по който била образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП. В сигнала били изложени неверни твърдения за извършен от ищеца и семейството му тормоз, отправяни заплахи, обиди и нецензурни думи, както и за извършена приживе делба на имуществото на родителите на страните. Твърди, че след раждането на дете, ответницата се преместила със семейството си при родителите на страните, и започнала да ги убеждава да й прехвърлят апартамента си. След провеждане на разговори в присъствие на ищеца, на 24.09.1992 г. бил сключен договор за дарение. В отправения сигнал ответницата изложила твърдения за интерес на ищеца към имота с оглед на натрупани задължения от ищеца. Посочено било също така, че ищецът разпродал имотите на семейството, както и че се сдобил с пълномощно от баща им малко преди смъртта му и се разпоредил с имот във вилната зона. Излага твърдения, че ответницата се държала зле с родителите си, в резултат на което от 2016 г. се наложило ищецът да полага грижи за родителите си. Изпращал хранителни продукти, дрехи, лекарства, пари и всичко необходимо за родителите си, а когато бил в отпуск, водел родителите си при лекари и физиотерапевти.

Върнал се през 2019 г, за да се грижи за баща си. На 18.03.2020 г. бащата на страните получил инсулт, като ищецът не могъл да се върне заради ограниченията, наложени във връзка с пандемията, причинена от Ковид-19. Сестра му отказала да предостави информация, а от свой приятел ищецът разбра, че баща им е в хоспис „..........“. През първия 2 месец ответницата получила 1 000 лв. от майка си, за да плати престоя на баща им в хосписа, а впоследствие ищецът се принудил да заплати задълженията на сестра му по сключения от нея договор с хосписа. Твърди, че в сигнала били изложени неверни факти и обстоятелства.

Изложеното в сигнала не отговаряло на истината. Твърди, че се наложило да се обърне към свои приятели да се погрижат за майка им, като отправил покана до ответницата за връщане на платената от ищеца сума и молба да не настанява майка им в дом за възрастни хора.

Поради отказа на ответницата да се грижи за майка си и да дава издръжка, ищецът се грижел за майка си в Г.. За подадения от ответницата сигнал ищецът разбрал на 08.05.2021 г. от кварталния инспектор. След като се запознал със съдържанието, ищецът изпаднал в нервен срив, обострила се негова екзема, изразяваща се в силно изчервяване на лицето. Наложило се ищецът да посети невролог и кожен лекар и да приема медикаменти. За 10.05.2021 г. ищецът имал планиран отпуск, за да се погрижи за паметна плоча на гроба на баща си, но с оглед на приеманите медикаменти, лекарят му забранил да шофира по време на приема на предписаното му лекарство. След като се подобрило здравословното му състояние, ищецът получил разрешение да ползва отпуск на 21.06.2021 г., което объркало графика за отпуските и оказало негативно влияние следващия път, когато поискал да ползва отпуск. Това от своя страна оказало влияние върху здравните разходи, които се наложило ищецът да направи за майка си. Преживеният стрес от подаване на сигнал се отразило негативно на физическото и психическото състояние на ищеца, преживял напрежение и унижение като бивш служител на 9 РУ на МВР. Излага твърдения за злоупотреба с права от страна на ответницата. В резултат на подадения сигнал ищецът преживял унижение, притеснение, възмущение, били накърнени честта, достойнството и доброто му име. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответницата Т. С. В., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни. Не оспорва подаване на сигнал, по повод на който била образувана пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП. Твърди, че сигналът е изготвен от адвокат, който ответницата ангажирала и се доверила насъвета на адвоката. Оспорва изложените в исковата молба вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между твърдяното увреждане и причинените вреди. Оспорва претенцията за заплащане на 1 000 лв., като твърди, че сумата е била предоставена от ответника за заплащане на лечението на баща им, и ответницата не се е обогатила с посочената сума. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 3 ГПК във връзка с чл.

45 ЗЗД, чл. 61 във връзка с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и 3 ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения препис от Сигнал № 14784 от 06.04.2021 г. се установява, че ответницата е сигнализирала СРП за отправени от брат й заплахи, свързани със здравето и живота на ответницата и семейството й. С Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 15.06.2021 г. по пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП, прокурор при СРП е заключил, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и е отказал образуване на досъдебно производство.

От представения препис от Нотариален акт № 144, том LXVIII, дело № 14701/1992 г. на Първи нотариус при Втори районен съд – С., се установява, че С.В.М. и Д.Б.М. са дарили на дъщеря си Т. С. В. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 56, находящ се в гр. С., ул. „115“, бл. 12/006, вх. А, като заедно и поотделно са си запазили правото на ползване върху недвижимия имот.

От представената Справка-удостоверение с изх. № 49 от 22.03.2022 г., издадена от нотариус Р.Р., с рег. № 104, действаща в района на СРС, извършена за периода от 22.03.2000 г. до 22.03.2022 г., се установява, че с Пълномощно с рег. № 14731 от 12.09.2019 г., С.В.М. е упълномощил Д.К.В. за извършване на сделка покупко-продажба със собствен на упълномощителя недвижим имот, находящ се в с. П., П. окръг, а от приложеното копие от Пълномощно с рег. №2710 от 05.09.2019 г. на помощник-нотариус П.А. при нотариус А.Ч., с рег. № 153, действащ в района на СРС, се установява, че С.В.М. е упълномощил съпругата си Д.Б.М. за извършване на сделка покупко-продажба със собствен на упълномощителя недвижим имот, находящ се в с. В.Т., общ. С..

Като доказателства по делото са приети и постановление за прекратяване на изпълнително дело и съобщение за прекратяване на други две изпълнителни дела, образувани срещу ищеца, както и две нотариални покани, отправени от ищеца да ответницата, с първата от които, изпратена на 10.07.2020 г. и получена от ответницата на 28.07.2020 г. ищецът е уведомил ответницата за поемането на грижи за майка им чрез трети лица, а с втората от които, изпратена на 01.10.2020 г. и получена от ответницата на 05.10.2020 г., с която последната е поканена да върне на ищеца сумата от 1 000 лв., платена от ищеца на хоспис „..........“.

От представения препис от епикриза, съставена от лекуващи лекари рпри УМБАЛ „..................“ ЕАД – гр. С., се установява, че С.В.М. е постъпил на лечение на 18.03.2020 г. и е бил изписан на 26.03.2020 г. с диагноза: исхемичен мозъчен инсулт.

Представените от ищеца документи на чужд език на са в превод на български език, а от друга страна представеното извлечение не се установява от каква сметка е, както и не е оформено във вид на документ, за да бъде ценено, поради което представените от ищеца документи на чужд език не следва да бъдат ценени като доказателства по делото.

4

От представения заверен препис от договор за хосписни грижи от 26.03.2021 г. се установява, че между Т. С. В. и Хоспис „..........“ е бил сключен договор за полагане на хосписни грижи по отношение на С.В.М. за период от 30 дни при договорено възнаграждение.

От представения от ответницата заверен препис от постановление от 09.10.2020 г. по пр.пр. № 35808/2020 г. на прокурор при СРП се установява, че е оказано образуване на досъдебно производство по жалба на В. С. В..

По делото е приложена и образуваната пр.пр. № 14784/2021 г. по описа на СРП.

От разпита на свидетеля Цанов се установява, че с ищеца са съученици, познават се от 1975 г. и живеят в един и същи квартал, като в момента ищецът живее и работи в гр. Б. Г..

Свидетелят също така установява, че през месец април 2021 г. сестрата на ищеца подала жалба за тормоз. По Великден ищецът трябвало да се върне в България, но получил екзема на лицето. Свидетелят сочи, че се срещнал с ищеца през месец юни 2021 г. и от него разбрал, че баща му получил инсулт, бил откаран в Трета градска болница, а след това бил настанен в хоспис. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не възприема показанията на свидетеля за работа в системата на МВР, което се доказва с писмени доказателства, както и относно злепоставяне пред колегите на ищеца, както и настъпили проблеми със здравето в резултат на подадената срещу него жалба, като неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

От разпита на свидетеля В., чиито показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че е син на ответницата, а отношенията между майка му и вуйчо му не са добри, зарад апартамент, който бил дарен на майка му, и към който ищецът имал претенции. Свидетелят също така установява, че ищецът имал финансови затруднения, както и че срещу майка му била подадена жалба, както и че майка му подала жалба срещу ищеца. Сочи, че дядо му е бил настанен в хоспис по време, когато имало ограничения заради пандемията, причинена от Ковид-19. Съдът възприема показанията на свидетеля в посочената част като кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства.